Определение № 435 от 18.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5161/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу решение № 2417 от 28.4.2016 г, постановено по гр.дело № 984/15 г на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 7753/9.10.2015 г, постановено по [населено място] № 1013/2015 г по описа на РС Благоевград и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от дружеството срещу В. Д. В. искове: главен за сумата 14 500 лв, представляваща претърпяна имуществена вреда, както и евентуалния такъв за сумата 6 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 1.12.2014 г до окончателното плащане. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че в тежест на ищеца по делото – [фирма] е да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД за да бъде уважен предявения иск.В случая дружеството е установило наличието на трудово правоотношение между страните към датата на увреждането-възникнало ПТП, следователно настъпилите вреди са причинени при изпълнение на служебните му задължения.Причинена е вреда на дружеството, доколкото при реализираното ПТП е увредено изцяло прикаченото ремарке към управлявания от ответника влекач и е налице пряка причинно следствена връзка между увреждането и вредоносния резултат.Не са налице обаче предпоставките за ангажиране на пълната имуществена отговорност на работника, тъй като не е установено вредата да е възникнала в резултат на престъпление или в резултат на умишлено поведение, още повече относно последното липсва твърдение в исковата молба.Ищецът не е установил посочените предпоставки, поради което предявените от него главен и евентуален иск са отхвърлени като неоснователни. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.В т.3 на изложението е формулиран следния въпрос: за редовността на исковата молба, когато в нея се съдържат твърдения на работодателя, че ответникът-водач е причинил вредата по време на изпълнение на трудовите му задължения и самоволно и в нарушение на правилата на ЗДвП е напуснал местопроизшествието и и е осуетил възможността собственика да получи застрахователно обезщетение. На основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора въпрос поради противоречието му с описаната в т.3 на изложението задължителна съдебна практика, обективирана в решения по чл.290 ГПК. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение