Определение № 116 от 05.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 907/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от С. С. К. чрез адв. Т.Ц. от САК срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Б отделение от 21.12.2011г. по гр.д.№ 2082/2008г. Ответникът - трето лице помагач С. Т. изразява становище, че касационната жалба не подлежи на касационен контрол поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК – поставените въпроси не са правни и относими към производството за допускане на касацинното обжалване, а са оплаквания за неправилност и произнасянето от ВКС няма да допринесе за точно прилагане на закона и развитие на правото Ответникът Ц. М. К. също счита, че не следва да се допуска касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени въпросите дали при наличие на две тройни експертизи с противоречиви заключения съдът е длъжен да допусне изслушване на нова тройна или петорна експертиза, влияе ли това на правото на защита и следва ли съдът при решаване на делото да отчете, че вещите лица подписват заключение, което депозират пред съда, а след това заявяват писмено пред същия съд, че оттеглят подписите си. Така поставените въпроси са от значение за делото и е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК. Това обаче не е достатъчно, за да се допусне касационното обжалване. Необходимо е да са налице и специалните предпоставки -въпросите да са разрешени в нарушение на задължителната практика на ВКС, да са разрешавани противоречиво от съдилищата или да е налице необходимост от тълкуване на закона с цел точното му прилагане и развитие на правото. Разпоредбите на чл.111 и 157 ГПК /отм./ са тълкувани в съдебната практика еднозначно при дългогодишното прилагане на отменения ГПК и не са пораждали противоречие, че несъгласието със заключението на вещото лице следва да бъде мотивирано и е основание за разширяване на експертизата или изслушване на нова експертиза. Редът за допускане на експертиза след оспорването й по отменения ГПК от 1952г., по който е разгледано делото от въззивния съд, е уреден с изричната норма на чл. 157 ал.2 ГПК /отм./, в която е посочено, че при несъгласие на страните със заключението на вещото лице или на тричленната експертиза съдът може да назначи нов състав от три вещи лица. Не е предвидено назначаване на петчленна експертиза, нито е предвидено задължения за съда да изслушва нова експертиза при всяко поредно оспорване на предишната и искане за изслушване на ново заключение по същия въпрос. В този смисъл е и решение № 5/1979г. на ВС ,ОСГК. По настоящото дело са изслушани седем експертизи за установяване дали подписът на даденото пълномощно, представено при продажбата е положен от упълномощителя, поради което не може да се приеме, че отказът да се допусне поредна нова експертиза противоречи на съдебната практика, а и такава не е посочена от касатора, което изключва приложението на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК. От друга страна разпоредбата на чл.157 ГПК /отм./ не е нито неясна, нито непълна, за да е необходимо тълкуването й с оглед точното прилагане на закона, нито пък е необходимо осъвременяване на практиката, тъй като текстът е от отменен процесуален закон, който се прилага по изключително малък брой дела до приключването им. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение