Определение № 2239 от 09.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4481/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника “ЗК Лев Инс” АД срещу решение № 915 от 02.07.2023 г. по в. гр. д. № 2500/2022 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, в която е отменено решение № 286 от 13.05.2022 г. по гр.д. № 89/2021 г. на Благоевградски окръжен съд в отхвърлителните му части за разликата между присъдените на основание чл. 432 КЗ обезщетения за неимуществени вреди от процесния деликт, както следва: между сумата от 20 000 лв. до сумата 27 000 лв. по отношение на ищеца А. А. Т., действащ чрез баща си А. П. Т., и между сумата от 13 333. 34 лв. до сумата 60 000 лв. по отношение на ищеца А. П. Т., като вместо него е постановено ново решение, с което са уважени предявените от А. А. Т., действащ чрез баща си А. П. Т., и от А. П. Т., срещу касатора искове с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от деликт, съставляващ реализирано застрахователно събитие по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в горепосочените размери, ведно със законната лихва от 08.01.2021 г. до окончателното плащане. Касаторът поддържа в касационната си жалба, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че второинстанционният съд неправилно е приложил нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД като е определил процесното обезщетение без да отчете съответния принос на пострадалите, които са се возили в автомобила без поставени предпазни колани. Поддържа и че не са съобразени конкретните обстоятелства, от значение за определяне на справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди от процесния деликт: механизма на процесното ПТП, обективно съществуващите неблагоприятни пътни условия, умората на водача на пътното превозно средство и обстоятелството, че са пострадали само пътниците на задна седалка поради това, че са пътували без обезопасителни колани. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен и вместо него да бъде постановен друг, с който първоинстанционното решение да бъде потвърдено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване ответникът се позовава на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Ищец, който е доказано, че не е спазил задължението си да постави предпазен колан и от това са настъпили вреди, трябва ли да бъде санкциониран с по-нисък процент обезщетение?“; 2. „С какъв процент трябва да бъде намален размерът на обезщетението, когато пътниците на задна седалка са пътували без поставен предпазен колан и поради тази причина са пострадали, когато ударът е челен и водачът и пътникът на предна седалка не са пострадали, защото са били с колан?“; 3. „Съдът трябва ли да прецени доказателствата в тяхната съвкупност и може ли сам да прецени, че от „спонтанно” подпиране на пасажер на задна дясна седалка, в момента на челен удар няма да получи следните травми: многофрагментна фрактура на дясна раменна кост на бащата и фрактури на трети и четвърти предкиткови кости; фрактура на голямопищялната кост на дясна подбедрица и избиване на зъб?“; 4. „Съдът може ли да прецени, че с правилно поставен предпазен колан тялото на нито един пътник няма да се отклони на 20 см. и повече?“; 5. „Водачът отговаря ли за вредите, които са получили двамата пътници на задна седалка, защото не са поставили предпазни колани?“; 6. „Редно ли е второинстанционният съд, когато взима повратно заключение, противоречиво на това, което е направено от съда на първа инстанция да се аргументира подробно?“; 7. „Съпругът А. П. Т., можел ли е да прецени, че след дълъг преход в планината, съпругата му е уморена и да предвиди, че когато в колата всички спят, може да заспи и съпругата му, която управлява автомобила?“ и 8. „До колко грижата за съпругата-водач за сина и за съпруга й е вреда именно за нея в качеството й на виновен водач и това следва ли да бъде взето под внимание от съда?“. Поддържа, че поставените горепосочени въпроси са от значение за развитието на правото и за изграждане на общество с високо съзнание, с добри морални прояви, както и че са разрешени в противоречие със задължителните разрешения на ТР № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВКС. Ответникът по касационната жалба – А. А. Т., действащ лично и чрез своята майка и законен представител Я. Г. Я., подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - А. П. Т. не е подал отговор, доколкото единственият подаден такъв по делото е от непълнолетния А. А. Т., действащ лично и чрез своята майка, двамата представлявани от адв. Р. М.. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в законния преклузивен срок и е насочена срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което тя е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел въз основа на неоспореното заключение на автотехническата експертиза за установен следния механизъм на настъпване на ПТП, реализирано на 30.08.2020 г.: след ляв завой, автомобилът, управляван от застрахования при ответника водач, напуска пътното платно и последва удар в бетонна стена, от който са пострадали пътуващите на задната седалка съпруг и син на водача; ударът е настъпил в предната дясна част на 20 см. от предния десен габарит след отклоняване на автомобила на прав участък от пътя вляво и сблъсък под ъгъл с подпорна стена. От приетото и неоспорено заключение на медицинската експертиза е намерил за установено, че вследствие на ПТП е получено многофрагментно счупване на дясната раменна кост на ищеца А. П. Т., охлузвания в дясната гръдна половина и кръвонасяданията в същите места; проведеното лечение е оперативно с имплантиране на остеосинтетичен материал, а срастването е продължило за 3-4 месеца. Според заключенията на автотехническата и медицинската експертизи, при правилно поставен предпазен колан фрактурата на ищеца А. П. Т. вероятно не би настъпила. По отношение на пътувалия на другата задна седалка ищец А. А. Т. е счел за установени: счупени трети и четвърти предкиткови кости и голямопищялната кост на дясната подбедрица, за които възстановителният период за фрактурата на ръката е продължил месец и половина – два, а за срастването на костите на лявата подбедрица – 5-6 месеца. Съобразил е заключението на експерта - медик, според което при поставен предпазен колан счупването на крака при удар на тялото в предната седалка не би се получило, а претърпяната травма на ръката би настъпила независимо от ползването на такъв. Въззивният съд е приел, че няма категорично експертно заключение относно съпричиняването на фрактурата на раменната кост на пострадалия ищец А. П. Т. поради непоставянето на обезопасителен колан, при което с оглед носената от ответника тежест на доказване относно факта на съпричиняване на вредоносния резултат, е намерил за неправилен извода на първоинстанционния съд за осъществяването му. Относно травматичните увреждания на ищеца А. А. Т. е споделил извода на първоинстанционния съд, че правилно поставеният колан не би предотвратил травмата на ръката, но би възпрепятствал травмата на крака, при което е налице съпричиняване от страна на пострадалия по отношение на последната фрактура, възлизащо на 1/3 ид.ч.. Съобразявайки и изслушаните в процеса свидетелски показания, установяващи вида и интензитета на претърпените от ищците неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че справедливият размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от А. П. Т. възлиза на 60 000 лв., който е обоснован с непреодолимите остатъчни последици от фрактурата на ръката на А. П. Т., затрудняващи не само полагането на физически труд, но и обслужването в бита. По отношение на другия ищец А. А. Т. е счел, че за счупването на ръката му справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 7 000 лв., доколкото няма данни за остатъчни последици. Приел е, че неимуществените вреди от тази травма подлежат на пълно репариране, тъй като по делото е установено, че би настъпила и при пътуване с правилно поставен обезопасителен колан. За увреждането на крака е намерил, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 30 000 лв., доколкото възстановяването от същото е изисквало първоначален постелен режим и последващо раздвижване, в резултат на което ищецът /ученик/ е нарушил ежедневния си ритъм на посещение на учебни занятия. При отчитане на съпричиняващото поведение на пострадалия, апелативният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за справедливия размер на претендираното обезщетение в размер на 20 000 лв.. По основанията за допускане на касационно обжалване: Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя формулиране от касатора на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по него. Поставените от касатора осем горепосочени въпроси не удовлетворяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те не съставляват правни въпроси, чийто отговор би бил от значение за изхода на конкретното дело, а обективират оплаквания досежно правилността на атакувания съдебен акт в контекста на неправилно кредитиране на конкретни приети по делото доказателства и изведени въз основа на тях фактически и правни изводи досежно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от процесния деликт от пострадалите ищци. Оплакванията за неправилност на въззивното решение е недопустимо да бъдат разглеждани при предварителната селекция на касационната жалба, каквато е целта на настоящото производство. Навеждането на допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, когато не е съотнесено с надлежно поставен правен въпрос, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Доколкото касаторът е въвел като допълнително основание за искания касационен контрол противоречие на обжалваното решение с ТР № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВКС, постановено по въпроса: Следва ли чл. 51, ал. 2 ЗЗД да намери приложение в случаите, когато и пострадалото при злополука малолетно или непълнолетно дете е допринесло за настъпването на вредоносния резултат поради неупражнен върху него родителски надзор?, настоящият съдебен състав на ВКС намира за необходимо да посочи, че възражението за съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД по конкретния спор е наведено с оглед непоставянето на обезопасителни колани от ищците, пътували на задна седалка по време на процесното ПТП. Нито в преклузивния срок за отговор на исковата молба, нито в момент, предхождащ подаването на касационната жалба, ответникът е посочил като съпричиняващ процесния деликт факт - неупражнен родителски контрол спрямо малолетния по време на ПТП ищец А. А. Т.. Поради това подобен довод като наведен за първи път с касационната жалба е извън предмета на конкретното дело и свързан с него правен въпрос не е в състояние да обуслови допускане на касационен контрол. Следва да бъде посочено, само за пълнота, че въззивният съд в съответствие с правомощията си на въззивна инстанция по съществото на спора е обсъдил всички приети относими доказателства по делото, като е изложил собствени фактически и правни изводи по предявените искове, включително досежно възражението за съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради непоставен предпазен колан от страна на ищците по време на деликта. Мотивирайки по този начин своето решение, той е действал изцяло в съответствие с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно гореизложеното не са налице релевираните основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение