Определение № 192 от 10.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 106/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Производството e образувано по касационна жалба на Р. М. Х. срещу решение № 260034 /25.09.2020 г. по в. гр. д. № 323 /2020 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 314 /26.02.2020 г. по гр. д. № 1110 /2018 г. на Русенски районен съд в частта, с която на основание чл.348 ГПК е изнесен на публична продан допуснатият до делба между Р. М. Х. и бившия ѝ съпруг И. В. Г. при равни квоти недвижим имот – апартамент в [населено място], индивидуализиран в решението.

Ответникът по касационната жалба И. В. Г. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по извършване на делба, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

За да постанови въззивното решение въззивният съд е приел от правна страна следното:

Процесният недвижим имот е неподеляем. Този извод се основава на допуснатата в първоинстанционното производство повторна съдебна експертиза. За неоснователно е прието искането на ответника И. Г. за възлагане на апартамента, тъй като е прието, че не е налице нито една от хипотезите на чл.349,ал.1 и 2 ГПК - съсобствеността не произтича от наследяване и децата, родени по време на брака на страните, са навършили пълнолетие. Предвид това, окръжният съд е възприел извода на първоинстанционния, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан.

Във връзка със съдържащите се във въззивната жалба възражения за наличието на преюдициален спор относно собствеността на процесния апартамент, е посочено, че въпросът за собствеността е разрешен с влязлото в сила решение за допускане на делбата, както и че постановеното решение по гр. д. № 4410 /2019 г. на Русенски районен съд не може да бъде взето предвид в настоящото производството по делба поради липса на субективен идентитет.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателката извежда следните правни въпроси (номерацията е от жалбоподателката):

1. Преюдициален ли е по отношение на производството за съдебна делба правен спор за собственост на делбения имот с трето лице, което не е конституирано като съделител?

2. Налице ли са предпоставките на чл.229,ал.1,т.4 ГПК за спиране на производството по висящ делбен процес, в случай че има висящ спор за собственост на недвижимия имот, предмет на делбата?

Тези два въпроса не са обуславящи, защото не са основани на пълно и точно описание на разглежданата хипотеза – че първата фаза на производството по съдебна делба е приключила с влязло в сила съдебно решение, с което делбата е допусната между страните по делото и производството (по съдебна делба) се намира във втора фаза – по извършването на делбата.

Настоящият състав намира, че за да бъдат обуславящи тези въпроси следва да бъдат уточнени съгласно приетото в т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, както следва:

Налице ли са предпоставките на чл.229,ал.1,т.4 ГПК за спиране на делбеното производството във фазата му по извършване на делбата, в случай на висящо производство по иск за собственост за допуснатия до делба имот, предявен от трето, неучаствало в делбата лице, срещу една от страните по делбеното дело след влизане в сила на решението по допускане на делбата?

(Решението по допускане на делбата е влязло в сила на 07.06.2019 г., когато е постановено определението на ВКС по чл.288 ГПК, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, а делото, в което е предявен искът за собственост, спорът за собственост, е образувано на 17.07.2019 г., видно от съдебно удостоверение на л..111по делото на Р.).

Предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по този въпрос не са налице.

Изводите на въззивния съд по поставения въпрос не противоречат, а съответстват на установената практика на ВКС, че с влязлото в сила решение по допускане на делбата, с което искът за делба е уважен, въпросите за наличие на съсобственост между страните по делбеното дело върху имотите, чиято делба се иска и какви са техните делбени части, са разрешени между страните по делото със сила на пресъдено нещо. Спор между трето лице и страна по делото за делба за същите имоти по време на висящността на фазата по извършване на делбата не е преюдициален нито по разрешените със сила на пресъдено нещо въпроси по допускане на делбата, нито по въпросите за начина на извършването и.

Предпоставките на чл.229,ал.1,т.4 ГПК биха могли да се обсъждат в хипотези на наличие на обективен и субективен идентитет при висящност на производството по съдебна делба в първата му фаза и предявен в отделно производство иск за собственост.

Приетото от въззивния съд не е в противоречие с приетото в посочените от жалбоподателката решения на ВКС: по гр.д. № 317 /2009 г., II г.о., по гр.д. № 7696 /2013 г., I г.о., по гр.д. № 550 /2011 г. II г.о., по гр.д. № 5605 /2013 г., I г.о.,, по гр.д. № 1908 /2008 г., IV г.о. и в определение по ч.гр.д. № 466 /2018 г. на ВКС, II г.о., в които обуславящият въпрос не е разглеждан, нито е решен както се твърди за правилно.

Към това може да се добави и че сочените от жалбоподателката решение № 66 /16.06.2014 г. по гр.д. № 5605 /2013 г. на I г.о. на ВКС и определение № 213 /14.12.2018 г. по ч.гр.д. № 466 /2018 г. на II г.о. на ВКС,, не са относими към обуславящия въпрос, тъй като се отнасят до хипотези на наличие на обективен и субективен идентитет на производството по съдебна делба в първата му фаза и предявен в отделно производство иск за собственост.

Но дори и да беше налице субективен идентитет между страните по делбеното дело във фазата по извършването му и страните по делото по спора за собственост, приетото от въззивния съд не противоречи на приетото в посоченото от жалбоподателката решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр.д. № 5605 /2013 г., на ВКС, I г.о., че споровете между съсобствениците по въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първа фаза на делбата се преклудират с влизане в сила на решението по чл.346 ГПК, с което се допуска делбата.

В случая не намира приложение приетото в посоченото ТР № 2 /09.07.2019 г. по тълк. д. № 2 /2017 на ОСГТК на ВКС по въпроса за наличието на връзка на преюдициалност между производството по предявено от кредитора иск за вземането му и иск по чл.135 ЗЗД.

Жалбоподателката извежда и следните въпроси:

3. Противопоставимо ли е решението, с което е приключила първа фаза на делбата между съделителите, по отношение на действителния съсобственик, който не е участвал в делбата? Влязлото в сила решение, с което един недвижим имот е допуснат до делба, противопоставимо ли е на лице, признато впоследствие за собственик на имота, неучаствало като съделител в делбата?

4. Преклудира ли се правото на владелеца да предяви установителен иск за признаване правото му за собственост върху недвижим имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност с допускането на делба, инициирана от съсобственика, срещу когото е предявен посоченият установителен иск?

5. В случай че установителният иск за собственост, придобита въз основа на изтекла придобивна давност в полза на владелец, не е преюдициален по отношение на производството във втора фаза на делба на имота, обект на претендираната придобивна давност, какви биха били последиците за владелеца – признат за собственик по време или след приключване на втора фаза на делбата?

Тези въпроси относно допустимостта на предявен от трето лице срещу един от съделителите иск за собственост на оригинерно основание върху имота, предмет на делбеното производство, относно противопоставимостта на решението по първа фаза на делбата по отношение на това лице, както и относно последиците на решението по втора фаза на делбата, в случай че искът на третото лице бъде уважен, не са обуславящи производството по извършване на съдебната делба.

Тези въпроси не са обусловили изхода на спора, предвид извода за липса на преюдициалност между спора за собственост с трето лице и настоящото дело (по гр. д. № 4410 /2019 г. по описа на Русенски районен съд), който извод, както вече беше посочено, съответства на установената практика на Върховния касационен съд. По делото за извършване за делбата е без всякакво значение какво ще бъде решението по спора за собственост с трето за делбата лице. Въпросите, свързани със значението на влязлото в сила решение по делбеното дело за трето за делбата лице, също не са обуславящи производството по делбеното дело. Тези въпроси са извън делбата.

Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

С оглед изхода от спора жалбоподателката няма право на разноски, а искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба, който му е предоставил безплатна адвокатска помощ, жалбоподателката да бъде осъдена да му заплати възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл.38,ал.2 ЗА, е основателно за сумата 500 лева, определена съгласно чл.7,ал.4 вр. чл.9,ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от изложеното съдът