Определение № 75 от 02.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 79/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 10847 от 01.12.2022 г. на [община], срещу определение № 554 от 17.10.2022 г. по т.д. № 2248/2022 г. на Върховния касационен съд, I ТО, с което е оставена без разглеждане подадената от настоящия жалбоподател касационна жалба срещу решение № 92 от 21.04.2022 г. по в.гр.д. № 54/2022 г. на Окръжен съд – Смолян и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа, че постановеното от Окръжен съд Смолян решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за осъждане на [община] да заплати на „Ерма Билдинг“ ЕООД на основание чл. 79 вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл. 99 от ЗЗД сумата от 20 000 лв., представляваща част от общо задължение в размер на 111 434,40 лв., произтичащо от сключен между [община] и ДЗЗД „Доспат 2018“ (със съдружници „РТ Консултинг“ ЕООД, „Еко Консулт Проект“ ЕООД и „Ерма Консултинг“ ООД) договор за обществена поръчка (изработка), прехвърлено на „Ерма Билдинг“ ЕООД с договор за цесия, заедно със законната лихва, подлежи на касационно обжалване. Моли да бъде отменено. Ответникът „Ерма Билдинг” ЕООД, [населено място] е подал писмени отговори, чрез своите процесуални представители адвокат С. Б. и адвокат А. Д., с които оспорва частната жалба като неоснователна и моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без разглеждане подадената от [община] касационна жалба срещу решението на окръжния съд, първият тричленен състав на Върховния касационен съд, е приел, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваният акт не подлежи на касационно обжалване. Определението е правилно. Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивната норма на чл.280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК. Производството, по което е постановено обжалваното въззивно решение, е търговско, тъй като спорното вземане се основава на търговска сделка, на основание чл. 286, ал. 1 вр. ал. 3 от ТЗ. Този извод следва от установеното в процеса, че страни по процесното материално правоотношение са търговски дружества и поради наличието на законовата презумция, съгласно чл. 286, ал. 3 от ТЗ, сделката търговска. Освен това материалното правоотношение, което е спорно между страните, е основано и на ЗОП, като съгласно чл. 365, т. 2 от ГПК, споровете относно договори, свързани с обществени поръчки са търговски. Съгласно Тълкувателно решение 3/23.02.2022 г. по тълк.д. 3/22 г. на ОСГТК на ВКС, като търговско, следва да се определи делото, по което материалното правоотношение се регулира от ТЗ или специални закони, отнасящи се до сделки, съгласно част 3 от ТЗ. Независимо, че делото е с цена на иска под 20 000 лв и подлежи на разглеждане съгласно правилата за родовата подсъдност пред районния съд и за него не се прилагат правилата на чл. 365 от ТЗ, делото е относно търговски спор и това го определя като търговско дело. Видът на делото и цената на иска са критериите, въведени от законодателя за определяне допустимостта на касационното обжалване. В случая е установено, че делото е търговско, както и че размерът на вземането, което е защитавано, формиращо цената на иска е в размер на 20 000 лв. Тези констатациите са правилни и при наличието им, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение не може да бъде обжалвано, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Предвид изложеното, определението на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ търговско отделение