Определение № 2339 от 07.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 853/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК (арг.от § 2, ал. 3 ПЗР ГПК). Обжалвано е решение № 260002/10.12.2024 г. по гр.д. № 625/2019 г., с което Апелативен съд - Варна, потвърждавайки решение № 1462/06.08.2018 г. по гр.д. № 714/2002 г. на Окръжен съд – Варна, е отхвърлил исковете на Н. М. Н. срещу М. С. В. и Прокуратурата на Република България за сумите 10 050.00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконни актове на първия ответник – прокурор в състава на втория ответник и 50.00 лв. – законни лихви върху главницата в периода 15.11.2000 г. – 07.06.2001 г. Решението се обжалва от Н. Н. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд: 1) да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, 2) да приложи наказателно дело, изискано от страна по гражданското дело в установяване на релевантни факти, 3) да изключи копие от документ, след като страната, която го е представила, не е изпълнила задължението си да представи оригинала от документа и 4) да откаже да зачете материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ, който е бил своевременно оспорен, а страната, която го е представила, не е доказала да е автентичен и верен. Настоящият състав намира, че с довода обжалваното решение да представлява „отказ от правосъдие“ касаторът се позовава на „очевидна неправилност“ в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответникът Прокуратура на Република България, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. От другия ответник М. В., ответник и по касация, не е постъпил отговор. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че обезщетението се претендира за вреди от клеветнически, обидни и незаконни изявления на първия ответник – прокурор в състава на втория ответник, а именно: 1) разпространени в три статии в брой 15-16.11.2000 г. на в-к „Нощен труд“, брой от 23.11.2000 г. на в-к „Труд“, брой от 15.11.2000 г. на в-к „Сега“ и в пряко предаване на „Дарик-радио“ Шумен, в което участвал и ищецът; 2) в справка № 687/96/14.05.2001 г до Окръжна прокуратура – Сливен, която била представена и пред Районен съд – Стара Загора, и 3) в писмо изх. № 4/29.05.2001 г. до Адвокатска колегия – Шумен. Приел е, че в защитната позиция на ответниците по предявените искове няма признания за релевантни факти. Първият ги е оспорил с възражение за функционален имунитет, а вторият – с възражения, че първият ответник не бил наблюдаващ или разследващ прокурор в наказателните производства срещу ищеца, т.е. за казаното пред медиите неговата отговорност е лична, а не на Прокуратурата, и за давност. От фактическа страна въззивният съд е намерил, че първият ответник е районният прокурор на [населено място] в зададения с иска период. Намерил е, че единственото негово изявление, разпространено в медиите, което касае ищеца и е обективно годно да обоснове деликтна отговорност, е в статия със заглавие „Проверяват адвокат за рекет над клиент“ в брой на в-к „Нощен труд“. То е следното: “Районна прокуратура Шумен е разпоредила проверка срещу адвокат Н. М. Н. (ищецът) по постъпили сигнали, че е злоупотребил с доверието на свой клиент, съобщи районният прокурор М. В.. Макар ищецът да твърди, че броят е от 15-16.11.2000 г., по делото е представил копие с нечетлива дата. Намерил е, че останалите публикации, визирани в исковата молба, са негодни да обосноват деликтна отговорност. Мотивирал се е със следното: Същата статия продължава: „ Според неофициална информация, в сигнала има сериозни данни, че адвокатът е искал крупни суми от своя клиентка за подкуп на съдии и прокурори по сложно дело. Информация за злоупотреби от страна на защитника Н. е била изпратена от изпълняващия длъжността началник на РДВР Шумен и шеф на служба „Полиция“ полковник Й.Д. … Пред „Нощен труд“ адв. Н. каза, че сигналът е политически компромат, който цели да го дисквалифицира и оклевети … Последната дума по случая ще има Районната прокуратура в града, която ще определи има ли вина адв. Н. Н. и каква точно е тя.“ Въззивният съд е заключил, че второто изречение не се свързва с предходното публикувано изявление на първия ответник, а е резултат на журналистическо разследване. Аргументът е почерпил от това, че започва с „по неофициална информация“, а това начало ищецът е спестил в обстоятелствената част на исковата молба. Другите изречения са разсъждения на автора на статията, които са резултат на журналистическо разследване, включително с дадено право на отговор на ищеца. Намерил е, че обезщетението се претендира и за статия със заглавие „Адвокати рекетират клиенти с огромни суми“ в брой на в-к „Труд“ от 23.11.2000 г. относно следната публикация: „Районният прокурор М. В. потвърди, че има множество сигнали срещу адвокати, но били устни.“ „Преди седмица Районна прокуратура образува проверка и срещу адвоката Н. Н. заради писмени сигнали от РДВР Шумен, че е изнудвал клиент.“ и „Районният прокурор М. В. призовава всички граждани, които са се натъкнали на адвокатски рекет, ако нямат доверие в прокуратурата и в съда, да се жалват пред РДВР Шумен.“ Въззивният съд е заключил, че първото изречение в тази статия не може да се свърже с ищеца, второто– с изявление на първия ответник, а третото е призив на първия ответник към гражданите. Намерил е, че обезщетението се претендира и за статия със заглавие „Искат оставки за незаконни записи“ в брой на в-к „Сега“ от 15.11.2000 г. относно следната публикация: „Шуменски полицаи неправомерно са използвали СРС и безпричинно са набедили адвоката Н. Н., обяви местният лидер на ВМРО Я. Я.. Адвокатът, член на ВМРО, бил натопен за опити да подкупва съдии и прокурор …“ „Набеден съм, че съм вземал от клиенти повече от предвидените в наредбата пари. Към справката е приложен протокол от разпит на лице от ромски произход и се твърди, че за мои злоупотреби има аудиозапис, обясни Н.. Така бил изготвен политически компромат срещу него в най-удобното време – приближаващата предизборна кампания. От РДВР категорично отрекоха в случая да е замесена политика. При тях постъпила жалба по съвсем друг повод и при проверката й били получени данни за нарушения, изпратени на районния съд за разпореждане. Вчера районният прокурор М. В. заяви, че в случая няма незаконно използване на СРС, а данните от справката и приложенията щели да се проверят.“ Въззивният съд е заключил, че единственото изявление, което според тази публикация е на първия ответник, е в последното изречение, но то не може да бъде свързано с ищеца, нито може да се окачестви като клеветническо, обидно или незаконно. Намерил е, че обезщетението се претендира и за изявления на първия ответник, че по отношение на ищеца не били използвани СРС и нямало извършени нарушения от РДВР, които били излъчени в предаване на „Дарик-радио“, в което участвал и ищецът. Въззивният съд е заключил, че изявлението изразява становище по законосъобразността на извършени процесуални действия, т.е. не поставя въпрос дали е вярно или невярно, а е без значение за спора дали е правилно или не. След това е пристъпил към изследване на верността на изявлението на първия ответник в статията във в-к „Нощен труд“ за извършвана проверка в РП-Шумен по постъпили сигнали, че ищецът е злоупотребил с доверието на клиент. Приел е, че производството по сл.д. № 6/2001 г. пред ОСлС Шумен било образувано по реда на чл. 409 НПК (отм.). Разпоредбата предвижда, че не се извършва предварителна проверка, не се съставя постановление за образуване на производството и не се повдига обвинение по реда на чл. 207 НК (отм.), а производството се счита за започнало от съставянето на акта за първото действие по разследването. За започване на полицейското производство незабавно се уведомява прокурорът, освен ако е започнало по негово разпореждане. Когато това се налага за разкриване на обективната истина, прокурорът може да преобразува бързото полицейско производство в дознание, като извършените следствени и други процесуални действия, както и събраните и проверени доказателства запазват процесуалната си стойност. Така въззивният съд е приел, че сл.д. № 6/2001 г. се счита за започнало от съставянето на акта за първото действие по разследването – на 20.11.2000 г., когато по свидетелски показания с данни за извършени престъпления от адвокат Н. Н. по чл. 209 НК и по чл. 286 НК било образувано дознание № ЗМ479/2000 г. на РЗБОП – Шумен/пр.пр. № 2053/21.11.2000 г. на РП – Шумен. Поради фактическа и правна сложност с постановление от 22.01.2001 г. полицейското разследване било преобразувано в предварително производство за престъпленията по чл. 209 НК и по чл. 286 НК – в сл.д. № 6/2001 г., което на 18.03.2002 г. било спряно, на 15.01.2007 г. - възобновено, на 28.06.2007 г. - изпратено на главния прокурор и присъединено към сл.д. № 22/2008 г. на ОСлС/пр.пр. 5002/2007 г. на СРП. Въззивният съд е заключил, че е вярно, а не клеветническо, изявлението на първия ответник в статията във в-к „Нощен труд“ – по сигнал за злоупотреба с доверие на клиент ищецът бил разследван за престъпления по чл. 209 НК и по чл. 286 НК. Добавил е, че макар производството по чл. 409 НПК (отм.) да било образувано на 20.11.2000 г., публикацията в статията не е клеветническа и защото ищецът не бил доказал, че броят е от 15-16.11.2000 г. По съображения, че е вярна справка № 687/96/14.05.2001 г. до ОП - Сливен, с която първият ответник удостоверил воденото срещу ищеца сл.д. № 6/2001 г. на ОСлС Шумен и която била представена за сведение пред РС-Стара Загора, въззивният съд не намерил за клеветническа информацията, засвидетелствана в справката. Със същите съображения - да е вярна информацията в писмо изх. № 4/29.05.2001 г., с което първият ответник уведомил Адвокатския съвет – Шумен, че срещу ищеца се води сл.д. № 6/2001 г. на ОСлС Шумен, въззивният съдът не я намерил за клеветническа. Добавил е, че изказът „лицето“ Н., използван в писмото, не е обиден/обратно твърденията на ищеца. Такъв е и изказът на законодателя. Намерил е за неоснователен и довода, че деликтна отговорност може да се ангажира и поради незаконност на искането в писмото. Според ищеца, първият ответник бил поискал Адвокатският съвет да му наложи дисциплинарно наказание за нарушение от 1998 г., за което бил изтекъл давностният срок. Съдът е добавил, че няма твърдения, респ. събрани доказателства ищецът да е бил наказан дисциплинарно, а искането в писмото не е породило самостоятелен ефект. Настоящият състав намира, че първият повдигнат въпрос не обуславя решението. Задължението националният съд да направи преюдициално запитване възниква, когато за разглеждането и/или решаването на спора е приложим наднационалният правен ред/Правото на европейския съюз. Правната регулация на разгледания спор е изцяло във вътрешното право на Република България. По въпроса не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, а касационната инстанция няма и задължението по чл. 267, § 3 ДФЕС. По втория въпрос са изключени както общата, така и всяка допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Макар ищецът да е направил пред първата инстанция искане да бъде приложено наказателното дело, по което според изявленията на първия ответник, разпространени в медиите, респ. в справката до ОП Сливен и в писмото до АС – Шумен е обвиняем, искането не е било уважено както по съображения, че законът не допуска да се изиска и приложи неприключено дело (такива са данните за сл.д. № 6/2001 г. на ОСлСл - Шумен, присъединено към сл.д. № 22/2008 г. на ОСлС), така и по съображения, че не е за релевантен факт. Съгласно мотивите на решението, предмет на доказване/относим факт по спора е дали ищецът е бил разследван в зададения с исковете период – 15.11.2000 г. – 29.05.2001 г., а не какво е развитието и дали е приключено наказателното производство, по което е бил обвинен в престъпленията по чл. 209 НК и по чл. 286 НК. Няма практика на Върховния касационен съд, която да приема за допустимо по гражданско дело да се прилага друго неприключило дело, нито да приема, че съдът е допуснал процесуално нарушение, отказвайки да попълни делото с неотносими доказателства. Настоящият състав не приема, че принципът на законност допуска да създаде такава практика, каквито са очакванията на касатора по втория въпрос. Обяснението за третия повдигнат въпрос е в искането на ищеца вторият ответник/Прокуратурата да представи оригиналите от представените в копие постановление от 22.01.2001 г. (за преобразуване на бързото полицейско производство по № ЗМ479/2000 г. на РДВР – Шумен в предварително производство – в сл.д. № 6/2001 г. на ОСлС Шумен) и постановление от 15.01.2002 г. на Главния прокурор (възложил разследването по сл.д. № 6/2001 г. на ОСлС на следовател от ОСС Търговище), както и от писмо от 20.11.2000 г.на РДВР – Шумен до РП – Шумен (за образуваното по чл. 409, ал. 2 НПК и висящо полицейско производство). Това искане е било уважено, като вторият ответник е представил постановлението от 22.01.2001 г. в оригинал, официално заверен от началника на кабинета на главния прокурор препис от постановлението от 15.01.2002 г. и извлечение от регистъра на дознанията в РДВР – Шумен, съдържащо информацията, засвидетелствана в писмото от 20.11.2001 г. Следователно тезата на касатора е, че въпреки представения оригинал от документа, приет в заверено копие или в официално заверен препис, т.е. след като страната е изпълнила задължението си по чл. 101 ГПК (отм.), съдът е длъжен да изключи документа (така за двете постановления), респ. че въпреки други документи, които установяват същите факти като установимите от представения в копие документ, съдът е длъжен да приеме фактите за неосъществени (така за писмото). Такава практика на Върховния касационен съд по чл. 101 ГПК (отм.), а сега чл. 183 ГПК няма и принципът на законност не допуска настоящият състав да я създаде. И по третия въпрос са изключени общата и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Те не са налице и по последния повдигнат въпрос. Действително в срока по чл. 154, ал. 1 ГПК (отм.) ищецът е заявил, че оспорва двете постановления и писмото, но в открито съдебно заседание е уточнил, че не знае дали подписите на прокурорите са автентични (това е достатъчно, за да изключи извода да е оспорил тяхната истинност – постановлението на прокурора е диспозитивен документи) и не знае дали е подправен подписа на началника на РДВР – Шумен (това е достатъчно, за да изключи извода, че е оспорил писмото като неавтентичен документ). Дори да се приеме, че ищецът своевременно е оспорил засвидетелстваните в писмото факти, тяхната вярност е доказана чрез засвидетелстваното в регистъра на дознанията. Следователно тезата на касатора по този въпрос е, че за задължението на съда да открие производство по чл. 154, ал. 1 ГПК (отм.), а сега чл. 193, ал. 1 ГПК е достатъчно страната, на която документът се противопоставя, да направи най-общо, неиндивидуализирано изявление, че го оспорва, респ. че съдът не следва да базира изводите си на своевременно оспорен официален удостоверителен документ, въпреки събрани по делото доказателства, че засвидетелстваните факти от компетентния орган са верни. Такава практика на Върховния касационен съд по чл. 154, ал. 1 ГПК (отм.), а сега по чл. 193, ал. 1 ГПК няма и от настоящия състав не следва да се очаква да я създаде. Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касация и като очевидно неправилно в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Касаторът нито сочи, нито обосновава особено тежък порок (постановяване contra legem, extra legem или при груби нарушения на формалната логика), който може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт без извършване на присъщата на касационния контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Напротив, пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт обосновава неговата законосъобразност. При тези мотиви, съдът