Определение № 141 от 07.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2383/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ц., гражданин на Република А., чрез пълномощника му адвокат М. М. против решение № 2518 от 18.12.2015 г., постановено по гр.д. № 3090 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 269 от 3.06.2015 г. по гр.д. № 499/2014 г. на Окръжен съд-Враца и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от И. Ц. против [фирма], [населено място] ревандикационен иск по отношение на подробно описаните шест движими вещи /два трактора, товарна машина със задвижване на всички колела, мотокар без повдигащо устройство, шайбов косачен механизъм и челно товарно устройство/ и иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 30608.73 лв., представляваща придобивна стойност на същите движими вещи. [фирма], [населено място] е подало писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК чрез пълномощника си адвокат И. Ц., в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. Р. е основана на твърденията, че вещите са закупени от ищеца, превозени до България и предадени на съхранение на В. Х. М. /баща на съпругата му и съдружник и управляващ ответното дружество/ до намиране на купувач, с уговорката, че последния има право да ги ползва безвъзмездно за собствени нужди във връзка с дейността му като земеделски производител. В отговора на исковата молба ответното дружество е заявило, че притежава трактор марка S. 8170А по договор за покупко продажба, но с друг номер на двигателя; трактор марка S. 8130, закупен с договор за покупко-продажба; товарна машина със задвижване на всички колела марка A., закупена от ищеца от името и за сметка на дружеството, ползвана е от него до 2012 г., когато се е повредила, не е поправяна и е в базата му в [населено място]; мотокар без повдигащо устройство е закупен от ищеца със средства и за дружеството с идеята да се закупят още части и да бъде поправен, което не се случило и е напълно негоден за употреба; шайбов косачен механизъм марка V., жълт цвят, не е придобиван и не се намира в държане на дружеството; челно товарно устройство за трактор марка S. е закупено от ищеца заедно с трактора със средства и за нужди на дружеството. Районният съд е уважил исковете по 108 ЗС и разглеждайки въззивната жалба Окръжен съд-Враца е приел, че в първоинстанционното решение съдът превратно е тълкувал доказателствата по делото и неоснователно е изключил от същите представените от дружеството договори за придобиване правото на собственост върху трактор марка ”S.” 8170 А, модел 397.35, с рама №04051/1012 и трактор марка „S.” 8130, модел 377.20/1, с рама 05960/0364, двигател № 611.87-6047 и неправилно е игнорирал международната товарителница (Ч.), от която е видно, че изпращач на вещите е ищецът И. Ц., а получател – ответното дружество, както и че необосновано е пренебрегнал съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ), според която счетоводството на дружеството е редовно водено. Счел е, че по отношение на товарна машина със задвижване на всички колела марка ”A.” с рама № 7031, двигател № SU 218 UE 680/227; мотокар, без повдигащо устройство; шайбов косачен механизъм марка” V.”, МОДЕЛ SM-400 и челно товарно устройство за трактор марка “S.”, модел 190, придобито заедно с трактор марка “S.” 190, искът по чл. 108 ЗС следва да се отхвърли като неоснователен на база разпределена доказателствена тежест и липса на проведено пълно и главно доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК) относно идентичността на тези четири движими вещи (описани в исковата молба) с вещите, огледани от вещото лице в стопанския двор на ответник /в експертизата си, вещото лице изрично сочи, че за всяка една от четирите вещи не може да е сигурно, че са идентични с претендираните от ищеца/. По отношение на останалите две движими вещи - трактор марка ”S.”8170 А, модел 397.35, с рама № 04051/1012 и двигател № 3812 и трактор марка „S.” 8130, модел 377.20/1, с рама 05960/0364, двигател № 611.87-6047, за които е установена пълна идентичност, съдът е приел, че и и двете страни са представили документи за правото си на собственост върху тях, но в първоинстанционното решение е допуснато смесване на понятията „достоверност на датата” на частния документ, противопоставимост на трети лица на частен документ и какво може да се оспорва относно частен диспозитивен документ по реда на чл.193 ГПК. Изложил е съображения, че нотариалната заверка на подписите на договорите, представени от ищеца създава единствено достоверност на датата на частния диспозитивен документ (какъвто представлява даден договор за правна сделка) по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК за третите лица, които не са участвали в съставянето на документа. Тази достоверност е възникнала от деня на нотариалното удостоверяване на подписите. Нотариалното удостоверяване обаче е извършено доста по-късно от датите, сочени в самите договори, на които са сключени сделките (за първия посочен трактор е записано, че е придобит на 05.02.2013 г., но нотариалната заверка е направена едва на 20.06.2014 г.; за втория трактор е записано, че е придобит на 23.03.2014 г., а нотариалната заверка на подписите е направена на 20.06.2014 г.). Ето защо, не може да се даде приоритет на придобивното основание на ищеца пред това на ответника само и единствено заради нотариалните заверки на подписите, а напротив – ищцовата страна следва да докаже, че е придобила вещта от собственик на валидно правно основание и от лице, което е собственик на съответните вещи, за да се уважи иска й по чл.108 ЗС. В. съд е констатирал, че за да се домогне да докаже достоверността на датата на сключване на договора си за покупко-продажба на трактор марка ”S.” 8170 А, модел 397.35, с рама №04051/1012 и двигател №3812, придобит от А. В. на 05.02.2013 г., ищцовата страна е представила копие на договор за покупко-продажба от същата дата, сключен между А. Щ. и А. В. за съшата вещ. Автентичността на този документ е оспорена от ответното дружество, като по делото не е представен оригинал /заявено е, че оригинал не може да бъде представен/, поради което копието от документа не доказва правоприемство и валидно прехвърляне на собствеността, а следователно ищецът не е доказал /въпреки разпределената доказателствена тежест/, че е придобил двата трактора от лица, които към момента на прехвърлянето на вещите са били техни собственици. Същевременно международната Ч. товарителница, която не е оспорена, доказва, че двата трактора са изпратени от ищеца на отвеното дружество и с оглед показанията на свидетелите А. В. и Г. Я., които са познавали дейността на дружеството и съдружниците в него, може да се извлече наличието на мандатни правоотношения. Същевременно съдът е счел, че по отношение на двата трактора, следва да се съобрази и доказателствената тежест на счетоводните книги и направените в тях записвания, като се е позовал на практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, съгласно която счетоводните книги и вписванията в тях могат да служат като доказателство на страната, която ги е водила, според тяхната редовност, която не се презумира, а трябва да бъде установена, и с оглед останалите доказателства. Съгласно чл.182 ГПК и чл.55 ТЗ редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство в негова полза, но те не се ползват със задължителна доказателствена сила, а същата трябва да бъде преценена от съда с оглед всички събрани по делото доказателства. Поради това, че счетоводните книги са производни, тъй като се изготвят на базата на първични счетоводни документи, същите трябва да бъдат редовно водени, което не се предполага, а трябва да бъде установено чрез съдебно-счетоводна експертиза. Поради това при допускане на съдебно-счетоводна експертиза по определени задачи по искане на страните, съдът следва служебно, ако това не е поискано, да постави на вещото лице и въпроса дали счетоводните книги са редовно водени за съответния период, през който се извършва проверката. Констатирал е, че по делото вещото лице е дало заключение, че за сочените движими вещи, вкл. и процесните два трактора, счетоводството е водено редовно при ответното дружество, а това служи като доказателство в негова полза относно доставката и наличието на продажбено правоотношение за вещите (чл.182 ГПК и чл.55 ТЗ) на базата на задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1) какво включва понятието редовно водени търговски, респ.счетоводни книги по смисъла на чл.55 ТЗ и чл.182 ГПК – редовност на първичните и вторичните счетоводни документи, редовност на счетоводните записвания или кумулативно и двете. 2) противопоставима ли е доказателствената сила на редовно водените счетоводни книги от търговец на трето лице, което няма преки отношения с търговеца и не черпи права, нито има претенции по сделки с търговеца, за установяване на които последния се позовава на редовно водените счетоводни записвания; 3) как се определя стойността на договор за поръчка с оглед преценка за допустимост на свидетелски показания за установяването му съгласно чл.164, ал.1, т.3 ГПК; 4) кои белези индивидуализират една движима вещ, при липсата или невъзможността за установяване на специфичен номер или друго подобно обозначение, което да я отделя по безспорен начин от други вещи от същия род 5) длъжен ли е ищецът да докаже идентичност на претендирана движима вещ по иск с правно основание чл.108 ЗС, при липса на спор относно този факт 6) длъжен ли е съдът да се мотивира защо кредитира заключение на изслушана и приета по делото експертиза, когато противоречи на останалите доказателства по делото 7) може ли съдът да основава решението си на обстоятелство, което ответникът не е заявил като възражение срещу иска в отговора на исковата молба 8) относно допустимостта на произнасянето на съда по иска по чл.59 ЗЗД, предявен като евентуален при условие, че ревандикираните вещи не се намерят или се окажат повредени или унищожени при формирания извод, че ищецът не е собственик на вещите. От поставените въпроси относими към мотивите на въззивния съд са вторият и седмият. Вторият въпрос следва да бъде уточнен с оглед обстоятелството, че предявеният иск е за собственост до въпроса: противопоставима ли е доказателствената сила на редовно водените счетоводни книги от търговец на трето лице, което претендира самостоятелно право на собственост и няма преки отношения с търговеца и не черпи права, нито има претенции по сделки с търговеца, за установяване на които последния се позовава на редовно водените счетоводни записвания. Отговорът на въпроса е свързан с тълкуване дали доказателственото значение на редовно водените счетоводни книги, уредено в чл.182 ГПК и чл.55 ТЗ, може да бъде зачетено и при спор за притежание на право собственост на вещ спрямо лице, което не черпи права от търговеца и няма претенции по договор с търговеца. По този въпрос липсва практика на ВКС, поради което касационното обжалване на въззивното решение по отношение на спора, касаещ трактор марка ”S.”8170 А, модел 397.35, с рама № 04051/1012 и двигател № 3812 и трактор марка „S.” 8130, модел 377.20/1, с рама 05960/0364, двигател № 611.87-6047, следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК Седмият въпрос касае произнасянето на съда по спора относно собствеността на товарна машина със задвижване на всички колела марка A.; мотокар без повдигащо устройство, челно товарно устройство за трактор марка S. и за шайбов косачен механизъм марка V.. По отношение на първите три вещи вещи в отговора на исковата молба е заявено, че същите за закупени от ищеца, като възражението за собствеността им е касаело обстоятелството, че придобиването е станало по поръчка и със средства на ответника, а по отношение на четвъртата – че такава вещ никога не е доставяне и използвана от дружеството. Отхвърляйки иска поради недоказана идентичност на вещите, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС по решение № 42 от 12.02.2013 г. по гр.д. № 701/2012 г., I г.о., поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите поставени въпроси по същество са свързани с доводи за допуснати от съда процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата по делото или за необоснованост на изводите му и следва да бъдат разгледани при постановяване на касационното решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение