Определение № 139 от 09.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4179/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 2183 от 14.05.2019г. по гр.д. № 855/2018г. на Благоевградски окръжен съд, с което частично е потвърдено и частично е отменено решение № 3759 от 06.07.2018г. по гр.д. № 796/2016г. на Разложки районен съд и като краен резултат е постановено: 1/ осъждане М. Б. Я. да заплати на М. И. В. на основание чл.31, ал. 2 ЗС сумата 5 719 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от нея 1/4 ид.ч. от УПИ *I-* в кв. 40 по плана на [населено място], целия с площ 990 кв.м., заедно с 1/4 ид.ч. от построените в имота: а/пристройка към жилищната сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда на 120 кв.м., б/дървена конструкция - тип барбекю с площ 90 кв.м. на било 2,50 м., разположено в северозападната част на парцела и в/дървена конструкция - тип барбекю с площ 90 кв.м. и височина на билото 3,50 м., разположена в югозападната част на парцела за периода от 19.01.2012. до 19.07.2016г. 2/ отхвърляне на предявения от М. И. В. против М. Б. Я. иск по чл.31, ал. 2 ЗС за разликата на уважения размер от 5 719 лева до предявения такъв от 9990 лв. С решението е разрешен и спор между страните по чл. 32, ал.2 ЗС като е постановено разпределение на ползването на имота, но в тази част решението не подлежи на касационно обжалване. Касационни жалби са подадени и от двете страни по спора. Ищцата М. И. В., чрез пълномощника си адв. Я., обжалва решението в отхвърлената част на иска си. Претендира допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: когато съсобствения имот се ползва от един от съсобствениците следва ли размерът на обезщетението за ползите, от които е лишен другия съсобственик, да се съобрази с начина на реалното ползване на имота. Навежда противоречие с Решение № 80 от 08.05.2012г. по гр.д. № 1315/2010г. на IV г.о. и Решение № 115 о 04.12.2018г. по гр.д. № 333/2018г. на II г.о. Поддържа и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: има ли отношение регистрирането на един обект като къща за гости по реда на Закона за туризма към определяне на обезщетението по чл. 31, ал.2 ЗС; ако липсва такава регистрация, но имотът реално се ползва и отдава под наем като къща за гости, то размерът обезщетението следва ли да бъде определен въз основа на фактическото му ползване. На последно място жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност като излага съображения за явна несправедливост на съдебния акт. Ответникът М. Б. Я., чрез пълномощника адв. И., обжалва решението в осъдителната част на иска по чл. 31, ал.2 ЗС. Жалбата съдържа оплаквания и срещу извършеното от съда разпределение на ползването на съсобствения имот. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани четири правни въпроса, спрямо които се сочат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, както и очевидна неправилност. Въпросите са: 1/ при липса на данни за сравнение на изходните данни, послужили за експертното заключение /пазарни аналози за установяване на пазарни цени/, следва ли съдът на основание чл. 202 ГПК да приеме твърдяните факти за недоказани; 2/ при противоречиви данни и изявления на вещите лица, сочещи на съмнение за обективността им, следва ли съдът да назначи повторна тройна експертиза; 3/ налице ли са съмнения в правилността, пълнотата и обективността на заключението, ако изявленията на експерта съдържат опровергани и очевидно изключени от останалите обстоятелства по делото твърдения; 4/ следва ли суперфициарното пространство на сграда, принадлежаща само на един от съсобствениците на земята, да бъде изключено от разпределението на ползването на последната. Ответникът оспорва жалбата на ищцата и моли да не се допуска касационно обжалване. Ищцата не е представила писмен отговор на жалбата на ответника. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационните жалби са подадени в срока и са допустими в частта, касаеща решението по иска по чл.31, ал.2 ЗС. Жалбата на М. Я. срещу решението по иска по чл.32, ал.2 ЗС за разпределение на ползване, е недопустима на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК. По силата на посочената норма не подлежат на касационно обжалване решенията в производства по чл.32, ал.2 ЗС. Затова, в тази част, жалбата му ще бъде оставена без разглеждане. Преди да извърши преценка на предпоставките за допускане на касационен контрол съставът на Върховния касационен съд установи следното: Производството е по иск по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за това, че съсобственик е лишен от ползването на общата вещ, извършвано само от друг съсобственик. Не се спори между страните, че ищцата М. В. е собственик на 1/4 ид.ч. от съсобствения имот - поземлен имот и три сгради, подробно описани в исковата молба и решенията на съда. Безспорно е и че за исковия период от 19.02.2012г. до 19.07.2016г. фактическата власт върху имота и ползването му са осъществявани от ответника, както и че от страна на ищцата е отправена писмена покана за заплащане на обезщетение. Спорът по същество е съсредоточен върху начина на ползване на имота - дали ответникът го полза за свои лични жилищни нужди или предоставя туристически услуги и го експлоатира за търговски цели като "къща за гости". Повдигнат е и процесуален спор дали ответникът е получил копията от исковата молба и доказателствата на 04.08.2016г. като е удостоверено в приложеното по делото съобщение, по-конкретно дали подписът за получател е негов; съответно дали депозираният от него отговор на исковата молба и заявените в него възражения са в срок или са преклудирани, както е счел съда. По въпроса за автентичността на подписа на ответника върху съобщението на л. 44 от първоинстанционното дело, с което му е връчен преписа от исковата молба, са приети единична и тройна графологични експертизи. И двете заключават, че подписът за получател е положен от ответника. Вещите лица са дали подробни обяснения в съдебно заседание и са отговорили на множеството въпроси на пълномощника на ответника. Пред въззивния съд е поискано допускане на повторна тройна експертиза, което искане е мотивирано с частна експертиза, изготвена от вещо лице по искане на страната. Въззивният съд е оставил искането без уважение с определението си по чл.205 ГПК, не е уважил и същото искане, подновено в откритото съдебно заседание. Приел е, че експертите са отговорили пълно и точно на поставените въпроси и не възникват съмнения в правилността на отговорите. По отношение спора за начина на ползване на имота. Показанията на свидетелите, осигурени от двете страни, са противоречиви. Свидетелите на ищцата Р. и С. сочат, че имотът се ползва за настаняване на почиващи, като хотел или къща за гости; целогодишно влизат много хора; спират коли със софийска регистрация; вратата винаги е отворена; според свидетелката С. нейни колежки от София са почивали там; обектът се нарича "Бай М.", туристи го търсили и питали къде се намира. В подкрепа на тези показания са приложени разпечатки от няколко интернет сайтове, от които е видно, че къщата на [улица] се рекламира и предлага за настаняване на туристи с името Къща за гости "При Бай М.". Свидетелите на ответника П. и Р. също сочат, че в имота идват много хора, дворът не се заключва, но според тях това са роднини, колеги и приятели на М.. Тези свидетели отричат имотът да се ползва като хотел, тъй като нямало персонал. Приетата техническа експертиза на вещото лице В. не е установила в [община] да е регистриран туристически обект Къща за гости "При Бай М." в [населено място]. При огледа на място вещото лице констатира, че този обект действително е разположен в процесния имот. При определяне стойността на пазарния наем за исковия период вещото лице не е могло да намери информация за отдадени под наем подобни обекти; направена е справка и в [община], но не са намерени данни отдавани под наем парцели. Относно наемната цена на постройките вещото лице е взело предвид данни от агенции за недвижими имоти. За определяне размера на пазарната наемна цена вещото лице е ползвало формула, отразяваща съотношението между наема на един имот и неговата парична стойност. Изхождайки от използването на имота като туристически обект експертът е определил обезщетение за 1/4 ид.ч. за периода от 54 месеца в размер на 16 954лв. При използване на имота за жилищни нужди размерът на обезщетението е 5 719 лв./виж допълнителното заключение от 08.06.2018г./. Първоинстанционният съд е приел за доказано въз основа на свидетелските показания и разпечатките от интернет сайтове, че имотът се ползва като хотел. Затова е уважил иска в пълния претендиран от ищцата размер от 9990 лв., тъй като посоченият от експертизата размер е по-висок. Въззивният съд е ценил доказателствата по друг начин. Приел е, че липсват каквито и да е доказателства, че имотът притежава категория "къща за гости", определена по реда на Закона за туризма, поради което обезщетението за ползване не може да е като за туристически обект. Поради това е възприел варианта на вещото лице, съобразен с ползване на имота като жилищен обект и е присъдил обезщетение от 5719 лв., а до пълния предявен размер от 9990лв. е отхвърлил иска. При преценка на предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване настоящият състав приема следното: По жалбата на ищцата М. В.. Правният въпрос: когато съсобствения имот се ползва от един от съсобствениците следва ли размерът на обезщетението за ползите, от които е лишен другия съсобственик, да се съобрази с начина на реалното ползване на имота, не може да обуслови достъп до касационен контрол. Съдът не е приел, че нуждите, за които се ползва имота, нямат значение, а че в случая не е доказано ползването с търговска цел като туристически обект. Посочените в изложението Решение № 80 от 08.05.2012г. по гр.д. № 1315/2010г. на IV г.о. и Решение № 115 о 04.12.2018г. по гр.д. № 333/2018г. на II г.о. не разрешават подобни правни въпроси. В първото решение са дадени разяснения по тълкуването на договорите, а с решението по същество е разгледана претенция за обезщетение за ползване на комбайн, което е определено на база наемането на вещта за цял сезон. Във второто решение е направено разграничение между правото на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС като средство за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съсобственици и правото на съсобственика да получи полагащата му се част от добивите от вещта по чл.30, ал.3 ЗС. Горните разрешения са неотносими към настоящия случай. Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по втория въпрос, поставен от тази жалбоподателка: дали регистрирането на един обект като къща за гости по реда на Закона за туризма има отношение към определяне на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС; ако такава регистрация липсва, но имотът се ползва от единия съсобственик като къща за гости, размерът на обезщетението следва ли да се определи въз основа на това фактическо ползване. Именно разрешаването на този въпрос е предопределило изхода на спора, а съдебна практика по него не е налице. По касационната жалба на М. Б. Я.. Първият правен въпрос е: при липса на данни за сравнение на изходните данни, послужили за експертното заключение /пазарни аналози за установяване на пазарни цени/, следва ли съдът на основание чл. 202 ГПК да приеме твърдяните факти за недоказани. Въпросът произтича от оплакванията, че вещото лице е определило размера на обезщетението за ползване по неотносими методики, без да е открило аналози за сравнение. При това положение, според касатора, съдът е следвало да не приема заключението или да приеме съответните твърдения за недоказани. Въпросът е формулиран, за да обслужи тезата на жабоподателя, а не кореспондира с мотивите на съда. Вещото лице е отразило в писменото заключение и е обяснило в съдебно заседание на 19.06.2018г., че е проучило информация за наемните цени на общински жилища, а не е намерило данни за отдадени под наем общински парцели; същевременно е използвало данни от агенции за недвижими имоти - фирма "Форест" за месечна наемна цена на дворно място /виж заключението от 08.06.2018г./. Решаващият съд в мотивите си изрично е отразил този начин на формиране на заключението на вещото лице. Наред с това, решението е съобразено с приложената практика, даваща възможност на съда да не възприема депозирано заключение и да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, като изложи мотиви за това. Въззивният съд е изпълнил това свое задължение - посочил е, че възприема заключението, което е основано както на проучванията на вещото лице за пазарни наемни цени на подобни обекти, така и на метода, отразяващ съотношението между наемната цена и стойността на имота. Втори и трети въпрос произтичат от оплакванията, свързани с приетите графологични експертизи за подписа на касатора върху съобщението за получаване на препис от исковата молба и отказът на въззивния съд да назначи повторна тройна експертиза. Съдът е приел, че отговорите на вещите лица са пълни и ясни, липсва съмнение в обосноваността, обективността и правилността им. Не са налице противоречиви изявления на вещите лица, каквото твърдение се съдържа в поставения въпрос, нито опровергаване на тези изявления от други доказателства. Приложената частна експертиза не може да бъде ценена като такова доказателство. Отделно, изводите на графологическата експертиза и проблемът дали е следвало да се допусне нова тройна такава, не са определящи за изхода на делото. Дали е получен надлежно преписа от исковата молба е от значение за срочността на представения отговор по чл. 131 ГПК, но не и за спора по същество. Това е така, защото в крайна сметка, въпреки че е приел, че отговор не е подаден в срок, съдът е осигурил на ответника по иска правото да се защити и да ангажира доказателства, разгледал е наведените в съдебно заседание възражения по иска. В касационната жалба се твърди, че е направено възражение за погасителна давност, което не е било уважено поради неприемането на отговора. Видно от депозирания от ответника отговор, върнат от съда, но останал в кориците на делото, че в него не се съдържа възражение за погасителна давност; такова не е заявено и в устните възражения на пълномощника на ответника в съдебно заседание на 19.04.2017г.; твърдение, че искът е погасен по давност е наведено в писмената защита пред първата инстанция; във въззивната жалба обаче липсва оплакване за допуснато процесуално нарушение, свързано с неприемането на това възражение; възражение за погасителна давност е споменато и в писмената защита пред въззивния съд. /Отделен е въпросът за основателността на това възражение, доколкото вземането е за обезщетение за неоснователно обогатяване и се погасява с общата петгодишна давност, в рамките на която е предявен иска./. По тези съображения релевираните въпроси не са в състояние да се отразят на изхода на делото и затова касационно обжалване по тях не може да бъде допуснато. Последният въпрос касае производството по разпределение на ползване и не следва да бъде разглеждан с оглед недопустимостта на жалбата в тази част. Предвид горното не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по жалбата на ответника по иска. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.