Определение № 3142 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 630/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Алекс Био Рум”ЕООД, представлявано от управител Т. Д. П. ,чрез пълномощник адв. И. Р. от АК-Пловдив срещу решение №176 от 14.10.2024г по в.гр.дело №276/2024г. на Апелативен съд -Пловдив, с което макар и с други мотиви е потвърдено решение №528 от 17.04.2024г. постановено по гр.д. № 2839/2021 г. по описа на Пловдивски окръжен съд. Отхвърлен е иск на касатора да бъде обявен за окончателен на основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД предварителен договор ,сключен на 03.07.2015 г. между дружеството като кувач и Л. М. П..Предмет на договора е поето задължение за сключване на окончателен договор за покупко-продажба в срок от четири години при цена 30 000лева, от които сумата 27 000лева вече получена от продавача, на недвижим имот в землището на [населено място] ,ПИ№..............7 с площ 0,369дка ведно с построената в този имот сграда от 314 кв.м. Имотът е бил прехвърлен на продавача по предварителния договор от ищцовото дружество с договор за покупко продажба,оформен предния ден /с нот. акт №..... т.II от 02.07.2015г на Нотариус Л.Т./,при същата посочена цена, за плащането на която е бил уговорен срок, т.е ответникът по иска се е задължил да го прехвърли обратно, както е посочил и въззивният съд в решението си .Ответникът е оспорил автентичността на подписа си за продавач в договора от 03.07.2015г ,в тази връзка и съгласието си /което оспорване въззивният съд не е приел за успешно проведено/. Изтъкнал е също така липсата на плащане по него, както и обстоятелството,че към момента на прехвърлянето на собствеността ,при сключването на предварителния договор и понастоящем е в брак с украинската гражданка Т. П.,без чието съгласие договорът не може да бъде обявен за окончателен. Предвид установяване на обстоятелствата по това възражение и приложимото право между съпрузите,както първоинстанционният,така и възззивният съд при отхвърлянето на иска са основали решението на настъпили в хода на делото факти, обективирани в следната последователност: След изготвянето на доклада по делото пълномощикът на ищцовото дружество адв. И. Р. с молба вх.№17558/30.06.2022г, позовавайки се на обстоятелството, че за да бъде уважен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД действително е необходимо към момента на решението на съда съгласието на съпруг на обещателя да е налице, е отправил изявление за разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на продавача .В същата молба е направил искане за изменение на иска ответникът да бъде осъден да върне получената цена и за плати обезщетение. Препис от тази молба Пловдивски ОС е връчил на пълномощник на ответника в съдебно заседание на 04.07.2022г ,като в същото заседание е оставено без уважение искането за изменение на иска. Приети са писмени доказателства и делото е отложено за събиране на други доказателства, включително с оглед данни за граждански брак на ответника,чрез съдебна поръчка. В следващо насрочено съдебно заседание е приета и оспорена първата изготвена графологична експертиза. Последвало е спиране на производството по гр.дело №2839/2021г на Пловдивски ОС със съгласие на двете страни и на основание чл.229,ал.1т.1 ГПК.Делото е възобновено по молба на ищцовия пълномощник с вх.№26155/24.08.2023г ,в която се изтъква ново обстоятелство – бил е подписан нов предварителен договор между страните с дата 07.07.2023г, в който продавачи на същия поземлен имот /актуално индивидуализиран/ са двамата съпрузи Л. М. П. и Т. В. П..Този договор, представен към молбата, съдържа и декларативна част ,в която страните потвърждават действието на процесния договор от 03.07.2015г.Поради това ищецът настоява именно тези изявления съдът да вземе предвид при уважаване на иска и поддържа,че всички условия и изисквания за обявяване на предварителния договор от 03.07.2015г вече са налице ,вкл. съгласието на съпругата на обещателя.Заедно с това предявява иск за прогласяване нищожност на новия предварителен договор /с дата 07.07.2023г/, тъй като цената от 220 000 лева,посочена в него, и нейният начин на плащане, е била уговорена в противоречие със закона и липсва съгласие за тази цена – чл. 26,ал.1 ,предл. първо и чл. 26,ал.2, предл. второ ЗЗД .С определение от 24.08.2023г Пловдивски ОС е възобновил делото.