Определение № 341 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1756/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК, образувано по касационни жалби на М. М. С., чрез адв. Н. А., и на „Агро-Кръстеви“ ООД, чрез адв. Цв. С., против въззивното решение № 314 от 03.11.2017 год. по гр. д. № 417/2017 год. на Врачанския окръжен съд. С него, след частична отмяна на първоинстанционното решение № 85 от 03.05.2017 год. по гр. д. № 437/2016 год. на Мездренския районен съд, е постановено друго, с което е прогласена относителната недействителност по отношение на ищците на договорите за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нотариалните актове № № 191/2014 год. и 18/2014 год., двата на нотариус Б. М. за 186/576 ид. ч., признато е за установено по отношение на ответника „Агро-Кръстеви“ ООД, че ищците са собственици на 186/576 ид. ч. от описаните четири недвижими имота, и същият ответник е осъден да им отстъпи собствеността и предаде владението върху тези идеални части, отменен е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 9/2014 год. на нотариус В. С. до размер на 186/576 ид. ч. и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част - за разноските. Въззивният съд се е произнесъл и по въпроса за разноските, направени във въззивното производство. След отстраняване на констатираната нередовност на касационната жалба на М. С. с оглед липсата на приложено изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и връщане на делото на касационната инстанция за провеждане на производство по чл. 288 ГПК, настоящият състав намира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от ответниците по предявените искове срещу посочените части на въззивното решение, подлежащи на касационно обжалване, поради което и са процесуално допустими. Касаторите се позовават на недопустимост на решението в частта, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 76 ЗН, с оглед липсата на предявен иск за съдебна делба, както и иск за собственост срещу ответниците М. А. и М. С.. Иск по чл. 108 ЗС е предявен единствено срещу ответника „Агро-Кръстеви“ ООД, придобил собствеността върху спорните имоти на основание покупко-продажба от М. С. /придобил собствеността на основание покупко-продажба от М. А./. Недопустимо е атакуването на двете прехвърлителни сделки с иск по чл. 76 ЗН. Релевиран е и довод за недопустимост на решението в частта, с която съдът се е произнесъл по установителен иск за собственост на 186/576 ид. ч., тъй като такъв иск не е предявен. Иска се обезсилване на въззивното решение в тези му части и прекратяване на производството по делото. Евентуално касаторите се позовават на неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон – чл. 76 ЗН, чл. 108 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК, както и на съществени процесуални нарушения при обсъждане на доводите на страните. Евентуалното искане е за отмяна на решението като неправилно и присъждане на разноските. В изложението към касационните жалби касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че същото е частично недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск по чл. 76 ЗН, който не може да се предяви самостоятелно в исков процес. Сделката между ответниците М. С. и „Агро-Кръстеви“ ООД, обективирана в нотариален акт № 18/2014 год. е недопустимо да бъде атакувана по реда на чл. 76 ЗН, тъй като продавачът по нея не е наследник и не е придобил продавания имот по наследство, а чрез покупко-продажба. Обосновават и очевидна неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК с твърдения, че по делото липсват доказателства „Агро-Кръстеви“ ООД да владее имота, за да бъде уважен предявеният срещу дружеството иск по чл. 108 ЗС. Неправилно съдът е отменил и нотариален акт № 9/2014 год., с който ответницата М. И. е призната за собственик на процесните имоти, тъй като от представените по делото доказателства се установява изтекла в нейна полза придобивна давност. Тези документи не са оспорени от ищците и не са събрани доказателства, които да ги опровергават, поради което съдът е следвало да зачете доказателствената сила на нотариалния акт. Въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК като не е изложил мотиви по доводите на касаторите за недопустимост на исковите претенции по чл. 76 ЗН, за липсата на предявен установителен иск за собственост, както и кой владее процесните земеделски земи с оглед основателността на иска по чл. 108 ЗС. В изложението към касационната жалба на М. С. се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по следния правен въпрос: допустимо ли е да се предявява иск по чл. 76 ЗН самостоятелно, извън производство по съдебна делба на наследство? Сочи се противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/19.05.2004 год. по тълк. д. № 1/2004 год., ОСГК, ВКС. Ответниците по касация и ищци по делото - В. Й. В., П. И. П., Л. И. П., И. И. Т., С. Д. Д., П. А. М., В. Ц. П., Ц. Л. П., В. П. Ц., К. Й. Д., чрез адв. Г. П., със съдебен адрес [населено място], подават писмени отговори на двете касационни жалби в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като оспорват наличието на основанията за допускане на касационно обжалване по изложени в отговорите съображения. Молят жалбите да се оставят без уважение като неоснователни, с присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Върховният касационен съд, в настоящият състав на II г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че са предявени обективно и субективно съединени искове по чл. 76 ЗН и чл. 108 ЗС. Ищците твърдят, че в качеството си на сънаследници на общия им наследодател В. Й. М., б.ж. на [населено място], обл. В., починал на 25.04.1951 год. са съсобственици на процесните земеделски земи /ниви/, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, както следва: от 11.999 дка, представляващи имот № *, ІХ категория, в м. „Д.“, от 12.628 дка, представляващи имот № *, VІ категория, в м. „Г. п.“, от 6 870 дка, представляващи имот № *, VІ категория, в м. „Г. п.“ и от 9.296 дка, представляващи имот № *, VІ категория, в м. „Г. п.“, всички в землището на [населено място], обл. В.. Представят решение № 40/22.07.1997 год. на ПК - Мездра. Сънаследничката и ответница М. И. се е снабдила по обстоятелствена проверка с нотариален акт № 9/2014 год., с който е призната за собственик на горепосочените земеделски земи по силата на продължило повече от 10 години давностно владение. Впоследствие с нотариален акт № 191/2014 год. е продала имотите на ответника М. С., който от своя страна чрез покупко-продажба, за която е съставен нотариален акт № 18/2014 год. ги е продал на третия ответник „Агро-Кръстеви“ ООД, гр. Враца. С допълнителна молба ищците са уточнили, че ревандикационният иск се поддържа спрямо третия ответник като последен приобретател на имотите, а искът по чл. 76 ЗН се поддържа спрямо тримата ответници, в качеството им на необходими другари. Въззивният съд е анализирал представените писмени /решение № 40/ 22.07.1997 год. на ПК - Мездра, договори за отдаване на земите под аренда от един от сънаследниците /В. П. Ц./ - служебна бележка на „БМП ГРУП“ ЕООД/ и гласни доказателства като е приел, че ищците са оборили констатацията за принадлежността на правото на собственост на ответницата И. върху процесните земеделски земи, признато й в нотариален акт № 9/2014 год. Същата не е владяла и ползвала безпрепятствено и необезпокоявано повече от 10 години имотите, както е прието в проведената в нейна полза обстоятелствена проверка. По заявените претенции по чл. 76 ЗН съдът е изложил съображения, че правото на сънаследника да иска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни само в първата фаза на делбения процес, арг. от чл. 279 ГПК, под формата на инцидентен установителен иск или правоизключващо възражение. Спорът по чл. 76 ЗН е преюдициален и обуславящ спора за собственост и в делбения процес, в който в първата фаза се решава за кои имоти и между кои съсобственици се допуска делбата. Ако е заявен иск по чл. 76 ЗН като необходим другар /главна страна - ответник/ се конституира и приобретателят. Защитната функция на нормата на чл. 76 ЗН е установена в полза на сънаследника, който не е извършил разпореждането, като съдът се е позовал на ТР № 1/2004 год., ОСГК, ВКС. В случая правото да предявят иска по чл. 76 ЗН е упражнено от сънаследници, които не са извършили разпоредителни действия, като той правилно е насочен както спрямо сънаследника, извършил разпореждането, така и спрямо последващите приобретатели, които са негови необходими другари. Искът по чл. 76 ЗН е допустим, тъй като в случая е предявен в производство и по иск за установяване на собственост спрямо последния приобретател, който не оспорва, че е извършена покупко-продажба в негова полза, а това е видно и от представените нотариален акт № 191/04.04.2014 год. и нотариален акт № 18/22.10.2014 год. Първоинстанционният съд правилно е уважил ревандикационния иск в неговата установителна и осъдителна част спрямо третия ответник „Агро-Кръстеви“ ООД, за който е установено, че е във владение на имотите, предмет на исковата претенция. Въззивната инстанция е извършила свои изчисления за установяване правата на ищците, до който размер искът по чл. 108 ЗС е уважен като основателен, а именно - 186/576 идеални части. Съгласно задължителните указания в ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, ВКС, при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо ВКС е длъжен да го допусне до касационно обжалване, при което преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество по подадената касационна жалба. Изводът се обосновава със служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в т. ч. и при допускане на касационното обжалване. В настоящия случай съдът намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне предвид вероятността същото да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба / т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 год. по гр. д. № 1/2001 год., ОСГК, ВКС/. Горният извод се обосновава с позоваването на ищците на претенции с правно основание чл. 76 ЗН при липса на изложени в исковата молба факти и обстоятелства, обосноваващи правния им интерес от предявяването на тези искове срещу част от ответниците, както и предвид релевираните от касаторите доводи относно начина и предпоставките, при които може да се предяви искът по чл. 76 ЗН за прогласяване на относителна недействителност на сделка, с която сънаследник се е разпоредил с наследствен имот в полза на трето лице. Касационното обжалване на решението следва да се допусне и за проверка на неговата допустимост с оглед констатираното несъответствие между изложените в исковата молба обстоятелства и заявеното в петитума искане, обусловило произнасянето на въззивния съд по правото на собственост на ищците по отношение на спорните земеделски земи. Поради обусловената по - горе вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, касационното му обжалване следва да се допусне само на това основание, без да е налице необходимост от произнасяне по тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК, а поддържаните във връзка с тях доводи ще се преценят при разглеждане на касационните жалби по същество. С оглед уважаване на искането за допускане на касационните жалби на М. М. С. и „Агро-Кръстеви“ ООД до разглеждане, на касаторите следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателство за внесена държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК в размер на по 34 лв. /тридесет и четири лева/ за всеки от тях. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение