Определение № 59 от 15.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 778/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4015/25.V.09 г. на С. „Б”-Благоевград, подадена против определение № 494 на Софийския апелативен съд, ГК, от 13.ІV.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 863/09 г., с което, след отмяна на първоинстанционното определение по чл. 389 ГПК, е била отхвърлена молбата на това д-во за допускане на обезпечение на предявените от него в условията на обективно съединяване срещу „Ю” АД-София установителен и осъдителен иск - посредством спиране на предприетото срещу него по изп. дело № 210/2000 г. по описа на СИС при Районен съд-Благоевград принудително изпълнение. Оплакванията на частния касатор С. „Б”-Благоевград са за постановяване на атакуваното въззивно определение при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което събирателното д-во претендира касирането на този съдебен акт. Отделно от процесуалните му представители по пълномощие се поддържа наличието на приложно поле на частното касационно обжалване в хипотези на т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по частната жалба „Ю” АД – София писмено е възразила чрез процесуалния си представител адв. Д. М. от АК-Благоевград както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на събирателното дружество. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, частната касационна жалба на С. „Б”-Благоевград ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще да се обсъжда наличието на приложно поле на касационното обжалване, са следните: С атакуваното от СДП „Б”-Благоевград определение на САС не се дава разрешение по същество на друго производство, а още по-малко се прегражда развитието на такова, защото естеството на веднъж допуснатото от първостепенния съд по реда на чл. 389 ГПК обезпечение е такова на една привременна мярка, чието съществуване е винаги функция от наличието на висящ процес по предявените от този търговец срещу Б. в условията на обективното им съединяване установителен и осъдителен иск. Следователно предмет на настоящата частна касационна жалба е съдебен акт, подлежащ само на двуинстанционно разглеждане. Това означава, че по отношение възможността за неговото атакуване пред ВКС в пълна степен важат задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 6 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС, според които последният се произнася по жалби срещу такива определения единствено в случаите, когато те са били постановени за първи път от въззивен съд. Настоящият случай обаче явно не е такъв. Ето защо наличие на която и да е от двете релевирани от търговеца-частен касатор предпоставки по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, отнасящи се до допустимостта на частното касационно обжалване, в конкретната хипотеза въобще не следва да бъде обсъждано. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение