Определение № 1521 от 29.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1951/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Перник, представлявана от адв. А. А., срещу постановеното по иск с правно основание чл. 49 и чл. 86 ЗЗД решение № 1261 от 25.10.2022 год. по въззивно гр. д. № 909/2022 год. по описа на Софийския апелативен съд. С него същият се е произнесъл по претенцията на В. С. Б. срещу общината за присъждане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания от счупване на дясна седалищна кост, вследствие на подхлъзване и падане на тротоара, водещ към касите на „Автогара Перник“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2017 год. до окончателното изплащане на сумата. Въззивното производство е било образувано по постъпила жалба от В. С. Б. срещу решение № 436 от 06.12.2021 год. по гр. д. № 455/2020 год. по описа на Окръжен съд – Перник. В диспозитива на въззивното решение обаче, Софийският апелативен съд се е произнесъл по правилността на „решение 21.05.2021 г. постановено по гр. д. № 9016/2020 г. по описа на ОС-Перник“. Ето защо настоящият състав на ВКС намира, че в решението е допусната очевидна фактическа грешка, чието отстраняване е от компетентността на въззивния съд по аргумент от чл. 247 ГПК. С оглед на изложените съображения делото следва да се върне на Софийския апелативен съд за произнасяне по реда на чл. 247 ГПК. След отстраняване на констатираната очевидна фактическа грешка, същото следва да се изпрати отново на ВКС за произнасяне по реда на чл. 288 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,