Определение № 65 от 23.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 3309/2014 г.

Производството е по чл.274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Д. Г. С., Никола Л. С. и И. Л. С., чрез пълномощника им адв. А.А. против определение № 1380 от 06.06.2014 г. по ч. гр. дело № 761/2014 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по частната касационна жалба не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението свързано с основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, касаторите са поставили въпроса: „Разрешаването със сила на пресъдено нещо на исковете с правно основание чл. 74 от ТЗ относно установяване на персоналния субстрат на [фирма] към момента на смъртта на вписания едноличен собственик на капитала, имат ли преюдициално значение по отношение на исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК, с които наследниците на вписания едноличен собственик на капитала Л. С. търсят установяване по отношение на [фирма], че са в членствени и управителни отношения с дружеството и имат правата на съдружници в него …”. По отношение на този въпрос страната лаконично е посочила основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Поставен е въпросът: „Имат ли законните наследници на починалия едноличен собственик на капитала на [фирма] качеството на трети спрямо търговското дружество лице по смисъла на чл. 140, ал. 4 от ТЗ и чл. 7 от ТЗ”.По този въпрос е посочено основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, като страната счита, че е налице противоречие с практиката на ВКС- решение № 690/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. Поддържано е също така, че ако настоящият състав извърши преценка за липса на противоречие със задължителна съдебна практика, то било налице основанието по т. 3 на нормата, чийто текст е възпроизведен, както и е интепретиран диспозитива на т. 4 от ТР № 1/2009 г., без да бъдат изложени конкретни обстоятелства. Страната е сочила още, че въззивният съд се е произнесъл и по процесуалноправен въпрос, свързан с предпоставките за спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, разрешен от въззивния съд в противоречие с три определения на ВКС, в които според касаторите било прието, че основание за спиране на производството по делото било налице не само, когато между предмета на две дела съществува връзка на обусловеност, но и когато страните по обусловеното дело могат да се позоват на правоустановяващото действие на сила на пресъдено нещо по обуславящото дело, като лаконично е посочено, че съставът на Софийски апелативен съд бил приел само първата предпоставка.Озаглавеното: „Б.Изложение по чл.284,ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване”, съдържа единствено оплаквания за неправилност и необоснованост, така квалифицирани от касаторите, спрямо които са изложени и доводите им по същество на процесуалния спор. При така депозираното приложение, касаторите не установяват наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Първият от поставените въпроси е фактически и очертава предмета на спор, но дори и от него да бъде изведен релевантен въпрос, то касаторите не са обосновали допълнително основание, тъй като краткото и общо посочване че „законът бил непълен, неясен и некатегоричен” не обосновава валиден довод за непълнота на правната уредба, обосноваваща необходимост от тълкуването й по реда на касационния контрол, тъй като е лишен от каквато и да е била конкретност, свързана с приложението на определена норма или норми по отношение, на които е мотивирана от страната такава непълнота, респективно неяснота. Т.е. липсват каквито и да било доводи по соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Вторият поставен въпрос е свързан с извода на въззивния съд за това, че нормата на чл.140,ал.4 ТЗ,установява действие на решенията по отношение на съдружниците в О. от приемането им, а от вписването им в търговския регистър само по отношение на третите лица, каквито наследниците на починалия съдружник – ищци в производството не са. Следователно, може да бъде приет за релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По него обаче страната не обосновава валиден довод за наличие на допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване. Тук следва да се отбележи позоваването на взаимно изключващи се основания - основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК изключва наличие предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, поради твърдение за формирана вече задължителна практика по поставения въпрос. Основанието поддържано от касаторите по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК не се обосновава, тъй като не е налице противоречие със соченото решение на ВКС №690 от 03.12.2008г., с което изобщо не е разгледан поставения от касаторите въпрос, а е формирана задължителна практика по въпроса за правнорелевантния момент за настъпване на подлежащите на вписване обстоятелства по чл.140, ал.4 ТЗ, за съдружниците в ТД и за третите лица, в хипотеза на отказ на окръжен съд да впише в регистъра на търговските дружества новонастъпили за дружеството – касатор обстоятелства, изразяващи се в промяна наименованието на търговеца и промяна в действащия дружествен договор, приети с решение на общото събрание,заедно с промяна в персоналния състав на дружеството изразена в прекратяване участието на съдружник, прехвърлил дяловете си от капитала на друг съдружник. Доколкото, с този акт на ВКС е посочено, че между съдружниците решенията на общото събрание на О. имат действие от приемането им, то не е и налице противоречие между решаващи изводи в сравняваните съдебни актове. Следователно, това решение няма относимост към поставения от касаторите въпрос, тъй като с него изобщо не е разглеждана хипотезата, която той съдържа. По същият втори въпрос, касаторите не са сочили никакви конкретни доводи по основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, а са се задоволили само да възпроизведат общо неговата определена с т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС дефинитивност, като въпреки така изложеното съдържание на основанието, отново липсват конкретни доводи за непълнота или неяснота на определени правни норми, нуждаещи се от тълкуване, а също така не са изложени доводи във връзка с наличието на съдебна практика, създадена в резултат на неточно приложение на закона или такава, нуждаеща се от осъвременяване. Третият поставен въпрос е общ и разгледан от въззивният съд с оглед предмета на произнасяне,а именно- изследване на съществуващата преюдициална връзка между разглеждания правен спор и споровете, относими към определяне на персоналния субстрат на съдружниците, на действителния едноличен собственик на капитала на Е., както и на редицата решения на органите на ответното дружество, предмет на обжалване по висящите производства. В тази връзка, съдът изцяло се е съобразил с цитираните определения, тъй като е разглеждал не само връзката на преюдициална зависимост между производствата, но е разгледал и значението, което биха имали постановените по тях решения за повдигнатия правен спор. Следователно, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото страната не е изложила други конкретни доводи свързани с наличие на такова противоречие, тъй като съдът не се отклонил от практиката, формирана с цитираните определения. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното определение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение