Определение № 485 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4413/2016 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№18499/28.6.2016 г., подадена от Д. Б., гражданин на Великобритания, приподписана от адв.Б.Б., въззивно определение №1486/14.6.2016 г. по ч.гр.д.№1066/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о. С обжалваното решение е потвърдено определение/разпореждане/ №13600/06.4.2016 г. по гр.д.№8196/2011 г. по описа на Варненския районен съд, XVIIIсъстав, с което е върната въззивна жалба, вх.№13189/14.3.2016 г., против решение №590/19.02.2016 г. по посоченото първоинстанционно дело. Въззивната инстанция е приела, че обжалваното определение е правилно, като е стигнала до извод, че оплакванията на частния въззивен жалбоподател са неоснователни и не кореспондират с доказателствата по делото. Съдът е установил, че съобщението за отстраняване нередовността на въззивната жалба е прието и подписано от пълномощника на страната – адв. Б., съобразно разпоредбите на чл.44, ал.1, във връзка с чл.39, ал.1 ГПК, което удостоверява редовността на връчването. Установено е също така, че в определения срок, считано от датата на връчване на разпореждането, не са представени доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл.262, ал.2, т.2 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставят следните правни въпроси: 1.“Какво следва да бъде приложението на чл.38 ГПК по отношение на задължението на съда да уведоми страната на посочения от нея адрес ?“, и 2. „Следва ли да се счита за редовно уведомяването на страната чрез нейния процесуален представител, при условие, че тя не е заявила изрично, че желае да получава съдебните си книжа на адреса на процесуалния си представител, а напротив страната е изразила изрично желанието си лично да получава съдебната си кореспонденция ?“ Като основания за допускане на обжалваното определение се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Моли се за отмяна на въззивното определение. Ответницата по частната касационна жалба Н. Ц., посредством процесуалния си представител адв. Л. К., е депозирала отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответницата в настоящото производство намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното: Въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения: Поставените въпроси са правни, но са неотносими към изводите на въззивната инстанция. Никъде в мотивите си съдът не е изложил изводи по тях./ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС./. Представените с частната касационна жалба съдебни актове са неотносими към изводите на въззивната инстанция, доколкото изводите й са за спазване разпоредбите на чл.44, ал.1, във връзка с чл.39, ал.1 ГПК. Тези изводи съответстват на трайната съдебна практика на ВКС. В процесния случай пълномощното на частния касационен жалбоподател, приложено в първоинстанционното дело не сочи на твърдяното изрично искане от негова страна за лично връчване на книжа и лишаване от възможност за участие по делото. Поради това поставените въпроси в изложението не отговарят на приетото в ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,