Ответникът е възразил ищцовата страна да се ползва само установителната част на документа, който е договор. Депозирана е и декларация от Т. В. П., че не е съгласна съпругът й да се разпореди с имота ,който е СИО. Пъроинстанционният съд е разгледал възраженията на ищеца за нищожност на договора от 07.07.2023г, като ги е приел за неоснователни. Първоначално договорената цена е изменена, договорена е нова цена,изменено е действието на сключения предварителен договор от 03.07.2015г, договорен е нов срок за нейното плащане и сключване на окончателен договор/до 05.08.2033г/.Поради това и след като не е настъпил падежа на задължението за сключване на окончателен договор, първоинстанционният съд е приел,че искът е неоснователен. Въззивният съд е намерил за недопустимо да обсъжда ищцовите възражения по действителността на договора от 07.07.2023г .,въз основа на който между страните по него е възникнало ново правоотношение,с нови права и задължения ,различни от релевираните като предмет на настоящия спор. Договорът от 03.07.2015г е сключен единствено от съпруга П. като продавач, декларирал в чл.3 от него,че е единствен собственик,както и клаузата на чл.7,ал.2 в която е уговорено обезщетение в размер на 25% от продажната цена от 30 000 лева ако се окаже ,че не е единствен собственик ,е съглашение за разваляне ,освен това според чл.87,ал.2 ЗЗД кредиторът може да развали и без да дава скок,ако изпълнението е станало невъзможно. След като е установено, че обещаният имот е притежаван в СИО и почти седем години след сключване на договора съгласие за продажбата от съпруг не е дадено, потестативното право да развали договора е възникнало за ищеца ,което право той надлежно е упражнил. С развалянето на договора към 04.07.2022г ,когато изявлението е достигнало до ответника, последиците на развалянето са настъпили. Действието на договора,чието обявяване за окончателен се иска,е прекратено.Тъй като предварителият договор от 03.07.2015г е развален в хода на пръвоинстанционното производство ,правото на ищеца да иска обявяването му за окончателен е отпаднало,вече не съществува.При тези решаващи съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Касаторът,чрез пълномощник адв. И. Р. обжалва решението като незаконосъобразно ,постановено в нарушение на процесуалния закон и необосновано. Макар съдът правилно да е приел необходимостта от съгласие на съпругата на Т. П. за сключване на окончателен договор за продажба поради института на СИО,не е съобразено и обсъдено действието на направено от двамата потвърждение във връзка с изменение на предварителния договор с дата 07.07.2023г.Не са обсъдени доводите на ищеца по инцидентия иск за нищожност на самия договор за изменение на предварителния договор от същата дата, нито пречките за оттеглянето на изразеното от Т. П. съгласие. Не е съобразено правилото на чл.34,ал.3 ГПК, тъй като адв.И. Р. не е имал изрично пълномощно да се разпорежда с предмета на делото ,да заявява разваляне на процесния договор ,като действията му не са потвърдени ,съответно не са произвели последиците, на които въззивнят съд е основал решението си. Поддържа ,че всички материално-правни предпоставки за уважаване на иска са налице ,но не са обсъдени от въззивния съд. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочват чл. 280 ал.1 т.1,т.3 ГПК по въпрос, разглеждан както в материалноправен, така и в процесуалноправен аспект: Произвежда ли материалноправен и/ или процесуалноправен ефект изявление за разваляне на предварителен договор отправено в процеса от пълномощник /чл.31, ал.1 ГПК/ на ищец по иска за сключване на окончатен договор/,ако в пълномощното за процесуално представителство липсва изрично упълномощаване за: разпореждане с предмета на спора, отказ от иска,оттеглане /чл.34, ал.3ГПК/;разваляне на предварителния договор /чл.36 и сл. ЗЗД/.Изтъква се противоречие с ТР №5/2014 по тълк. д.№5/2014г ОСГТК, но доколкото в тълкувателното решение се коментират само правни сделки,не и изявления за развалянето им, изтъква се основание по чл.280,ал.1 т.3 ГПК по тълкува нормите на чл.36-42 ЗЗД и чл.32 -34 ГПК. Поставен е и процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства ,твърдения и възражения на страните и да изложи мотиви ,да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им.Сочи се основание по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК,като се цитира установената задължителна практика в ППВС №1/1953г, ППВС №1/1985г ТР №1/04.01.2001г ОСГК и множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК по поставения въпрос. В обосновка се изтъква необсъждане на доводите за нищожност на предварителния договор от 07.07.2023г за изменение на процесния предварителен договор и неговия правен ефект, по- точно декларациите на страните. Изтъква се и очевидна неправилност на въззивното решение поради основният довод на съда,че предварителният договор бил развален в хода на първоинстанционното производство, с изявлението в депозирана от адвоката на ищеца пред първоинстанционния съд молба и връчването й на ответника. Постъпил е отговор от Л. М. П. ,чрез адв. Л.К.. Изтъква се неотносимостта на поставения въпрос към мотивите на съдебния акт и към съдебния спор. Съдът не се е произнесъл по поставения въпрос ,а единствено по въпроса дали е възможно да бъде сключен окончателен договор за имот СИО без съгласие на съпруга/ съпругата. В случая не е налице оттегляне или отказ от иска ,за което се изисква изрично пълномощно. Претендират се разноски. В хода на касационното обжалване е постъпила молба вх.№8256 от 05.05.2025г, с която пълномощникът на касатора е поискал настоящият съд да постанови спиране на делото поради заведена на 29.04.2025г от „Алекс Био Рум”ЕООД искова молба срещу Л. М. П. и Т. В. П. за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба, легитимирал ги като собственици на процесния имот поради сключването му при абсолютна симулация, както и за нищожност на процесния предварителен договор от 03.07.2015г, на същото основание. Предявен е и установителен иск за признаване правото на собственост върху имота. Допълнително е представено и удостоверение от 12.05.2025г за предмета и висящността на гр.д №1220/2025г по описа на Пловдивски ОС, по така депозираната искова молба, като касаторът изтъква преюдициален характер. Настоящият състав на Върховен касационен съд, Трето г.о намира, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал.1 т.4 ГПК и искането за спиране на делото следва да се остави без уважение. Нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК предвижда съобразяването по обусловеното дело на нови права, факти и обстоятелства, каквито представляват установените с решението или присъдата по обуславящото дело. Това може да стане само пред съд, чиято основна дейност е решаваща, а не проверяваща. В касационното производство, развиващо се по реда на чл.290 – чл.293 ГПК, правомощията на ВКС по отношение на обжалвания съдебен акт са лимитирани в рамките на проверка за валидност, процесуална допустимост и правилност на обжалваното решение, при недопустимост да се събират нови доказателства и да се установяват нови факти. Поради това, както е разяснено в Тълкувателно решение № 1 от 19.07.2019г по т.д №1/2017г ОСГТК зачитането на съдебния акт по преюдициалния спор, както разпорежда правилото на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поначало не може да бъде сторено от ВКС в производството по чл.290 – чл.293 ГПК, доколкото това изисква касационният съд да предприеме спиране на обусловеното дело. Изключението е за фазата по чл.295 ГПК, когато ВКС действа като решаващ съд и може да съобразява нови фактически положения, каквито представляват установените с решението или присъдата по обуславящото дело. При обжалване пред ВКС, в изпълнение на задължението си във всяко положение на делото да следи за валидността и допустимостта на съдебните актове, ВКС ще е длъжен служебно да селектира жалбата в хипотезата на чл.280, ал.2, предл. 2-ро ГПК,но само в случай ,че основанието за спиране по чл. чл.229, ал.1, т.4 ГПК е възникнало преди приключването на делото във въззивна инстанция и въззивният съд не е съобразил процесуалната пречка за постановяване на решение по спора. В настоящия случай ищецът по отхвърления на две инстанции иск на дружеството като купувач по предварителния договор с дата 03.07.2015г и за обявяването му за окончателен /чл.19, ал.3 ЗЗД/, е завел завел иск с твърдения за действителните отношения между страните, като искът е заведен след постановяване на въззивното решение и в хода на касационното обжалване. Срещу ответника по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД Л. М. П. и неговата съпруга Т. П. е предявена за установяване нищожност поради абсолютна симулация на същия предварителен договор от 03.07.2015г, иска се прогласяване на нищожност поради абсолютна симулация и на договора за покупко- продажба, легитимирал като собственик обещателя по процесния предварителен договор,тъй като преди оспореното с иск за нищожност прехвърляне, собствеността върху имота е била на дружеството – ищец.По този иск е образувано дело по описа на Окръжен съд –Пловдив, както се удостоверява. Не се установява обаче въззивното решение да е постановено в нарушение на чл. чл.229, ал.1, т.4 ГПК и не е налице основание нито за прилагане на чл. 280, ал.2 ГПК ,нито за спиране на производството в настоящата негова касационна фаза по обжалване. Следва да се изтъкне ,че предвид аналогичните норми на чл.182, ал.1, б. „г” ГПК (отм.) и чл.229, ал.1, т.4 ГПК, запазените основни характеристики на касационното производство и правомощия на ВКС в контролно-отменителната фаза по сега действащия ГПК(в сила от 01.03.2008 г. ) и отменения ГПК (1952 г.),постановките на т. 8 от ТР № 1/17.07.2001 г. по т.д. № 1/2001 г. на ОСГК в разглежданата хипотеза, както и доразвитието им в т.9 от ТР №2/02.07.2004г. на ОСГК и ТК, са запазили актуалността си и са задължителни за съдилищата (в т. см. Тълкувателно решение № 1 от 19.07.2019г по т.д №1/2017г ОСГТК на ВКС). След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че е налице основание за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил правните изводи в решението. Недвусмислено, но не и безусловно /за ищеца/ изявление за разваляне на процесния предварителен договор, при наличие на висящ спор по заведен заведен иск за обявяването му за окончателен,е направено в депозираната пред съда молба чрез пълномощника на ищцовото дружество адв. И. Р.. При касационното обжалване, от името на доверителя си последният изтъква, че като адвокат не е бил овластен да заяви разваляне на договора,защото липсва изрично упълномощаване по смисъла на чл.34, ал.3 ГПК.Изявлението на адвоката, решаващо съобразено за първи път от въззивната инстанция като произвело материалноправна последица прекратяване на договора,не е било съпроводено с изявление за оттегляне ,или отказ от заведения иск.Заявено е било изменение на иска,което съдът на първа инстанция е отказал да допусне.Съгласно представеното по делото пълномощно,адвокатът е бил овластен „да образува и води гражданско дело за сключване на окончателен договор на основание чл.19,ал.3 ЗЗД,като предприема всички необходими действия за защита на правата на представляваното дружество, до приключване на делото във всички инстанции”.Съгласно установената практика на ВКС, няма пречка едностранното изявление на кредитора за разваляне на договора по чл.87, ал.1 ЗЗД, или по чл.87,ал.2 ЗЗД когато изпълнението е станало невъзможно,да се обективира и в искова молба и предвид нейното връчване на ответника, съдът да зачете упражненото потестативно право ,но при искове основани на последиците от извинсъдебно прекратяване на договора поради неизпълнение. В тези случаи ефектът на прекратяването на договора е отчитан при решаващата дейност на съда и тогава, когато искът е предявен от упълномощен адвокат. В случая обаче заявеното разваляне на предварителния договор от страна на ищеца ще изключи заявеното с иска право този договор да бъде обявен от съда за окончателен. Това обстоятелство въззивният съд е отчел при материалноправните предпоставки на заявеното с иска субективно право, което е отрекъл именно поради развалянето на договора от самия ищец след завеждане на иска ,при което обуславящо е произнесен въпроса следвало ли е при общо пълномощие за водене на дело с посочения предмет по смисъла на чл.34, ал.1 ГПК,съдът да провери има ли овластяване към адвоката за упражняване едностранното право на кредитора - ищец да развали предварителния договор, т.е преди да вземе предвид материалноправните последици от заявеното по този начин разваляне на договора, съдът да провери изискванията към процесуалното овластяване на адвоката, като условие да го зачете в отношенията между страните. Поставеният първи въпрос отговаря на изтъкнатото общо селективно условие и касационно обжалване следва да бъде допуснато,за да се провери даденото от въззивния съд правно разрешение с приетото в т.1 от ТР №№5/2014 по тълк д.№5/2014г ОСГТК на ВКС, че когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно (в частност чл. 34, ал. 3 ГПК),то следва да отговаря на тези изисквания. Дори въззивният съд да не е обсъдил всички доводи и възражения на страната, като е приел част от тях за неотносими или недопустими, това е следствие от разрешението по първия поставен в изложението въпрос. Поради това процесуалноправният въпрос,поставен в т.2 от изложението в случая няма самостоятелно значение при допускането на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд състав на ІІІ г.о.