Определение № 67 от 27.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2656/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от А. К. Б. – синдик на „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност), с ЕИК[ЕИК], [населено място], против определение № 1751 от 06.07.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1648/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4-ти състав, с което е потвърдено определение № 1011 от 28.03.2022 г. по т. д. № 1827/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-5 състав за прекратяване на производството по делото на основание чл. 130 ГПК. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли за отмяната му. Изложени са аргументи в подкрепа на тезата, че след като нищожен може да бъде всеки властнически акт, вкл. закон, съдебно решение, административен или нотариален акт с вещно-транслативен ефект, то, по аргумент за по-силното основание, нищожно може да бъде и постановление за възлагане на недвижим имот. Оспорват се изводите на съда за приложимостта в случая на чл. 496, ал. 3 ГПК, която разпоредба, според частния касатор, по дефиниция не касае случаите на нищожност на възлагателно постановление. В инкорпорираното в частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1. Регламентира ли чл. 496, ал. 3 ГПК по изчерпателен начин всички релевантни основания за недействителност на публичната продан, а именно – обжалване и иск, основан на стриктните основания „нарушаване на чл. 490 ГПК“ и „невнасяне на цената“?; 2. Възможно ли е възлагателното постановление да е недействително (нищожно) на правно основание, различно от изброените в чл. 496, ал. 3 ГПК, и какъв е процесуалният ред за релевирането на тази нищожност? и 3. Съществува ли процесуален ред (и какъв е той) за атакуването на публична продан на други основания за нищожност на юридическите актове (различни от изброените в чл. 496, ал. 3 ГПК) и в частност – липса на индивидуализация на продавания имот, липса на компетентност на съдебния изпълнител, незаконен или невъзможен предмет (например реална част от неподеляем имот или вещ извън гражданския оборот)?, които според частния касатор са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по частната касационна жалба – „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (понастоящем „Кей Би Си Банк България“ ЕАД), с ЕИК[ЕИК], [населено място], и „Сити Хоум Парк“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалните си пълномощници, считат, че не са доказани предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и че жалбата е неоснователна. Синдикът на „Боско строй“ ЕООД (в несъстоятелност), с ЕИК[ЕИК], [населено място], не депозира писмен отговор на жалбата. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, съобрази следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – насочена е против подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение, съставът на Апелативен съд – София е приел, че постановлението за възлагане е елемент от фактическия състав на публичната продан, която приключва с влизането му в сила, и съставлява едностранен акт на принудително изпълнение на съдебния изпълнител, който прехвърля имота принудително (независимо от волята на длъжника) след плащането на цената за него от обявения купувач от момента на влизането му в сила – чл. 496, ал. 2 ГПК и разясненията в ТР № 6/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е посочил, че съгласно специалното правило на чл. 490, ал. 2 ГПК, когато имотът е купен от лице по чл. 490, ал. 1 ГПК без право да наддава, проданта е недействителна, а извод, че порокът засяга проданта, завършила с възлагане, а не само възлагателното постановление, може да бъде изведен от даденото в т. 3 от ТР № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване, в което е посочено, че недействителността на продажбата може да бъде релевирана със самостоятелен иск, с позоваване от ищеца или с възражение от ответника в други производства. Като отделен акт на органа по принудително изпълнение постановлението за възлагане е оспоримо от трето лице, каквото е ищецът, с жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК, подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, считан от узнаването за изпълнението върху имота тъкмо от постановлението за възлагане, ако имотът се намира в негово владение към момента на налагане на възбраната. Жалбата не се уважава, ако имотът е бил собствен на длъжника към същия момент. Според решаващия съдебен състав, в случая търсената от ищеца защита е искова и е насочена към установяване недействителността на публичната продан. Специалното правило на чл. 490, ал. 2 ГПК изключва приложението на общите правила за недействителност на договорите по чл. 26, ал. 1 – 3 ЗЗД. Иск за нищожност на проданта на основание, различно от това по чл. 490, ал. 2 ГПК, е процесуално недопустим. Предявеният по делото иск за недействителност на публичната продан, завършила с възлагане на имотите на „Сити Хоум Парк“ ЕООД, не е на основанието по чл. 490, ал. 2 ГПК – ищецът не е твърдял, че този ответник не е имал право да участва в наддаването, поради което искът е недопустим. Настоящият съдебен състав намира, че по поставените въпроси, които обобщено се свеждат до въпроса за упражняване на контрол върху възлагателните постановления по исков ред, не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационна проверка в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпоредбата на закона по отношение съдебния контрол върху възлагателните постановления – чл. 496, ал. 3 ГПК, е изрична, като ясно и недвусмислено установява възможност за оспорването им по исков ред само при нарушаване на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената. Това са случаите, когато в наддаването са участвали лица без право на това – длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 ЗЗД. Невнасянето на цената означава, че обявеното за купувач лице (взискател или трето лице-наддавач) не е изпълнило задължението си в срока по чл. 492, ал. 3 ГПК да внесе сумата, съразмерна на вземанията на другите взискатели, или сумата, която надминава неговото вземане, съответно – да внесе в срок предложената цена. Недопустимо е обявяване недействителността на публичната продан на друго основание, извън посочените. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика, която не се нуждае от изменение или осъвременяване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез допускане на касационно обжалване – вж. решение № 47 от 04.03.2015 г. по гр. д. № 5995/2014 г. на ВКС, I г. о., решение № 124 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 905/2011 г. на ВКС, I г. о., решение № 47 от 20.04.2015 г. по гр. д. № 2775/2014 г. на ВКС, III г. о., определение № 346 от 14.07.2022 г. по гр. д. № 4970/2021 г. на ВКС, I г. о., определение № 60629 от 20.07.2021 г. по гр. д. № 97/2021 г. на ВКС, III г. о. и други. От изложеното следва, че при липса на твърдения за наличие на едно от изрично и изчерпателно предвидените основания за оспорване по исков ред на постановлението за възлагане, предявеният иск не подлежи на разглеждане, в какъвто смисъл е и произнасянето на апелативния съд. Следва да се допълни, че въпросите, касаещи процесуалния ред, по който биха могли да бъдат релевирани конкретните възражения на ищеца, не са обсъждани от въззивния съдебен състав, респективно – нямат обуславящо значение за изхода на делото, а и са извън предмета му. По тази причина по отношение на същите не се установява и общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение