Определение № 60324 от 28.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 312/2021 г.

да бъде прието за установено, че договор за дарение, обективиран в н.а.№ 59, том LXXXVIII, дело 18656, вх.рег.№ 32924 от 15.12.2016 г. на СлВп, с който А. Д. Н. е дарила на Ж. Р. Ж. притежаваните от нея 1/6 ид.ч. от поземлени имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. А., В. област (ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], м. Б., с площ 9399 кв.м.; ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], м. Ч., с площ 6 719 кв.м.; ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], м. Н. ч., с площ 9 408 кв.м. и ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], м. Б. ч., с площ 4 224 кв.м.) е нищожен като абсолютно симулативен, евентуално – нищожен като относително симулативен (прикриващ действителен договор за покупко-продажба) и прогласяване на прикритата сделка – покупко-продажба, на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД;

за допускане на изкупуване ( след разкриване на симулацията и обявяване на прикритата сделка ) по действителния Договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№ 59 от 15.12.2016 г. на СлВп, по силата на който А. Д. Н. е продала на Ж. Р. Ж. (по време на брака му с Н. П. П. – Ж.) 1/6 ид.част от изброените по-гори имоти, на основание чл. 33, ал. 2 ЗС;

за допускане на изкупуване по Договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№ 149, том LXXXIX, дело № 18954, вх.рег.№ 33078 от 19.12.2016 г. на СлВп, по силата на който В. Ф. С., С. Ж. С. и Д. Ж. С. са продали на Ж. Р. Ж. (по време на брака му с Н. П. П. – Ж.) 1/6 ид.ч. от същите изброени по-горе поземлени имоти - на основание чл. 33, ал.2 ЗС;

за допускане на изкупуване по Договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№ 24, том XXII, дело № 4556, дв.вх.рег.№ 9337 от 21.04.2017 г. на СлВп, по силата на който П. Б. Д., Й. С. К., И. К. П. и С. К. Б. са продали на Ж. Р. Ж. (по време на брака му с Н. П. П. – Ж.) притежаваните от тях 2/9 ид.части от същите имоти - на основание чл. 33, ал. 2 ЗС. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищецът (сега – касатор) и ответниците (с изключение на Ж. Р. Ж. и съпругата му Н. П. П. – Ж.) са били съсобственици на процесните четири земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], [община]. С договор за дарение, сключен с н.а.№ 21, том VІ, рег.№ 12514, д.№ 651 от 15.12.2016 г. По описа на нотариус с рег.№ * в НК (акт № 59/2016 г. по описа на СлВп – Варна), ответницата А. Д. Н. е дарила на Ж. Р. Ж. притежаваните от нея 1/6 ид.части от четири земеделски имота. С договор за покупко-продажба (н.а.№ 29 от 19.12.2016 г. на нотариус с рег.№ * в НК, респ. - акт № 149/2016 г. по описа на СлВп – Варна) ответниците В. Ф. С., С. Ж. С. и Д. Ж. С. са продали на Ж. Р. Ж. притежаваните от тях 1/6 ид.части от същите имоти за сумата 1 000 лв. С договор за покупко-продажба (н.а.№ 70, том VI, рег.№ 12911, д.№ 688 от 27.12.2016 г. на нотариус с рег.№ * в НК, респ. - акт № 24/2017 г. по описа на СлВп – Варна) ответниците П. Б. Д., Й. С. К., И. К. П. и С. К. Б. са продали на Ж. Р. Ж. притежаваните от тях 2/9 ид.части от имотите за сумата 1 000 лв. Ответницата А. Д. Н. е омъжена за Л. Ж. Н., който е продал на трето за спора лице свой собствен недвижим имот (дворно място в кв. А., [улица]) с договор за покупко-продажба от 25.05.2015 г. С договор за покупко-продажба (н.а.№ 122 от 03.06.2011 г.) ответницата А. Д. Н., заедно с трети лица, са продали притежавани в съсобственост осем земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], [община]. Купувачът П. К. П., действащ като ЕТ с фирма „Арет - Петър Петров”, е регистриран като зърнопроизводител за региона на гр. Варна. С писмо изх.№ 0127 от 10.07.2019 г. на Агенцията за социално подпомагане е установено, че А. Д. Н. не е подпомагана от териториалните структури на Агенцията за социално подпомагане. Съгласно писмо изх.№ 3871 от 13.11.2019 г. на Агенцията за социално подпомагане, ДСП – Варна на лицето А. Д. Н. е отпусната целева помощ за закупуване на цифров апарат и 20 бр. батерии на 18.09.2019 г. Съпругът й е получавал целово подпомагане през различни години от 2015 г. до 2018 г. (в периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г. със сумата от 32,50 месечно; на 16.12.2015 г. е получил едногодишен безплатен винетен стикер; през 2016 г. е получил целева помощ в размер на 1 838 лв. за ремонт на подколянна става и аксесоари, а през 2017 г. – 1 950 лв. От 23.04.2018 г. съпругът е настанен в Дом за пълнолетни лица с физически увреждания в [населено място], [община], Б. о.. Съгласно писмо от 24.10.2019 г. на Община Варна А. Д. Н. и съпругът й не са получавали еднократна финансова помощ за задоволяване на жизнени и комунално – битови потребности за периода от 2015 г. до настоящия момент; не са получавали и еднократна финансова помощ за лечение. Обсъдено е заявление от 10.11.2016 г., подадено от В. Ф. С. до началника на ОС „Земеделие” – Аксаково, съгласно което е искано да й се издадат скици и техническа характеристика за имотите с №№ *, *, * и *. Към заявлението е приложено удостоверение за наследници на Д. Д. К.. С посоченото заявление В. Ф. С. е оттеглила проектите за делба на процесните четири земеделски имота. Обсъдени са и останалите събранит писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели: З. Д. (служител в „Желев Агро” ЕООД, което дружество е арендатор и на процесните имоти), Д. Б., М. М. и А. А.. Произнасяйки се по обуславящия иск за прогласяване на нищожност поради относителна симулация (за прогласяване нищожността на дарението и обявяване за валидна на прикрита сделка покупко-продажба), въззивният съд е приел, че поначало симулацията (и в двете хипотези – абсолютна и относителна) се установява с обратен документ, от който е видно каква е действителната воля на страните, сключили сделката. Обратният документ може да предшества, да съпътства или да следва по време явната сделка, но при всички положения той трябва ясно да разкрива истинските отношения, да е създаден нарочно за случая и да се отнася конкретно до явната сделка. Когато страната, която претендира разкриване на симулацията, не е участвала в сделката, е очевидно, че тя няма как да се снабди с обратно писмо, поради което в този случай разкриването на симулацията може да бъде установено с всички предвидени в ГПК доказателствени средства, вкл. гласни, като спрямо нея не важат ограниченията, предвидени в чл. 165, ал. 1 и ал. 2, изр. първо ГПК(арг. от чл. 165, ал. 2, изр. второ ГПК). В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установява с категоричност, че договорът за дарение, сключен с н.а.№ 21 от 15.12.2016 г. е симулативен и прикрива договор за продажба. Трите сделки (дарението и двете последващи продажби) са сключени в период от 12 дни; сделките са извършени от един и същи нотариус; при извършването на трите сделки са представени нотариално заверени преписи от едни и същи скици, данъчни оценки и удостоверения за наследници, заверени от същия нотариус на дата 15.12.2016 г., представени за заверка от ответницата А. Д. Н. (дарител по първата сделка). Установено е още, че малко повече от месец преди извършването на първата сделка, един от съсобствениците – В. Ф. С., е оттеглила проектите за делба на гореописаните четири земеделски имота и е поискала издаване на скици на имотите. Установено е също, че в периода 2015 – 2017 г. съпругът на А. Д. Н. е бил финансово подпомаган по ЗИХУ и Правилника за прилагането му; че през 2015 г. същият се е разпоредил възмездно със свой личен имот (парцел, находящ се в [населено място]), както и че през 2011 г. А. Д. Н., заедно с други съсобственици, са се разпоредили възмездно (чрез продажба) с осем притежавани в съсобственост земеделски имота, находящи се землището на [населено място], в полза на зърнопроизводител за региона на [населено място]. От показанията на свидетелите М. М. и А. А. (кредитирани от съда като обективни и безпристрастни, отразяващи техни преки преки възприятия и предвид липсата на доказателства, които да ги опровергават или да ги поставят под съмнение) е установено още, че ответниците А. Д. Н. и Ж. Р. Ж. се познават отдавна и са в близки, приятелски отношения. През годините ответникът Ж. Р. Ж. е подпомагал семейството на А. Д. Н., което било многодетно; правил е и подаръци на децата й; помогнал й е след наводненито в кв. А., [населено място], при което е било увредено жилището й. Въз основа на анализа на доказателствата, които установяват отношенията между страните по договора по н.а.№ 21 от 15.12.2016 г., предшестващи сключването му, е прието за напълно мислимо и житейски логично волята на ответницата А. Д. Н. да е именно да надари ответника Ж. Р. Ж., възнаграждавайки го за оказаните през годините помощ и подкрепа. Касае се за възнаградително дарение, при което дареният е осъществил неоценима в пари услуга в полза на дарителя. Тази услуга предизвиква у дарителя чувство за задълженост, което той иска да преодолее чрез извършването на последващо дарение. Дарението не може да възмезди полученото от дарителя поради имуществената неоценимост на услугата, но е израз на неговата признателност. При възнаградителното дарение не е необходимо между дарител и надарен непременно да са налице отношения на родство. Анализът на доказателствата, установяващи действията на ответниците, непосредствено преди сключването на договора за дарение на дата 15.12.2016 г., обсъдени във връзка с факта, че трите сделки са извършени в рамките на 12 дни от един и същи нотариус и че при извършването на сделките са представени нотариално заверени преписи от едни и същи скици, данъчни оценки и удостоверения за наследници, заверени от същия нотариус на дата 15.12.2016 г., представени за заверка от дарителя по първата сделка, дори не са индиция за извод за симулативност на договора за дарение. Показанията на свидетелите М. М. и А. А., обсъдени във връзка с материализираните в нотариалния акт изявления на страните по сделката, обосновават извод, че страните са обективирали воля да сключат именно договор за дарение. По делото няма нито едно доказателство, вкл. и косвено, от което да се съди и което да навежда дори и косвено на извод, че действителната воля на страните по договора за дарение е била да бъдат обвързани от възмезден договор. В случая, предвид съединяването на иска за нищожност с иск за изкупуване, не е необходимо да се установят с точност параметрите на твърдяната от ищеца дисимулирана сделка – в случая продажба. По-конкретно – не е необходимо да се докаже размера на уговорената цена като един от съществените елементи на договора за продажба, доколкото при липса на данни за цената и при основателност на иска размерът се определя от съда при приложението на чл. 162 ГПК. Достатъчно е да се установи, че действителната воля на страните по договора за дарение е била да бъдат обвързани от възмезден договор, а именно – покупко-продажба, но не са ангажирани доказателства, които да обосноват подобен извод. Поначало няма пречка подлежащите на доказване в процеса главни факти да се установят и с косвени доказателства, но последните следва да са такива, че да не оставят никакво съмнение за друг извод. В случая ангажираните от ищеца доказателства не удовлетворяват това изискване. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства налага извод, че направеното от дарителката волеизявление да подари на Ж. Р. Ж. притежаваните от нея 1/6 ид. части от процесните земеделски имоти, е било прието от насрещната страна изцяло и без резерви, като това обстоятелство е било удостоверено в специалната форма и ред, изискуеми за действителност на сделката, имаща за предмет прехвърляне на вещно право върху недвижим имот по смисъла на чл. 18 ЗЗД. Неоснователността на иска за разкриване на симулация на договора за дарение обуславя неоснователност и на иска за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС предявен против ответниците А. Д. Н., Ж. Р. Ж. и Н. П. П. – Ж. за изкупуване на имотите, прехвърлени с договора от 15.12.2016 г., тъй като при извършване на дарение в полза на трето за съсобствеността лице чл. 33, ал. 1 ЗС не намира приложение. Неоснователността на иска за разкриване на симулация на договора за дарение обуславя и неоснователността на исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС, предявени от С. П. К. против ответниците В. Ф. С., С. Ж. С. и Д. Ж. С. за изкупуване на 1/6 ид. част от имотите, продадени с договора за продажба, оформен с н.а.№ 149 от 19.12.2016 г. и против ответниците П. Б. Д., Й. С. К., И. К. П., С. К. Б., Ж. Р. Ж. и Н. П. П. – Ж. за изкупуване на 2/9 ид. части от имотите, продадени с договора за продажба по н.а.№ 24 от 21.04.2017 г., тъй като в отношенията между съсобствениците разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС не намира приложение. Отделно от изложеното, исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС са приети за неоснователни и по други съображения, а именно: В случаите, в които липсва отправено предложение към съсобственика по чл. 33, ал. 1 ЗС, правото на изкупуване следва да бъде упражнено от заинтересования съсобственик в двумесечен срок от узнаването за извършеното прехвърляне на другата част/части от общия имот (чл. 33, ал. 2 ЗС). В тежест на ищеца, предявил исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС е да установи спазването на срока. Когато ответниците възразят, че срокът не е спазен, в тяхна тежест е да установят възраженията си, доколкото пропускането на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС погасява субективното материално право на изкупуване. Определяща за срока по чл. 33, ал. 2 ЗС е обективната възможност на съсобственика да разбере за прехвърлянето на другата част/части от общия имот, а не субективните му възприятия, дължащи се на незаинтересованост или на други причини. Доколко той е проявил активност да се запознае с документите, материализиращи прехвърлителните сделки и да узнае и разбере вида им са обстоятелства, които са ирелевантни при преценката относно спазването на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС. В случая ищецът твърди, че е узнал за извършените разпоредителни сделки на 17.11.2018 г., когато си получавал рентата за стопанската 2017-2018 г. в офис на дружеството-арендатор. Представил е заявление за издаване на преписи от два вписани акта, подадено от процесуалния му представител – адв. М. Т., за които актове е установено, че материализират двата договора за продажба (съответно по н.а. от 19.12.2016 г. и от 27.12.2016 г.). По отношение на договора от 15.12.2016 г., освен заявеното от ищеца в исковата му молба, не са ангажирани никакви доказателства от които да се установи, че именно на 17.11.2018 г. е узнал за сключването му. От друга страна от показанията на ангажираните от ответниците свидетели З. Д. и Д. Б. (кредитирани от съда като обективни, отразяващи техни преки впечатления и поради това, че липсват доказателства, които да ги опровергават или поставят под съмнение) е установено, че ищецът е узнал за разпоредителните сделки още в края на месец ноември 2017 г., когато е отишъл да получи рентата си от арендодателя „Желев Агро” ЕООД. Исковете са предявени на 17.01.2019 г. (с подадена по пощата искова молба с дата на пощенското клеймо 17.01.2019 г.), т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, което има за последица и неоснователност на предявените искове за изкупуване. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът моли касационното обжалване да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

Длъжен ли е въззивният съд да направи своите фактически и правни изводипо делото, като обсъди всички събрани доказателства, възражения и доводи на страните в тяхната съвкупност ? – с довод за противоречие с Решение № 92 от 16.03.2012 г. по гр.д.№ 980/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр.д.№ 408/2011 г. на ВКС, І г.о., Решение № 135 от 12.12.2018 г. по гр.д.№ 4288/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о.;

Следва ли да се преценят от въззивния съд в съвкупност доказателствата, ангажирани в подкрепа на твърденията за симулативност на договора за дарение, дори те да са само косвени, както и да се обсъдят доводите на страната за връзката между фактите ? – с довод за противоречие с Решение № 63 от 20.07.2018 г. по гр.д.№ 1781/2017 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 135 от 12.12.2018 г. по гр.д.№ 4288/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о.;

Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои – не, кои възприема и кои – не ? – с довод за противоречие с Решение № 338 от 20.11.2013 г. по гр.д.№ 1269/2012 г. на ВКС, ІV г.о.

