Решение № 396 от 07.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 372/2009 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от “Т” А. София против определение №898 от 07.05.2009 год. по в.ч.д. №440/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане №6910 от 16.03.2009 год. по гр.д. №23200/2009 год. на Варненския районен съд. С това разпореждане Варненският районен съд е отхвърлил заявлението/молбата/ на частния жалбоподател в настоящето производство “Т” А. София, за издаване на основание чл.417, т.9 ГПК на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед от 21.11.2008 год., издаден от “Д“Е., гр. П. в полза на “Т”АД- клон В. Районният съд е приел, че заявителят “Т” А., гр. С. не е носител на активна материалноправна легитимация да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като записът на заповед е издаден в полза на неговия клон. С обжалваното определение Варненският окръжен съд е приел, че молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение от 12.03.2009 год. изхожда от “Т”-клон В., защото е ирелевантно направеното с молбата от 12.03.2009 год. уточнение в субекта на заявителя. Счел е, че в заповедното производство за заявителя не съществува възможност да поправя нередовността на заявлението, а клонът не притежава процесуална дееспособност по смисъла на чл.30 ГПК. Частният жалбоподател “Т” А. София твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всичките отменителни основания на чл.281, т.3 във вр. с чл.278, ал.4 ГПК. Подържа, че в нарушение на разпоредбата на чл.425, ал.2 и чл.129 ал.2 ГПК въззивният съд е приел, че в заповедното производство нередовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не може да бъде отстранявана. В приложението си по чл. 284, ал.3 във вр. с чл.278, ал.4 ГПК като съществен процесуалноправен въпрос сочи приетата от въззивния съд невъзможност в заповедното производство за отстраняване нередовностите на подаденото заявление както по указания на решаващия съд, така и по инициатива на самия заявител. Подържа, че обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС, изразена в определение от 11.01.2005 год. по ч.гр.д. №365/2004 год. на ВКС, І Т. О., съобразно което за завеждането на иск от клона на юридическото лице следва да е налице упълномощаване или потвърждаване на действията от страна на търговеца –майка, каквито действия са извършени с представеното пред районния съд пълномощно от представляващия “Т” А. София. Подържа, че произнасянето на касационния съд ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно определение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Частната касационна жалба не следва да се допуска до касационно обжалване. Варненският окръжен съд фактически не се е произнесъл по сочения от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос за възможността за отстраняване нередовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение с оглед липсата на правосубектност на клона на юридическото лице. Варненският районен съд на практика е приложил разпоредбата на чл.101 ал.2 ГПК, като е приел, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено от юридическото лице “Т” А. София. Той е зачел направеното с молба от 12.03.2009 год. изменение в субекта на заявителя след дадените указания за отстраняване нередовността на заявлението му и се е произнесъл по същество, като го е отхвърлил като неоснователно. Участващите страни в първоинстанционното производство определят и качеството на страни на субектите във въззивното производство. Пред Варненския окръжен съд като надлежна страна е участвал “Т”А., София, който е бил сезиран с частната жалба, изхождаща от акционерното дружество, а не от клона му. Варненският окръжен съд я е оставил без уважение, което означава, че се е произнесъл по правилността на разпореждането на районния съд, а не по неговата недопустимост, поради постановяването му при липса на процесуална дееспособност на заявителя “Т” А. - клон В. Процесуалната дееспособност е абсолютна процесуална предпоставка, липсата на която води до недопустимост на постановения съдебен акт. Липсва правото и задължението на съда да извърши процесуалните действия, поради което те трябва да бъдат обезсилени. Въззивният съд е изложил мотиви за процесуалната недееспособност на клона на юридическото лице на основание чл.30 ГПК, но те не са обусловили постановения диспозитив. Разрешаването на съществения правен въпрос се съдържа в диспозитива, а не в мотивите на обжалвания акт. Разсъжденията на съда, съдържащи се в мотивите към него, сами по себе си, не са предмет на обжалване. Поставеният в частната касационна жалба въпрос за възможността за отстраняване нередовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение с оглед липсата на правосубектност на клона, не е обусловил определение №898 от 07.05.2009 год. по в.ч.д. №440/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане №6910 от 16.03.2009 год. по гр.д. №23200/2009 год. на Варненския районен съд. правните изводи на съда за неоснователност на частната жалба. Не е налице основното основание за селектиране на частната касационна жалба, а именно разрешаване на сочения процесуалноправен въпрос от значение за конкретния правен спор. Не е налице и подържаното допълнително основание за това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противречивото му разрешаване с практиката на ВКС. Общото основание за селекция на касационните жалби, разрешаване на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, трябва да намери приложение в една от трите посочени от законодателя хипотези на допълнителни основания за това. В случая освен, че то липса, не е налице и противоречивото му разрешаване в практиката на ВКС. С посоченото определение от 11.01.2005 год. по ч.гр.д. №365/2004 год. на ВКС, І Т. О., съдът се е произнесъл по необходимите действия за саниране липсата на процесуалната дееспособност на клона на търговеца, което не представлява съдебна практика за субсидиарното приложение на нормите на исковия процес в заповедното производство. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд