Определение № 519 от 07.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 38/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. С. срещу разпореждане № 1270/30.08.2023 г. по в. ч. т. д. № 266/2023 г. на Апелативен съд Варна, с което е върната частна касационна жалба вх. № 4530/20.06.2023 г., подадена срещу определение № 384/25.05.2023 г., постановено по същото дело, с което е потвърдено определение № 1403/07.04.2023 г. по в.ч.т.д. № 2128/2022 г. на Окръжен съд Варна за отказ да бъде предоставена правна помощ и освобождаване от заплащане на държавна такса. С. С. прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане като неправилно и недопустимо. Моли за срок, в който да посочи касационни основания. Препис от жалбата не се връчва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В обжалваното разпореждане от състава на Апелативен съд Варна е съобразено обстоятелството, че с разпореждане № 1001/26.06.2023 г. са били дадени указания на С. за представяне на изложение по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, които са й били редовно съобщени на 21.08.2023 г. Тъй като не е последвало изпълнение, нито искане за удължаване на срока, или такова за предоставяне на правна помощ съдът е върнал подадената частна жалба. Съображенията на състава следва да бъдат изцяло споделени. Частните жалби срещу определения на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, се разглеждат от ВКС, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Като приложение към частна касационна жалба разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изисква представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Бланкетът на чл. 275, ал. 2 ГПК препраща към разпоредбата на чл. 262 ГПК, който указва, че администриращият съд извършва проверката за редовност и, ако жалбата на отговаря на изискванията, той е длъжен да даде указания за отстраняване на констатираните нередовности. В случай, че след редовно уведомяване за разпореждането на съда не бъдат предприети изискуемите се действия по привеждане на жалбата в съответствие с изискванията на закона, тя се връща. Като е процедирал според указанията на процесуалния закон, въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено. Няма как да бъде уважено искането на жалбоподателката за удължаване на срока, формулирано пред настоящата инстанция, тъй като адресат на такова искане е само администриращият съд, а от друга страна, искането следва да бъде направено преди изтичане на първоначално предоставения срок – чл. 63, ал. 1 ГПК, каквато не е процесната хипотеза. Производството по настоящото дело е образувано при условията на чл. 77 ГПК, поради което жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС дължимата се държавна такса, съобразно предвиденото в чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират съдилищата по ГПК. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС