Решение № 268 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 521/2009 г.

Решение № 268 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 521/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Б. П. К. чрез адв. И срещу решение от 5.11.08 г. по гр. дело № 435/08 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което частично е отменено решението от 16.06.05 г. по гр. дело № 1912/04 г. на Кюстендилския районен съд и в отменената част е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от същата страна иск против ДГС"Н"с. Невестино с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност"горски стражар". С определение № 737 от 10.07.09 г. ВКС, IV г. о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост -касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Счита, че необосновано съдът е приел, че срокът на трудовия му договор е изтекъл поради това, че титулярът на длъжността Р. И. се е бил върнал на тази длъжност след отпуска по болест. Моли решението да бъде отменено и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - уважен. Ответникът по касационната жалба Д. л. "Н" не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ не може да бъде уважен, тъй като към момента на постановяване на съдебното решение за възстановяване на ищеца на работа срокът на действие на трудовия му договор вече е бил изтекъл. За да направи този извод съдът е изложил съображения, че трудовият договор бил сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ -до завръщането на отсъстващия служител Р. И. от отпуск по болест. Същият се е завърнал на работа след изтичане на отпуска му за временна нетрудоспособност на 16.11.04 г. и според съда това обстоятелство е довело до прекратяване на трудовия договор на уговореното от страните законно основание. Изложени са съображения, че обстоятелството, че впоследствие И. е ползвал друг вид отпуск - платен отпуск, е ирелевантно доколкото прекратяването на трудовия договор не е било обусловено от изтичането на този вид отпуск. Поставеният от касатора правен въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалваното решение е относно предпоставките за прекратяването на срочния трудов договор по чл. 325, т. 5 от КТ - дали е достатъчно минифестираното волеизявление на титуляра да се върне на работа, както е приел съдът или реално да започне да изпълнява трудовите си задължения. Настоящият състав приема, че правилното приложение на правната норма на чл. 325, т. 5 от КТ предпоставя титулярът да се е завърнал реално на работа и да е започвал да изпълнява трудовите си задължения, а не само да има намерение за това и формално да е направил волеизявление в този смисъл. С оглед на така даденото тълкуване на поставения въпрос настоящата инстанция намира, че касационната жалба е основателна. В случая работодателят, на когото е доказателствената тежест за доказване правомерността на уволнението, не е установил осъществяването на фактическия състав на чл. 325, т. 5 от КТ. Представените писмени доказателства - рапорт от замествания служител Р. И., с който същият е заявил връщането си на работа от 17.11.04 г. поради изтичане на отпуска му по болест на 16.11.04 г.; заповед № РД 09/22.11.04 г. на директора на лесничейството, с която на И. е разрешен платен отпуск за времето от 17.11.04 г. до 4.02.95 г., болнични листове за временна нетрудоспособност до 24.02.05 г. не доказват фактическото завръщане на същия за да започне изпълнение на трудовите си задължения. След като не е налице реално завръщане на работа на титуляра прекратяването на трудовия договор с касатора на основание чл. 325, т. 5 от КТ е незаконно. Като е приел обратното въззивният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон, което налага касирането му на основание чл. 281, т. 3 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.