Определение № 60347 от 12.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2035/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Гаранционен фонд- София срещу определение № 1852/14.07.2021г. по ч.гр.д. № 1179/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 260140/24.03.2021г. по т.д. № 38/2021г. на СОС за връщане на искова молба с вх. № 261755/02.03.2021г. и прекратяване на производството по делото. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, тъй като въззивният съд не е съобразил, че е налице технически пропуск при прилагане на доказателства по делото, което е налагало СОС да даде повторни указания, а не да приеме, че е налице неизпълнение на предходни такива.Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, приема следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК. С обжалваното въззивно определение е било прието, че производството по т.д. № 38/2021 г. на СОС е образувано по искова молба на Гаранционния фонд срещу А. А. А. с правно осн. чл.288, ал.12 КЗ / отм./. С разпореждане, връчено на 15.03.2021г. първоинстанционният съд е указал на ищеца да представи в едноседмичен срок пълномощно за адвоката, подписал като процесуален представител исковата молба и доказателства за внесена държавна такса. Указанията са били частично изпълнени. Тъй като не е било представено в указания срок пълномощно за съответния адвокат исковата молба е била нередовна и правилно е била върната, а производството по нея – прекратено. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. На основание чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1, т. 1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Бланкетното позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения правен въпрос. В настоящия случай на частния касатор изрично са били дадени укзания да представи изложение по чл.284, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК. В депозираното изложение не е формулиран конкретен правен въпрос. Единствено частният касатор посочва, че САС се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за делото. Посочена е съдебна практика на ВКС, на която частният касатор счита, че противоречи обжалваното определение. Така заявените доводи попълват съдържанието по същество на самата частна касационна жалба и представляват оплаквания срещу атакувания съдебен акт. Същите обаче не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. Дейността на ВКС във фазата по чл.288 ГПК предполага разглеждане на дадени разрешения по приложение на материалноправни или процесуалноправни норми във връзка с конкретно поставени правни въпроси, а не проверка за обоснованост на изводите на въззивния съд. Въз основа на доводите, съдържащи се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не може да се конкретизира и съответно да се уточни правен въпрос. Предвид горното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение