Определение № 4067 от 14.12.2023 г. на ВКС по д. № 4078/2023 г.

Производството е по чл.135, ал.5 АПК. Смесеният петчленен състав на ВКС и ВАС се произнася по спора между СРС и АССГ за подсъдността на заведената първоначално в АССГ искова молба на К. М. - Т. срещу Министерство на правосъдието, с която се претендира сумата от 4500 лв., представляваща разлика между дължимото й, според ищцата и заплатено й обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл., ведно със законната и мораторна лихва за посочения период. Административният съд/АССГ/ с опр. от 7.06.23 г. по адм. д. №2132/23 г. е приел, че правото на ищцата на обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл. е възникнало поради незаконосъобразността на заповед №ЧР-03-59/29.09.17 г. на министъра на правосъдието/МП/, с която й е наложено наказание „уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение. Тази заповед е отменена с решение на ВАС, тричленен състав по адм. д. №12455/17 г., оставено в сила с решение от 25.11.20 г. по адм.дело №4059/20 г. на ВАС, петчленен състав. След отмяна на заповедта за уволнение, със заповед №ЧР-01-21/15.02.21 г. на МП на ищцата е определено обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл., което й е изплатено. Заповедта от 15.02.21 г. не е оспорена от ищцата пред съда и е влязла в сила. С исковата молба се претендира неизплатен остатък от обезщетението по чл.104, ал.1 ЗДСл. - според ищцата обезщетението е определено на база основната й заплата преди уволнението в размер на 2350 лв., вместо на база по-високата основна заплата за длъжността към момента на признаването на уволнението за незаконно. Според АССГ процесният спор произтича пряко от определения със заповедта на МП от 15.02.21 г. размер на обезщетението. Тази заповед не е оспорена пред съда, затова имущественият спор по делото не се основава на незаконосъобразен акт на административен орган и съгл. т.6 от ТП №2/19.05.15 г. по т.д. №2/14 г. на ВКС и ВАС следва да се разгледа от гражданските съдилища по общия исков ред. По тези съображения АССГ е приел, че не е компетентен да разгледа делото и го изпратил на СРС. Районният съд/СРС/ с опр. от 21.09.23 г. по гр.д. №33193/23 г. е повдигнал разглеждания спор за подсъдност, като е приел, че с исковата молба се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразен адм. акт – заповед на МП от 29.09.17 г. за уволнението на ищцата, която е била оспорена от нея и отменена като незаконосъобразна от административния съд. Правоотношенията на страните във връзка с държавната служба са административноправни, а съгл. чл.128, ал.1,т.6 АПК на административните съдилища са подсъдни всички дела по искания за обезщетения за вреди от действия и бездействия на административни органи. Както претенцията на държавния служител по оспорване законността на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, така и всички останали претенции за отстраняване на неблагоприятните последици от незаконното прекратяване се разглеждат от административните съдилища, които осъществяват контрол върху административните актове. Нормата на чл.125 ЗДСл. е обща спрямо чл.122, ал.3 ЗДСл., както е посочено в т.6 от ТП №2/15 г. на ВКС и ВАС, в приложното й поле остават имуществени спорове, които не се основават на незаконни актове, действия или бездействия на административни органи, а процесният спор не е такъв по изложените по-горе съображения. Смесеният състав на ВКС и ВАС споделя изразеното от районния съд становище, че исковата молба в случая е подсъдна на административния съд. Спорът за претендираната с нея неизплатена част от обезщетението по чл.104, ал.1 ЗДСл.следва да се разгледа по реда, предвиден за разглеждане на споровете за заплащане на това обезщетение въобще – този ред е административен, защото претенцията за вреди/ както изцяло, така и отчасти/ се основава на отменената като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, която е административен акт – чл.128, ал.1,т.6 АПК. Това, че ищцата не е обжалвала заповедта на МП за определяне на размера на заплатеното й обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл., не я лишава от възможността да търси по предвидения исков ред пред административния съд разликата до дължимия според нея размер на обезщетението. Поради изложеното петчленният състав на ВКС и ВАС