Определение № 1429 от 11.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5371/2015 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], чрез юрисконсулт И. Г., срещу въззивно решение № 840/29.04.2015 г. постановено от Варненския окръжен съд по гр.д. № 731/2015 г. Излага доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до противоречие с материалния закон. Насрещната страна [община], чрез кмета А. К. С., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че въззивното решение е правилно; няма изложени съображения във връзка с предварителната селекция по чл. 288 ГПК по допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявен е иск от [община] против [фирма] за сумата от 6781,10 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от доставка на некачествена електроенергия по договор, сключен между страните, при участие на трето лице – помагач на ответника – [фирма]. Искът е уважен. В изложението към касационната жалба е поставен процесуалноправният въпрос - длъжен ли е съдът да съобщи на страните служебно известните му обстоятелства, които е взел предвид в решението по делото. Той е от значение за постановения по делото резултат – ответникът по иска е оспорил наличието на договорни отношения с ищеца, включително и във въззивната жалба; въззивната инстанция е достигнала до заключение, че насрещните страни са в договорна обвързаност, като се е обосновал с ноторно известни му обстоятелства – с предоставената лицензия [фирма] продава електрическа енергия на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на [фирма] / [фирма]/, като осигурява необходимите количества; с оглед установената държавна политика в тази сфера, всеки краен потребител на ел. енергия в Североизточна България, се явява клиент на [фирма], чрез присъединяването му към разпределителната мрежа на [фирма]. Приетото от въззивната инстанция е в противоречие с приложеното от касатора разрешение в решение № 274/13.12.2011 г. по гр.д. № 1514/2010 г. на ІІ ГО ВКС, че общоизвестните факти, както и тези, които са служебно известни на съда, за да се приеме, че не подлежат на доказване като такива, съгласно чл. 155 ГПК, следва да бъдат съобщени на страните с нарочен съдебен акт от съда, че ги смята за такива. В заключение, касационно обжалване следва да се допусне, тъй като тълкуването на чл. 155 ГПК, прието от въззивния съд по делото, противоречи на отговор по чл. 290 ГПК, даден в решение на тричленен състав на Върховния касационен съд. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Мотивиран от горното, съдът