Определение № 4110 от 03.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3216/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез ю.к.К.З., срещу решение №1491/13.03.2025г., постановено по в.гр.д.№6156/2024г. на Софийски градски съд, в следните части:

• отменено е решение №1550 от 28.01.2024г., постановено по гр. дело № 4410/2023 г. по описа на СРС, 169 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. С. С., ЕГН [ЕГН], срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ 000696327, осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за разликата над уважения размер от 4000лв. до сумата от 8000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на увреждане, настъпило на 22.05.2018г., на тротоара на [улица]в [населено място], като вместо това е осъдил Столична община да заплати на В. С. допълнително обезщетение от още 4 000лв., ведно със законната лихва върху сумата от 22.05.2018г. до окончателното й изплащане;

• потвърдено е решение №1550 от 28.01.2024г., постановено по гр.дело № 4410/2023 г. по описа на СРС, 169 състав, в частта, с която СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ 000696327, е осъдена да заплати на В. С. С., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 4000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на увреждане, настъпило на 22.05.2018 г., на тротоара на [улица]в [населено място], ведно със законната лихва върху сумата от 22.05.2018 г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявената искова претенция по чл. 49 ЗЗД бъде отхвърлена изцяло.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, като се поставят общо три въпроса, които следва да бъдат обобщени от касационната инстанция в един, тъй като касаят приложението на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД:

1/Кои са критериите, по които се определя конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК ответникът по касационна жалба В. С., чрез процесуалния си представител адвокат П. Д. от САК, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, който не попада в изключенията на чл.280, ал.3 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел, че между страните не се спори, а и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ц. К. В., която разказва свои непосредствени впечатления като очевидец на инцидента, се установява, че на 22.05.2018г. ищцата се е движила пеша по десния тротоар на [улица]в [населено място], когато изведнъж паднала на земята и изпищяла, а свидетелката видяла, че кракът й е попаднал в дупка на тротоара.Ищцата се изправила с помощта на други минувачи, но не можела да си стъпи на крака, поради което свидетелката В. извикала такси и я завела в болница „Пирогов“, където наместили счупването на глезена й.

От гореизложеното е прието, че ищцата е претърпяла увреждане на здравето в причинна връзка с попадане в дупка на тротоара, прилежащ към общински път – улица на територията на Столична община.По отношение на поддържането на улицата, представляваща общинска собственост, приложение намира разпоредбата на чл. 31 ЗП, която вменява на общината като юридическо лице задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава изграждането и поддържането на подходяща настилка и тротоар за придвижване на пешеходци /доколкото се касае до улица в жилищен квартал/, респ. сигнализиране на препятствията по пътя, които създават опасност за движещите се по него МПС и физически лица, и отстраняването им във възможно най-кратък срок.По делото е несъмнено, че причина за настъпилия инцидент е разрушената настилка по тротоара, което означава, че общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската пътна мрежа.Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа.В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на тротоара като принадлежност към пътя в състояние, годно за осъществяване на присъщите му функции, и от това тяхно виновно 3 бездействие /по презумпцията на чл. 45, ал. 1 ЗЗД/ са настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя Столична община, за обезщетяване на вредите.

Изложени са съображения, че по делото не се доказва наведеното от ответника възражение за съпричиняване, като липсват каквито и да било данни за проявено от ищцата невнимание при придвижването й по тротоара, напротив – видно е, че свидетелката В. също не е забелязала дупката на тротоара, като я е видяла едва след като ищцата е пропаднала в нея.

Тъй като претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер въззивният съд е определил съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.В настоящия случай следва да се вземе предвид начина на извършване на противоправното деяние и характера на претърпените телесни увреждания – счупване в горния край на предходилна кост на лявото стъпало /средна телесна повреда/ вследствие на стъпване в дупка на тротоара.Ищцата е преживяла физически болки и страдания и морални неудобства, свързани с имобилизацията на левия глезен за период от 45 дни с гипсова шина и последвалата необходимост от носене на ортеза за още 35 дни, като през това време се е придвижвала с две патерици, а след около 2,5 – 3 месеца е проходила самостоятелно. Съобразно приетото и неоспорено заключение на СМЕ, при получаване на увреждането и при раздвижването ищцата е изпитвала силни болки, като и към настоящия момент е обичайно да се оплаква от болки при натоварване и при промяна на времето – симптоми, които често съпътстват травми със счупени кости.Вещото лице е извършило личен преглед на лицето и намира, че възстановяването от увреждането е протекло по обичаен начин, за период от около 2-3 месеца.Видно от показанията на свидетелката В., ищцата се е възстановила трудно от получената травма, тъй като била по-едра жена. Свидетелката изяснява, че след инцидента В. С. не е идвала на работа в училището през цялото лято, като за началото на новата учебна година през септември вече се била възстановила.Допълва, че през периода на възстановяване ищцата се е оплаквала от болки и смущения и имала нужда от помощ, като свидетелката поддържала връзка с нея и й помагала с пазаруване на необходими продукти.С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и при отчитане на конкретните физически и емоционални увреждания, претърпени от ищцата, периода на обездвижване, характера на травмата и протеклия нормално ход на възстановителния процес, въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от В. С. неимуществени вреди е 8000 лв., за която сума предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 18000 лв. – да се отхвърли.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

По отношение на критериите, по които се определя конкретния размер на обезщетението по справедливост, обусловили поставянето правния въпрос, въззивният съд е изложил подробни съображения, които напълно съответстват, на дадените задължителни указания по изясняването и прилагането на принципа на справедливост в ППВС 4/68г. при определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е посочил кои факти и обстоятелства приема за установени от събраните по делото доказателства, след което е посочил кои от тези факти и обстоятелства имат съществено значение за определяне размера на дължимото обезщетение.В обжалваното решение въззивният съд последователно е проследил и анализирал всички установени по делото факти и обстоятелства около процесния деликт, преценил е значението на всеки един от тях за определянето на размера на обезщетението, съобразявайки: естеството на полученото увреждане и проведеното лечение, което е било консервативно, а не оперативно; продължителността на лечебния и възстановителен период; интензитетът на търпените от пострадалата болки и неудобства в периода на възстановяване; нуждата от чужда помощ за определен период от време.

С оглед на горното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от последния разноски, а именно сумата от 511.29евро за адвокатско възнаграждение.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение