Определение № 3264 от 26.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2522/2023 г.

ВКСIII гражданско отделение26.06.2024 г.докладчик Емил Томов

Диспозитив

Оставя без уважение искането на Н. С. С. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС за съответствие на вътрешното законодателство и нормативна уредба с т. 10.1 до 10.4 от Приложение 1 на Директива 2014/32 /ЕО/и чл.10.4 и 10.5 от Директива 2004/22 /ЕО/ НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 85 от 28.03.2023 г. по в. гр. дело № 372/2022 г. на Шуменски окръжен съд в обжалваната част. Осъжда Н. С. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на „Енерго Про Продажби “ АД - Варна разноски в размер на 2508лв, платени като адвокатско възнаграждение за настоящето производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. ,чрез адв. С. С. срещу решение № 85 от 28.03.2023 г. по в. гр. дело № 372/2022 г. на Шуменски окръжен съд, с което при повторно разглеждане на делото след връщането му на въззивна инстанция с решение №60223 от18.08.2022г по гр.д №598/2021г на ВКС, при дадени указания по правни въпроси и за изясняване на релевантни фактически въпроси с назначаване на допълнителна експертиза, в една част е отменено решение №49/03.06.2020г по гр.д № 420/2019г на Районен съд Велики Преслав ., По предявен отрицателен установителен иск на касатора по чл.124, ал.1 от ГПК е признато за установено, че Н. С. С. не дължи на „ Енерго Про Продажби “ АД - Варна сумата 1617,99 лв., представляваща цена на електроенергия за обект – къща в [населено място] ,за която е издадена фактура №0279763341/13.05.2019г доставена електроенергия за период до 30.05.2019г. В останалата част е потвърено решението, с което се отхвърля претенцията за установяване недължимост стойността на преизчислено количество електрическа енергия в размер на 7494,64лв по горепосочената фактура и са присъдени разноски на ответното дружество 1014лв, в която част въззивното решение се обжалва от ищеца. Съобразявайки с указанията по отменителното решение на ВКС, въззивният съд е приел ,че след като в настоящия случай констативният протокол за извършена проверка е изготвен на 21.04.2018г., след отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ регламентираща специалните изисквания към констативния протокол като елемент от фактически състав,пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да извършва едностранна корекция,както и нормите на чл. 41-44 от ПИКЕЕ , не може да се признае правото на „Енерго-Про Продажби”АД-гр.Варна да начисли исковата сума на основание и за срока, предвиден в чл.50 от ПИКЕЕ ,въз основа на констатации от проверката по отменени правила. Съобразил се е с приетото в отменителното решение на последната инстанция,че начисленото /по фактурата от 13.05.2019/като стойност за изплащане от ищеца на 50869kWh - сумата от 9115.63лв. с включен ДДС,заради отчетената в електромера, но невизуализирана на дисплея електроенергия,не представлява корекция по някоя от посочените в ПИКЕЕ хипотези, при които „Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна е можело да извършва едностранна корекция на сметката на потребителя, съответно осчетоводяването й по чл. 50 от ПИКЕЕ е неправилно, но това не се отразява на дължимостта, като се дължи пълния размер на сумата,но с оглед на съответните цени,които са действали през целия период от време,а не само през последната година и се дължи с оглед доставеното количество, реално потребено.Това е следвало и от отговора на правите въпроси, даден в решение №60223 от18.08.2022г по гр.д №598/2021г на ВКС,с които въззивният съд също се е съобразил като е изтъкнал ,че в случая са приложими общите правила на ЗЗД относно договорите за продажба,за дължимост на цялото установено количество реална потребена, но неотчетена и незаплатена от купувача енергия. Правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба (доставка) на електрическа енергия, като поради специфичния предмет на тези договори,част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в ЗЕ, чиято цел е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи.Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения-касае се за договор за продажба (доставка), при който,наред със специалните, се прилагат общите правила на ЗЗД включително и във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока.Тава прави правилото на чл. 183 от ЗЗД приложимо при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период,поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електроенергия. За да възникне правното задължение на крайния клиент,доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество. Ицецът е битов клиент на електрическа енергия по смисъла на §1, т.2а от ЗР на ЗЕ,доставяна за обект в [населено място], присъединен към обслужваната от ответното дружество електроразпределителна мрежа с абонатен и клиентски номер. Мотнираният в имота му на 13.11.2014г електромер /СТЕ/е бил нов, с отбелязани нулеви показания по отделните тарифи.На 21.04.2018г.служители на дружеството извършили проверка на СТИ в обекта на ищеца,като след невъзможност за осъществяване на връзка с устройството го демонтирали ,пломбирали и изпратили за проверка в БИМ.За извършената метрологична експертиза бил съставен констативен протокол №741/02.05.2019г. на БИМ,че действително потребената енергия 050869.60kWh се разпределяла и върху невизуализираната тарифа 4 Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия. При софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема. Значението на тези констатации, които са били оспорвани в хода на целия процес, също е разяснено в отметнителното решение на ВКС. Указаният в отговор на правен въпрос официален характер и материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 от ГПК за извършените от съответните длъжностни лица при проверките действия, а също така и за направените констатации и причините за тях, не е за да се изключи чрез назначаване на съответна експертиза проверката им в съдебното производство, както и възлагането на експертиза за изясняването на въпроси по релевантните факти, които не са обхванати от официалните констатации. Именно за назначаване на такава допълнителна експертиза делото е било върнато с указания. От приетата при първото разглеждане на делото СТЕ се установявало, че електроенергията,отчетена в невизуализиран регистър, била реално преминала през СТИ, но не и началния момент от който било започнало натрупването.Поради това е указано да се възложи допълнителна експертиза със задача след като извърши проверка на инсталираните мощности в електроснабдения обект на ищеца,вещото лице да даде заключение в какъв период от време може да бъде потребено отчетеното в тарифа 4 на електромера количество електроенергия от 050869.60 кWh и след като вземе предвид действащите за съответния период или за съответната част от периода цени за преизчисляване на задължението, да посочи размера на задължението както за целия период, така и само за периода от 22.04.2017 година до 21.04.2018 година.При това вещото лице ще следва да определи целия период,за който електроенергията от 050869.60 кWh е отчетена в тарифа 4 на електромера, считано назад от датата на проверката-21.04.2018 година, тъй като към нея електромерът е отчитал с оглед извършената софтуерна намеса. Въззивният съд е възложил на вещото лице Д. К. /вече работил по делото и депозирал първоначалните неоспорени и приети заключения/, тази задача.Заключение по нея е представено и прието ,в него при описание на електроуредите в дома на ищеца /домакински и други уреди/,инсталирани по етажи и стаи при прогнозно почасово потребленни на същите ,за период от една година е 6815,62 кWh, но при отчетеното в тарифа 4 на електромера количество електроенергия от 050869.60 кWh за периода от датата на монтаж 13.11.2014г до демонтажа на 21.04.2018г, или 1256 дни,доставката би означавала потребление от 40,5 кWh на ден.Това количество надвишава прогнозното за описаните уреди и същото, изчислено при действащите за периода цени, по тарифа за технологични разходи /КЕВР/ за електромера е 7497,64 лв, а ако средно дневното потребление се изчисли за една година назад от демонтажа, сумата е в размер на 2649,01 лв. Ответникът е възразил ,че изчисленията са на грешна база .В заседанието по приемане на заключението съдът е възложил задача вещото лице да отговори на въпрса, поставен първоначално от съда в определението, а именно въз основа на пропускателната способност на присъединителната линия и на присъединителните съобъжения и на СТИ, а не въз основа на установените в дома на ищеца електроуреди, получените количества бъдат остойностени по одобрените цени на КЕВР, по периоди. В отговор на тази задача вещото лице е посочил,че максималния ток на преминаване през СТИ 60А/ изходящия предпазител е 63А/ е 115 63260 кWh, на база пропускателна способност, и остойностен, само за последната година, би възлизал на 20721,10 лева. Това заключение също е прието ,като съдът е основал изводите си за дължимост на сумата 7497,64 лв и недължимост на размер, който я надхвърля ,с пропускателната възможност,при реалното потребление на база отчетеното включително в тарифа-4, заедно с останалото отчетено и платено количество, след като е приел за установено, че 050869.60 кWh е доставена, което означава потребена електроенергия ,прехвърляна при отчета в невизуализирана тарифа поради софтурно въздействие върху СТИ, което обаче не е накърнило метрологичната годност на електрломера да отчита реално доставеното. Натрупаната електроенергия в невизуализирания регистър 4 е потребена,тъй като е преминала през измервателната система на електромера,а регистрираните данни не могат да бъдат манипулирани,като е установено от приетите заключения на вещото лице. Тъй като натрупването е станало в невизуализиран регистър,който не е предвиден за битови абонати, тя не е била регулярно отчитана и съответно не е била заплатена от ищеца.Фактите изключващи възможността друг, а не ищецът да е потребил тази електроенергия, също са изтнъкнати и взети предвид. Въззивният съд не е приел варианта на изчисления на база констатации какви уреди има в дома на ищеца понастоящем ,повече от четири години и половина след правнорелевантния период.От правните изводи на съда става ясно,че след като ответникът евентуално основава вземането си на чл.183 ЗЗД, което правило по указание на ВКС е приложимото, решението е правноустановително и се отнася за вземане на това основание ,като на основание чл. 50 ПИКЕЕ (отм) и като корекция за едногодишен период, то е отречено с мотивите. Касаторът твърди,че обжалваното въззивно решение е в нарушение правото на ЕС,постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано, в противоречие с указанията по отменителното решение на ВКС относно доказателствата, които трябва да се съберат и задачата, която следва да се постави на вещо лице На страната не е обявена доказдателствата стойност на протокола на БИМ,който е оспорен,като не е отрито производство по оспорване.Не са обсъдени императивни норми.Не са обсъдени недействителни клаузи на Общи условия,не е отправено исканото преюдициално запитване. В изложение се формлират въпроси от процесуалноправен характер: (1)за задължението на въззивния съд да обяви на страните всички относими и спорни обстоятелства и да открие производство по оспорване на официален документ, кредитиран от него, независимо че е оспорен и не е открито производство. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и противоречие с ТР №1 от 09.12.2013г ОСГТК.;

за задължението на въззивния съд да реши съществото на спора чрез допускане и приемане на заключение по въпроси от експертиза, изготвено по укадание на касационен състав. Противоречието е с формирана практика по чл. 290 /реш.по т.д № 242/2020г, Първо т.о ТК/

за задължението на въззивния съд да обсъди текстове от Общи условия в обема и последиците по чл. 143 и чл.146 ЗЗП, след като са представени от търговеца. Противоречието е с ТР №1 от 27.04.2022г ОСГТК;

с какъв акт и кога трябва да се произнесе съд по искане на страната за отправяне на преюдициално запитване, основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК (5); .длъжен ли е въззивният съд да приеме установяването на факт, относим към предмета на спора и в приетия исков период,след обсъждане на всички доказателства за неговото осъществяване. Противоречието е с формирана практика по чл. 290 /реш.№107/2015г, реш. № 72/2017г ТК /(6); за задължението на въззивния съд да обсъди всички императивни правни норми относими към спора. Противоречието е с ТР №1 от 09.12.2013г ОСГТК. Като обобщаващ се поставя и въпроса за приемането на правното основание в чл. 183 ЗЗД за дължимост на парична сума от потребител към краен снабдител на ел. енергия,определена като цена по данни от „невизуализирани регистри” на електромер и като енергия за „технологичен разход” при действието на чл.98, ал.2 т.6 и чл. 38б ал.1 т.3 ЗЕ, подзаконовата уредба и т. 10.1 до 10.4 от Приложение 1 на Директива 2014/32 /ЕО/ и чл.10.4 и 10.5 от Директива 2004/22 /ЕО/ В отговор, депозиран чрез пълномощника на „ Енерго Про Продажби “ АД - Варна адв. Б. Г. от АК Шумен съображенията на касатора за допускане до касационно обжалване на решението се оспорват, като се изтъкква необуславящо за изводите на съда значение на въпросите. Претендират се разноски в размер на 2508лв, платени като адвокатско възнаграждение. Въпросът за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС за тълкуване на т. 10.1 до 10.4 от Приложение 1 на Директива 2014/32 /ЕО/ и чл.10.4 и 10.5 от Директива 2004/22 /ЕО/ за съответствие с националното законодателство,независимо че не е поставен директно в искане към настоящия съд, налага следната преценка от Върховен касационен съд като последна инстанция:

–

Директива 2004/22/ЕО/ е заменена с Директива 2014/32 /ЕО/ от 26 февруари 2014 на Съвета за хармонизиране на законодателствата на държавите- членки за предоставяне на пазара на средства за измерване. Директивата включва в обхвата си средства за измерване като процесния електромер,въведен в експлоатация при действието на Директива 2004/22/ЕО/,при изискване за хармонизация,траспониране и съответствие на националното законодателство на държавите – членки с това измервателните средства да са точни и проследими в обществен интерес,в защита на потребителите, метрологичният контрол да е принципно на законово ниво, в съответствие с определени функционални изисквания. Функционалните изисквания, на които средствата за измерване трябва да отговарят, следва да осигуряват високо ниво на защита, съответствието следва да осигурява високо ниво на доверие.За тези изисквания в обхвата на директивите не може да има съмнение. Уредени са процедурите за оценяване на съответствие ( чл.17 във вр., Приложение 2 от Директива 2014/32 /ЕО) Преценката за съответствие е задължение на държавите-членки ,от констативна компетентост на предвидените в директивата нотифицирани органи.От правна страна също няма съмнение ,че средство за измерване, което се използва при търговски сделки, свързани с пряка продажба, трябва да е проектирано така,че когато е монтирано по предназначение, да показва резултата от измерването и на двете страни по сделката.Затова електромерите имат дисплей, който служи за отчитане ,имал го е и процесния електромер. Също така, независимо дали дадено средство е предназначено за измерване на електрическа енергия, газ, термална енергия или вода то трябва да е оборудвано с подлежащо на метрологичен контрол показващо устройство, достъпно за потребителя без използване на приспособления. Показанието на това показващо устройство е резултатът от измерването, на базата на който се определя цената, която трябва да се плати. Изискването е ясно ,като не изключва показанието на СТИ да е предмет на метрологичната проверка,напротив,предвижда я.В националното законодателство директивата е транспонирана с изменения в ЗТИП,с ПМС 47/15.03.2016г и в рамките на законодателство, което изисква отчитането на електрическата енергия да се извършва със средства за търговско измерване (чл.120 ЗЕ) и което предвижда на законово ниво метрологичен контрол при същите критерии за проследимост, точност и достоверност на измерванията .в хармонизация с Правото на ЕС (Закон за измерванията ,ДВ бр.46/ 2002г) в съответствие с целите на директивата.

–

При установените по делото обстоятелства и предвид изискванията и особеностите на националния енергиен пазар, регулиран със Закона за енергетиката, производител на СТЕ /лице извън страните по спора/ е параметризирал различни тарифи за отчет на електроенергия ,като едни от тях „заключва” за достъп, с това и за отчет при употреба. Причина за натрупването на потребена енергия в невидими на дисплея регистри е извършено софтуерно вмешателство, човешка намеса в паметта на СТИ чрез преодоляване защитните пароли на производителя, не и софтуерна грешка или друга техническа неизправност. Така не доставчикът на електроенергия използва „скита тарифа” на средство за техническо измерване/СТИ/,за да таксува потребител /битов абонат/,оказва се,че има скрито потребление на електроенерния от битовия абонат, резултатно от зловредно софтуерно въздействие върху СТИ,целенасочено преодоляващо нормативно закрепена и заложена от производителя параметризация в тарифния план на електромера,на която доставчикът разчита при отчитане, при обстоятелства изяснени до степен,която позволява прилагане на правото /обща законова норма за доставките /в съответствие с водещ принцип на възмездност на доставката ,но само при доказана достоверност относно данните,на които се основава вземането, с балансирано отчитане защитата на потребителя чрез освобождаване от санкционни послецици за забаено плащане и друга вина, при регулирано определяне на цена в този случай,занижена до признати от регулаторния орган технологични разходи,за да не се допуска неоснователно обогатяване. Когато параметризацията на СТИ е нарушена по начин като установения по делото,не се касае за прилагана действаща,но срита от потребителя тарифа и тълкуване което напомня,че определящото показание следва да е явно за двете страни, не би обусловило правно разрешение, изключващо оспорваното с иска право на доставчика Предявеният иск е именно отрицателен установителен. Отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на Приложение 1 към Директивата не би имало значение за правилно решаване на делото (чл.628, вр чл. 630, ал.1 ГПК )

–

По така изложените съображения,при съобразяване на общия и специални критерии в чл. 280, ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса, формулиран в т.5 от изложението на касатора ,за правното основание на вземането и приложимост на правилото в чл. 183 ЗЗД ,при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г.- чл. 98а, ал. 2, т. 6, от ЗЕ и и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИККЕ/,обн. ДВ бр.98/2013г и действащи от м. ноември 2013г. ,частично отменени с обнародването в ДВ, бр. 15/ от 14.02.2017г.на Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело № 2385/2016 г. на ВАС с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51. Самостоятелно тези подзаконови норми, останали да действат до отмяната им през 2018г,не изпълняват законовата делегация и затова общата норма на чл. 183 ЗЗД е приложена. На този въпрос е даден отговор в постановеното по делото решение №60223 от18.08.2022г по гр.д №598/2021г на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, с който въззивното решение е съобразено и въпросът не може да се повдига отново от касатора.

–

За да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва жалбоподателят да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

–

С поставянето на въпроса по по т.1 от изложението, с който се изтъква значението на предвидената в ГПК процедура по оспорване на официален свидетелстващ документ,не е отговрено на горните изисквания. Въззивният съд не е основал изводите си на обвързващи го констатации по оспорения протокол, а на приети по делото заключения на вещи лица ,които доказателства са събрани с участие на страните ,включващи проверка на констатациите по протокола на БИМ ,включително във връзка с метрологичната годност на СТИ.

–

По въпроса,формулиран в т.2 от изложението неприемливо се постулира,че указанията дадени от Върховния касационен съд за допълнителна експертиза не са спазени, след като въззивният съд, възложил указаната в отменителното решение №60223 от18.08.2022г по гр.д №598/2021г на ВКС задача,констатира по изготвено и представено заключение ,че тази задачата не е изпълнена изцяло и точно от вещото лице и възлага допълнителна задача.Съгласно трайно установената практика на ВКС в решения № 128/29.04.2011г, по гр. д. № 1356/2009г;№ 193/04.07.2011г, по гр. д. № 1649/2009г и № 80/08.05.2012г, по гр. д. № 1315/2010 г, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. указанията на горния съд по прилагането и тълкуването на материалния закон задължават съда, на които делото е върнато за ново разглеждане да приеме правната квалификация,посочена в решението по по-горестоящия съд-кои факти и обстоятелства са правно релевантни, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените правни последици ,а по отношение на указани му процесуални действия,да ги предприеме.Въззивният съд може,съобразявайки се с дадените му указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон,да събере нови доказателства, като прецени същите в съвкупност с вече събраните такива по свое вътрешно убеждение.При тази преценка съдът може да приеме за установени и нови правнорелевантни обстоятелства, които водят до промяна на фактическата обстановка по делото. В този случай той пак трябва да се съобрази с дадените му от касационният съд задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. При това той може да достигне както до същите, така и до различни изводи, които се обуславят от променената с оглед на новоустановените обстоятелства фактическа обстановка/ в т.см Решение № 44/24 г.д № 4637 по описа за 2022 г на Четвърто г.о на ВКС/ Съдът следва да вземе обективно и законосъобразно решение, което не може да почива на предположения.При това той може, съгласно чл. 201 от ГПК, да назначи допълнителна или повторна експертиза, като наред с това съгласно чл. 195, ал. 2 от ГПК може да разшири и състава на вещите лица.По силата на чл. 202 от ТПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице,а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Както е посочено в решение № 50 181/28.06.2023 г, по гр. д. № 2119/2022 г на ВКС, ГК, ІІІ г. о. съдебната експертиза като доказателствено средство не се ползва с приоритет пред останалите доказателства,а заключението следва да бъде ценено във връзка с тях.

–

Не е налице противоречие на въззивното решение с установента практика на ВКС по въпроса за възприемането на относим към предмета на делото факт за установен, след обсъждането в съвкупност на всички доказателства за неговото осъществяване.Въззивният съд е формирал изводи по установеност на фактите в решение, което не засвидетелства необсъждане на релевантни факти и събраните доказателства,нито решението е основано на предположения .Общо поставен, въпросът се обосновава с доводи за ограничаване на спорния предмет.Основанията за оспореното с отрицателен установителен иск вземане обаче въвежда ответникът в процеса и съдът следва да се съобрази с това. В случая въззивният съд се е съобразил и с указанията на Върховен касационен съд по отменителното решение в тази насока. За пълнота следва да се изтъкне ,че когато дължимостта е разглеждана по общите правила на чл.183ЗЗД,без значение е кога точно е осъществено потреблението,/в този смисъл решения по гр.д.№ 4160/2018г.на ІІІ г.о., по гр.д.№ 961/2016г.на ІІ т.о., 2206/2020г.на ІV г.о, по гр.д.№ 2991/2018г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1096/2020г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 169/2020г.на ІV г.о., гр.д.№ 4486/2019г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1978/2020г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 3754/2019г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1174/2020г.на ІV г.о.,гр.д.№ 1635/2020г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1898/2021г.на ІІІ г.о.и много други/ В случаите когато потребителят дължи стойността на потребената от него електроенергия на основание чл. 183 от ЗЗД, като е установено количество точното количество реално потребена,но неотчетена и неплатена от купувача електрическа енергия електроснабдителното дружество трябва да докаже,че тази електроенергия е преминала през средството за търговско измерване в период, който то е било монтирано на обект собственост на конкретния потребител, поради което и той дължи нейната цена. Неправилното счетоводно отчитане на електроенергията и искането за плащането й на погрешно посочено от електроразпределителното дружество основание, не водят до недължимост на цената, която се дължи от потребителя за тази електроенергия /в този смисъл решение № 44/24 г.д № 4637 по описа за 2022 г на Четвърто г.о на ВКС /

–

Не обосновават допускане до касационно обжалване при основанията на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК твърденията на касатора за неприложени императивни материалноправни норми в областта на на измерванията,формулирани като въпрос за изпълнението на едно непререкаемо задължение на съда.Въззивното решение е съобразено с разясненията по въпроса, дадени в решение № 77 от 05.05.2021г по гр.д №1777/2020 на ВКС ,Трето г.о ,както и в отменителното решение, които са в същата насока.

–

Неотносимо се поставя въпрос са подлагане на проверка на Общи условия на Е.ОН България Продажби АД в обема и последиците по чл. 143 и чл.146 ЗЗП, след като били представени от ответника по делото. Въззивният съд не е признавал право на едностранна корекция и проверката на общите условия за неравноправни клаузи няма обуславящо значение за изводите на съда в обжалваната от касатора част на решението.Ако в противоречие с чл.98а, ал.1 т.6 ЗЕ в общите условия не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка ,това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта изобщо, както е поискано с отрицателния установителен иск в случая /решение №124 от 18.06.2019г по гр.д №2991/2018г на ВКС Трето г.о,решение №150 от 26.06.2019г по гр.д №4160/2018г и основавата на тези решения последваща практика на ВКС /.

–

Предвид гореизложеното Върховен касационен съд Трето г.о намира ,че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

–

Ответникът в производството е установил разноски за адвокатска защита в размер на 2508 лв

–

Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби