Определение № 29 от 28.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4203/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. В. К. против решение № 721/14 .0 4.2021 г. постановено по възз. гр. д. № 355/2021г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 261353 от 23. 11.2020г., постановено по гр. д. № 5674/2020г. по описа на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора В. В. К. иск за приемане за установено по отношение на Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че ищцата е титуляр на вещно право на ползване на дворно място, находящо се в [населено място], общ. А., представляващ УПИ № ........., кв. .... по плана на селото, целият с площ от 620кв.м., заедно с построената в същия жилищна сграда - къща на два етажа с разгърната застроена площ 185 кв. м.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т.3 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:

1.Когато един нотариален акт съдържа договор за продажба на недвижим имот на едно лице и договор за учредяване / запазване/ на правото на ползване на същия имот на друго лице, и двете сделки са изписани в акта в две отделни последователни точки, следва ли точката за разпореждане с вещното право на ползване да предхожда точката с продажбата на имота, за да се приеме, че с подписването на нотариалния акт купувачът е придобил голата собственост на недвижим имот, а приобретателят е придобил вещното право на ползване, или последователността на изписване на отделните сделки е без значение?

2.Когато един нотариален акт съдържа договор за продажба на недвижим имот на едно лице и договор за учредяване / запазване/ на правото на ползване на същия имот на друго лице, и двете сделки са изписани в акта в две отделни последователни точки, следва ли в сделката за продажба изрично да се изпише, че се продава „голата собственост“ на имота, за да се приеме, че с подписването на нотариалния акт купувачът е придобил голата собственост на недвижим имот, а приобретателят е придобил вещното право на ползване?

3. Когато един нотариален акт съдържа договор за продажба на недвижим имот на едно лице и договор за учредяване / запазване/ на правото на ползване на същия имот на друго лице, и двете сделки са изписани в акта в две отделни последователни точки, едновременно ли настъпва вещния ефект за отделните сделки, или вещнопрехвърлителния им ефект настъпва последователно по реда на изписването им в акта ?

4. Когато в нотариален акт едно лице е посочено, че участва в качеството си на законен представител на купувача по сделката, и до подписа на това лице в края на акта е изписано това му качество, но от друга страна в същия акт има и договорна клауза, по силата на която този законен представител придобива в лично качество вещни права върху имота, можем ли да приемем, че това лице е участвало лично като страна по сделката, по която е приобретател на вещните права, и в лично качество е изразило воля за придобиване на тези права, при положение, че този нотариален акт съдържа всички негови идентификационни данни и негов подпис фигурира под акта. Изключва ли текста „законен представител“ под подписа на приобретателя на вещното право, той да е действал по тази сделка и в лично качество?

5. Когато в нотариален акт едно лице е посочено, че участва в качеството си на законен представител на купувача по сделката, но от друга страна в същия нотариален акт има и договорна клауза, по силата на която този законен представител придобива в лично качество вещни права върху имота, следва ли лицето да е поставило под нотариалния акт отделни подписи в лично качество и в качеството си на законен представител, за да приемем, че това лице е участвало лично като страна по сделката, по която то е приобретател на вещните права, и в лично качество е изразило воля за придобиване на тези права ?

По петте въпроса се иска допускане касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК с мотив, че произнасянето по тях е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, че в ГПК няма правна норма, даваща отговор на поставените въпроси, произнасянето по тях ще създаде задължителна съдебна практика, а ако по тези въпроси има съдебна практика, то тази практика е изолирана и неправилна и следва да бъде изоставена.

Ответната страна по касационната жалба с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

В обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..../31.01.2008 г., т. .., peг. № ...., нотариално дело № ../2008 г. "Е. Д. П. 2005" Е. е прехвърлило на Т. З. М. и В. З. М., чрез тяхната майка и законен представител В. В. К. недвижим имот, подробно описан в нотариалния акт. В т. 2 от НА е посочено, че "Страните учредяват и запазват на З. Д. М. и В. В. К., родители на купувачите Т. З. М. и В. З. М. правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на имота, предмет на този нотариален акт, заедно и поотделно. "С влязло в сила решение № 2489/05.06.2019 г., постановено между същите страни по гр. дело № 16760/2017 г., е прогласена нищожността на сделката, обективирана в т. 2 от НА ..../ 31.01.2008 г., с която Т. З. М. и В. З. М. са учредили право на ползване върху закупения имот, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

При така установеното, съдът е приел, че искът е допустим, защото със сила на пресъдено нещо е прогласена нищожността на сделката, с която децата са учредили в полза на майка си право на ползване, но по настоящото дело се твърди, че това право е възникнало на основание, което не е било предмет на разглеждане по приключилото дело, а именно, че правото на ползване е учредено от продавача –"Е. Д. П. 2005" О..

По същество въззивният съд е приел, че искът е неоснователен. Изложени са мотиви, че "Е. Д. П. 2005" О. не би могло да учреди право на ползване, тъй като е изразило воля да прехвърли собствеността върху имота на малолетните деца на ищцата. Ако волята на страните наистина е била тази, то дружеството първо би следвало да учреди право на ползване в полза на ищцата, след което да продаде голата собственост на нейните деца, каквато воля не е обективирана в НА. Съдът е посочил, че не може да се приеме, че между дружеството и ищцата е сключен договор за ползване, тъй като същият е двустранен и за неговата действителност е необходимо участието и на двете страните по сделката. Участието на ищцата, съобразно посоченото в нотариалния акт, е само в качеството на майка и законен представител на децата. Никъде в НА не се посочва, че тя е страна по сделка, или участва в нотариалното производство и в лично качество. Подписите под текста в НА са положени за законен представител.

За неоснователен е счетен доводът, че в процесния НА са извършени две сделки: със сделката по т. 1 е прехвърлена голата собственост върху имота на двете деца, а със сделката по т. 2- на въззивницата е учредено правото на ползване. Според съда това тълкуване не отговаря нито на съдържанието на НА, нито на разумната логика. Ако такава е била волята на страните, то същата е следвало да бъде обективирана в НА, чрез последователното и точно отразяване на волята на страните и сделките, като съдът не можа да вложи в сделките, смисъл и последици, каквито те, по начина, по който са описани, нямат.

Във връзка с възражението, съдържащо се във въззивната жалба, че евентуално е налице договор в полза на трето лице по см. на чл. 22 ЗЗД, съдът е приел, че това основание не е наведено от ищцата нито в исковата молба, нито в пледоарията по съществото на спора, поради което е преклудирано и не следва да бъда разглеждано. Изложени са и мотиви, че купувачите по сделката са били малолетни и не са могли да изразяват правно валидна воля за учредяване на това право в полза на майка си.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по четвъртия и петия поставени правни въпроси, които Върховният касационен съд, съобразно разясненията на ТР 1/2010 г. на ВКС, ОСГК и ТК, доуточнява по следния начин: При договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, ако приобретателят по сделката участва чрез представител, то последният /представителят/ може ли да придобие ограничено вещно право върху имота, предмет на разпоредителната сделка? Този въпрос е разгледан от въззивния съд и е от обуславящо значение за решаващите му изводи, като по него няма формирана съдебна практика.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,