Решение № 6657 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 225/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено от "Спортс енд Рикриейшън Комплекс Белмекен" АД, ЕИК 112604867, представлявано от изпълнителния директор М. М., чрез адв. Христов, искане с правно основание чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на влязлото в сила Решение № 10253 от 01.10.2024 г., постановено от ВАС, Осмо отделение по адм. д. № 4147/2024 г. В искането се поддържа, че след постановяване на Решение № 10253 от 01.10.2024 г. по цитираното дело, на 04.07.2025 г. влиза в сила Решение № 7382 по адм. д. № 1506/2025 г., постановено от ВАС, Осмо отделение, с което този решаващ състав на касационната инстанция приема различна фактическа обстановка и прави различни правни изводи, въз основа на които достига до обратните на тези, с които съдебният състав, постановил решението, чиято отмяна се иска, се е произнесъл. По двете дела са разгледани идентични актове за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК – разликата е в данъчния период, за която са установени задълженията (2022 г., съответно 2018 г.) и техните размери. Поддържа се, че мотивите на ВАС в Решение № 7382 от 04.07.2025 г. по адм. д. № 1506/2025 г., не са били достояние на страните по адм. д. № 4147/2024 г. и се явяват новонастъпило обстоятелство – отменително основание по чл. 239, т. 1 АПК. Наред с това съществуването на две влезли в сила решения, в които са направени коренно различни правни изводи, обективира хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, доколкото с Решение № 7382 от 04.07.2025 г. по адм. д. № 1506/2025 г. на ВАС е оставено в сила Решение № 4817/13.12.2024 г. по адм. д. № 248/2024 г. на Административен съд Пазарджик, с което е обявена нищожността на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 64-1/13.08.2019 г., а с Решение № 10253 от 01.10.2024 г. по адм. д. № 4147/2024 г. е оставено в сила Решение № 803/19.12.2023 г. по адм. д. № 581/2023 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлено оспорването срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 4-1/24.03.2023 г. Ответникът по искането, ръководител на „Звено за местни приходи“ в Община Белово, в писмен отговор оспорва допустимостта му с довод, че е подадено след изтичането на едногодишния срок по чл. 239, т. 1 АПК. Поддържа и неговата неоснователност поради недоказаност на някое от основанията по чл. 239, т. 1 – 6 АПК. Възразява за прекомерност на претендираното възнаграждение за адв. Христов. В писмено становище от 07.05.2026 г. адв. Христов излага подробни съображения в подкрепа на заявените основания за отмяна на влязлото в сила решение и иска присъждането на разноски съобразно приложен списък. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира искането за отмяна на посоченото в него влязло в сила съдебно решение за допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 вр. ал. 2 и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен (чл. 238, ал. 1 АПК). За да се произнесе по основателността му, настоящият петчленен състав на ВАС съобрази следното: С Решение № 10253/01.10.2024 г. по адм. д. № 4147/2024 г. на ВАС, Осмо отделение, е оставено в сила Решение № 803/19.12.2023 г. по адм. д. № 581/2023 г., с което Административен съд Пазарджик е отхвърлил оспорването на "Спортс енд Рикриейшън Комплекс Белмекен" АД срещу издадения от длъжностно лице с функции на орган по приходите Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 4 – 1/24.03.2023 г., потвърден при обжалването му по административен ред от настоящия ответник с Решение № 1/18.05.2023 г., с който в тежест на дружеството са установени задължения за ДНИ и ТБО за данъчен период 2022 г. за имоти партиден №№ M78_110617 и M79_110617. Съставът на касационната инстанция е възприел като правилни изводите на първостепенния съд, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 120, ал. 1 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, без в производството да са допуснати нарушения на процесуални норми и че не е налице визираната от дружеството нищожност. В постановеното на 04.07.2025 г. Решение № 7382 по адм. д. № 1506/2025 г. на ВАС е оставено в сила Решение № 4817/13.12.2024 г. по адм. д. № 248/2024 г., с което е обявена нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал.3 от ДОПК № 64-1/13.08.2019 г., издаден от младши експерт в дирекция „Обща Администрация” на Община Белово и преписката е върната на Община Белово и с който в тежест на "Спортс енд Рикриейшън Комплекс Белмекен" АД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за 2018 г. в общ размер на 7629,92 лв. главници и лихви за имоти партиден №№ M78_110617 и M79_110617. Според този състав на касационната инстанция изводите на първостепенния съд, че актът е издаден от компетентен орган, но при липса на изложени фактически и правни основания, което е довело до липса на властническо волеизявление, е правилен. Посоченият порок води до невъзможност както да се установи въз основа на какво са възникнали установените задължения по основание и размер, така и да се извърши контрол за законосъобразност на акта. Това е възпрепятствало и страната да организира своевременно защитата си. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В чл. 244, ал. 2, изр. 2-ро АПК е предвидено, че в случая по чл. 239, т. 4 АПК съдът отменя неправилното решение. За да е налице основанието по чл. 239, т. 4 АПК, е необходимо да има тъждество на обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на двете съдебни решения, за които се твърди, че си противоречат. В случая не се установява такова тъждество. Действително, съдебните решения са постановени по спор между същите страни, но предметът на делата – оспореният административен акт по всяко от тях, е различен. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по сходни случаи. Според Тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС (чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт) противоречието трябва да съществува между решения на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите решения, а не между техните мотиви, и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. Идентичната или сходна фактическа обстановка, при която са издадени различни индивидуални административни актове, не обуславя извод за идентичност на правните спорове при съдебното обжалване на тези актове, поради което наличието на съдебни решения в различен смисъл по делата, образувани по жалби против различните административни актове, макар тези актове да са били издадени при сходни или еднакви фактически обстоятелства, не представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. С оглед на изложеното искането за отмяна е неоснователно, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 АПК следва да се отхвърли. Мотивиран така, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия