Определение № 50161 от 24.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3010/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 10480/12.05.2022 г. на Ж. В. Р., подадена чрез адвокат Ц. С. С., срещу въззивно решение № 293/04.03.2022 г. по в. гр. д. № 3565/2021 г. на Апелативен съд - София. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния въпрос, уточнен от съда: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени от страните доводи и въз основа на тях да направи своите правни изводи и да постанови решение. Ответницата по касация – Р. Х. А., чрез процесуалния представител адв. Б. Б., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Касационната жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 262431/13.04.2021 г. по гр. д. № 6208/2017 г. на Софийски градски съд, с което Ж. В. Р. е осъден да заплати на Р. Х. А. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие причинени й от ответника телесни повреди - контузия на носа с неразместено счупване на носни кости, кръвонасядания на клепачите на двете очи и отправена обида, причинени на 23.05.2012 г., в размер на 9000 лева, ведно със законната лихва от 23.05.2012 г. до окончателното заплащане на сумата, като съдът е отхвърлил иска до предявения размер от 50 000 лева. Въззивният съд е приел за установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 23.05.2012 г. ищцата, заедно със съпруга си, дъщеря си /на 7 години/, своята майка и приятелката си - С. В., пътували към семейната й вила в Б.. По пътя спрели на бензиностанция "Шел", намираща се на автомагистрала "Струма.". Ищцата и дъщеря й слезли от автомобила, за да купят сладолед, а съпругът й седнал да пуши под един от чадърите на паркинга. Майката на ищцата и В. останали в автомобила. След като купили сладолед, Р. А. и дъщеря й тръгнали към автомобила. В този момент много близо до тях минал л.а. "Ауди", управляван от млада жена. Ищцата дръпнала дъщеря си. От автомобила слязъл мъж, който бил много агресивен. Започнал да обижда Р. А., нарекъл я е "селянка", ударил я в лицето и тя паднала на земята. Към тях се приближил съпругът на ищцата и двамата мъже са се сбили в края на паркинга. След като отишли на вилата на пострадалата, тя повръщала и три дни след инцидента /на 26.05.2012 г./ отишла в спешно отделение на болница в гр. Благоевград. Лекарите искали да я оставят в болницата, но ищцата отказала, тъй като работела в банка и трябвало да предаде служебните си ключове. Направили й снимка и установили, че има счупване на носа, както и кръвонасядания по клепачите. Три години след инцидента ищцата подала молба до Районна прокуратура - Перник за издирване на ответника и осъждането му за нанасяне на средна телесна повреда. Образуваната преписка 369600-1862/2015 г. на Второ РПУ приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Според заключението на СМЕ три дни след инцидента /на 26.05.2012 г./ на пострадалата са извършени прегледи, изследвания, вкл. и рентгенография, при които са установени контузия на носа със счупване на носни кости и кръвонасядания на клепачите на двете очи. Според вещото лице, при неразместено счупване на носните кости, в началото се наблюдава кървене, болка и оток на носната лигавица, водеща до затруднено носово дишане. В конкретния случай кървенето е спряло за 1-2 дни и това е регистрирано при прегледа на ищцата 3 дни след инцидента. Силните болки в носа са намалели и изчезнали до 2-3 седмици. През това време е спаднал отокът на носната лигавица и се е възстановило носовото дишане. Счупените носни кости са зараснали с образуване на калус до 30 - 45 дни. Дискоординационният синдром, който е регистриран на 01.06.2012 г., може да е последица от преживяна черепно-мозъчна травма. За това състояние обаче липсва клинично проследяване и е възможно то да е следствие и от хипертоничната болест на ищцата. Според вещото лице телесните повреди, установени при прегледа на 26.05.2012 г. /контузия на носа със счупване на носни кости и кръвонасядания на клепачите на двете очи/, могат да се получат по време и начин, описани в исковата молба. Не може да се установи наличието на черепно-мозъчна травма поради закъснялото търсене на медицинска помощ. Според заключението на СПЕ при ищцата се наблюдават симптоми, характерни за разстройство в адаптацията, изразено в тревожно-депресивна реакция. Ищцата е преживяла силно нервно напрежение, предизвикано от отрицателно физическо или емоционално въздействие, като най-вече това се отнася до високите нива на стрес, които могат да имат негативен ефект върху физиката, емоциите и умствената концентрация. В случая би могло да има причинно-следствена връзка между нанесени на ищцата удари, обиди, закани и получените от нея психически увреждания. Съдът е приел, че самата ищца свързва автоимунните си заболявания по-късно същата година с процесния инцидент. Поради липсата на медицинска документация и при заключението на СМЕ обаче, не може да се приеме, че е налице причинна връзка между поведението на ответника и установените заболявания на ищцата /херпес зостер и лупус/. На обезщетение подлежат както посочените физически увреди, така и преживеният стрес, преминал в посттравматично стресово разстройство, което обаче не се дължи изцяло на инцидента на бензиностанцията, но и на заболяванията на съпруга. От обстоятелството, че ищцата е подала сигнал до РПУ Перник три години след инцидента, както и че е налице отказ за образуване на досъдебно производство, тъй като причинената вреда е лека телесна повреда и се преследва по тъжба на пострадалия, не може да се направи извод за неоснователност на иска. За пострадалия от побой е възможна както наказателноправната, така и гражданскоправната защита и неизползването на едната възможност не отхвърля другата. Подаването на исковата молба ден преди изтичане на погасителната давност за търсеното вземане е без правно значение. За неоснователно е прието оплакването, че са кредитирани противоречиви свидетелски показания и за ирелевантно е прието обстоятелството,че ищцата е отказала хоспитализация. Доводите относно многобройните и несъответни на побоя наранявания, херпес зостер и лупус, са счетени за неотносими към предмета на въззивната проверка, тъй като телесната повреда, подлежаща на обезщетение, е контузия на носа с неразместено счупване на носни кости и кръвонасядания на клепачите на двете очи. Посочено е, че срещу определения по справедливост размер на обезщетението няма оплаквания, поради което съдът не следва да се произнася. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Посоченият въпрос не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства /свидетелски показания,медицинска документация и съдебнопсихологическа експертиза/, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи.Следва да се има предвид, че в изложението не са посочени конкретни доказателства и възражения, които не са обсъдени от въззивния съд. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по заявеното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като правният въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая не са обосновани тези хипотези и липсва и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на делото в полза на процесуалния представител на ответницата по касация на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се присъди адвокатски хонорар в размер на 780 лева, определен съгласно чл. 9, ал. 3 НМРАВ № 1 от 9 юли 2004 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.