Представляват ли косвени доказателства за изводза симулативност представени по делото доказателства, установяващи наличието на предварителна съгласуваност на действията на прехвърлителите на ид. части от поземлени имоти в полза на трето за собствеността лице и извършени в последователност, която изключва право на изкупуване на прехвърлените ид.части от друг съсобственик ? – с довод за противоречие с Решение № 135 от 12.12.2018 г. по гр.д.№ 4288/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 921/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 31 от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 502/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр.д.№ 4578/2015 г. на ВКС, ІV г.о. Касационното обжалване не може да бъде допуснато. Поставените от касатора въпроси относно обсъждането на доказателствата и мотивирането на съдебния акт са принципно значими по всяко дело, но в конкретния случай въззивният съд е постановил обжалваното решение при точното приложение на закона и съобразно трайно установената съдебна практика, включително цитираната от касатора, като е основал решението си на приетите от него фактически заключения и правни изводи, съответни на материалния закон. В тази връзка са обсъдени всички релевантни за спора обстоятелства по делото и са разгледани всички валидно заявени твърдения, доводи и възражения на страните. Съгласно установената практика на ВКС по приложението на чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът преценява доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение и в тяхната цялост. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил относимите към спора доказателства и заявените от страните доводи, които са от значение за спорното право. Достатъчно е съдът да изложи съображения именно относно релевантните факти и относно твърденията, доводите и възраженията на страните по тях и по приложимото материално право, а това как точно ще се обоснове е в зависимост от конкретните обстоятелства по делото. Евентуалното несъгласие на касатора с фактическите и правни заключения на съда и с произнасянето му по възраженията и доводите на страните не е основание за допускане на касационно обжалване. Във връзка с въпрос № 4 следва да се подчертае, че процесуалните правила не предопределят доказателствената стойност на които и да е доказателствени средства, поради което дори да се установят индиции за „предварителна съгласуваност” в действията на прехвърлителите, не е налице основание да се формира извод за симулативност на договора за дарение, атакуван с обуславящия иск. Доказателствата се преценяват поотделно и в тяхната съвкупност, като пълно доказване на правнорелевантния факт може да се осъществи и само при косвени доказателства, но се изисква същите да изграждат такава система от доказателствени факти, резултат от която да е несъмнен извод за осъществяването на главния факт. Подобна система от косвени доказателства в случая отсъства. Като цяло формулираните от касатора въпроси по своята същност представляват обобщение на наведените с касационната жалба и преповторени и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В този смисъл в изложението си касаторът отново се позовава на пороци на въззивното решение, представляващи касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 ГПК, наличието на които не може да бъде предмет на обсъждане в рамките на производството по чл. 288 ГПК. Въпросите имплицитно изискват да се извърши преценка на правилността на формираните от въззивния съд фактически и правни изводи, а такава излиза извън предмета на произнасяне в рамките на фазата по допускане на обжалването, защото извършването й предполага анализ на доказателствата по делото. Необходимостта от извършване на подобна преценка не може да обоснове допускане на касационно обжалване, защото, съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото и за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК следва да се отбележи, че извършената от ВКС проверка не води до констатация за наличие на някое от основанията за служебно допускане на обжалването. С оглед изхода от настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника Ж. Р. Ж. разноските за защита пред ВКС, а именно сумата 1 200 лв. – договорено с адвокат В. Т. и заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС от 21.12.2020 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.