Определение № 243 от 17.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4939/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 262 653/21.06.2021 година и касационна жалба с вх. № 262 673/22.06.2021 година, с които се обжалва частично решение № 260 068/07.05.2021 година на Апелативен съд Варна, постановено по гр. д. № 232/2020 година, а също така и по касационна жалба с вх. № 263 198/21.09.2021 година, с която се обжалва решение № 260 092/18.08.2021 година на Апелативен съд Варна, постановено по гр. д. № 232/2020 година, всичките по дадени по Х. Р. И.. Решение № 260 068/07.05.2021 година на Апелативен съд Варна, постановено по гр. д. № 232/2020 година се обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Х. Р. И. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата от 74 000.00 лева (разликата между уважения размер от 6 000.00 лева и претендирания такъв от 80 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения и несигурност за бъдещето, липса на концентрация, провал на кариерата му като футболист и провал на изпит за прием в университет, които вреди са пряка и непосредствена последица от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 1, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което бил оправдан с влязла в сила на 21.12.2017 година присъда № 254/13.09.2017 година, постановена по н. о. х. д. № 3476/2016 година по описа на Районен съд Варна и за сумата от 424.68 лева, като равностойност на 194.63 британски лири представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди-заплатени самолетни билети за пътувания от Великобритания до България във връзка с участие в заседанията по наказателното производство срещу него, които вреди са пряка и непосредствена последица от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 1, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което бил оправдан с влязла в сила на 21.12.2017 година присъда № 254/13.09.2017 година постановена по н. о. х. д. № 3476/2016 година по описа на Районен съд Варна, заедно със законната лихва върху сумите, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-21.12.2017 година до окончателното им заплащане. С решение № 260 092/18.08.2021 година на Апелативен съд Варна, постановено по гр. д. № 232/2020 година е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по същото дело решение № 260 068/07.05.2021 година в смисъл, че то не подлежи на обжалване в частта му за имуществените вреди на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. В подадените от Х. Р. И. касационни жалби се твърди, че в обжалваната им част решенията на Апелативен съд Варна са постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и са необосновани, като е поискано същите да бъдат отменени в тази им част и да се постанови друго, с което исковете за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди да бъдат уважени до пълния им претендирани размери. В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, Х. Р. И. твърди, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваните решения до касационен контрол. Ответникът по касационните жалби Прокуратурата на Република България не е подала отговор на същите, както и не е изразила становище по допустимостта и основателността им. Касационните жалби са подадени в предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговарят на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същите са подадени от надлежна страна, поради което са допустими. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: С касационна жалба с вх. № 262 653/21.06.2021 година е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по следните въпроси: 1) За служебните задължения на съда по искове срещу държавата, евентуално нарушаване на ДФЕС и ХОПЕС, при наведени оплаквания за дискриминация? 2) За служебните задължения на националния съд по искове срещу Държавата, евентуално нарушение на ДФЕС и ХОПЕС, и нарушаване на свободното движение на хора, когато виновната за разноските за придвижване за присъствието на наказателно дело като подсъдим, който впоследствие е оправдан, в рамките на ЕС институция, е ответник в същия спор? 3) Нарушава ли българският НПК правото на ЕС и на ЕКПЧОС-забраната за дискриминация, забраната за нечовешко, жестоко или унизително отнасяне или наказание и основната свобода на движение на хора? 4) Противоречи ли на ХОПЕС (правото на справедлив съдебен процес) и нарушава ли правото на свободно движение и свобода на установяване в ЕС, съдебно решение, отхвърлящо претенции по иск по ЗОДОВ за принудително направени разноски в незаконно наказателно производство, в което лицето е било принудено да се яви? 5) Следва ли чл. 280, ал. 3 от ГПК да се счита, че противоречи на ХОПЕС (правото на справедлив съдебен процес и ефективни средства за защита), както и на принципите на равностойност и ефективност на ПЕС, както и на ЕКЗПЧОС и забраната за дискриминация, когато в особения иск по ЗОДОВ имуществените вреди са под 5000.00 лева и нарушена ли е при това положение антидискриминационната конституционна норма за равенство пред закона? 6) За отказа на съда в иск по ЗОДОВ да разгледа своевременно предявена претенция за дискриминация, осъществена в незаконен наказателен процес, воден под наблюдение на ответника? 7) Нарушава ли ХОПЕС, ЕКЗПЧОС, забраната за дискриминация (чл. 6, ал. 2 от КРБ), принципите на равностойност и ефективност на ПЕС фактическият отказ на съда в дело по ЗОДОВ да разгледа правомерността на действията на разследващия орган и на прокуратурата в наказателното производство, включително и когато са налице очевидни нарушения на основни права на обвиняемия и подсъдим-допусната и осъществена дискриминация, лишаване от легитимна защита чрез ефективни правни средства за защита на непълнолетен? 8) Длъжен ли е въззивният съд в дело по ЗОДОВ, поради незаконно водено наказателно производство (или следва ли това от ХОПЕС, ЕКЗПЧОС и от принципите на равностойност и ефективност на ПЕС, както и чл. 6, ал. 2 от КРБ), респективно с оглед защита правото на справедлив съдебен процес, служебно да извърши проверка на правомерността на воденото срещу ищеца наказателно производство и законността на действията на разследващия полицай и наблюдаващия прокурор? 9) Длъжен ли е съдът при горните условия, респективно с оглед защита абсолютното право на недискриминация да разгледа последното, включително и служебно, като се произнесе дали е била налице дискриминация, след като обследва въпроса разглеждайки всички факти по делото? 10) Длъжен ли е съдът при горните условия, съответно с оглед защита основното право на ефективни средства за защита и при своевременно направено оплакване за недобросъвестност на процесуалния представител, да извърши служебна проверка и се произнесе по оплакването, съответно допустимо ли е съдът, практически да остави без разглеждане същото оплакване против процесуалния представител в първа инстанция, като се има предвид липсата на повторна възможност за провеждане на иска по ЗОДОВ? 11) Следва ли ХОПЕС, правото на справедлив съдебен процес, правото на ефективни средства за защита, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която да не дава възможност на лице ищец по ЗОДОВ да подава касационна жалба, против съдебно решение за имуществени вреди под 5000.00 лева? 12) Нарушава ли свободното движение на хора и свободата на установяване в ЕС, нарушава ли същите свободи, гарантирани от ДФЕС, съдебно решение, което не признава задължителния, евентуално желателен характер на присъствието на обвиняем и подсъдим в национален наказателен процес и разходите, които е направил в тази връзка в наказателното производство, в което е бил подсъдим, а след това е оправдан, като приема аргумента на виновния за незаконното обвинение-прокуратурата, че не е бил принуден да присъства, включително при положение, че отсъствието му би го застрашило от несправедливо съдебно решение, каквото веднъж вече било допуснато по наказателното производство? 13) Към минималната работна заплата или към заплатата на прокурора и полицая, които обективно са увредили ищеца по ЗОДОВ, следва да се приравнява изчисляването на щетата, представляваща неимуществена вреда, при доказани тежки неимуществени вреди, изразяващи се във физически увреждания и в невъзвратими последици относно професионално кариерно развитие? 14) При сходни неимуществени вреди, едните (тези на ищеца) с невъзвратими последици следва ли разликата да е с 30 пъти по-малка в сравнение с неимуществените вреди на лица при сходни условия? 15) Следва ли ХОПЕС, правото на справедлив съдебен процес, правото на ефективни средства за защита, забраната за дискриминация, принципите на равностойност и ефективност на ПЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, както и национални съдебни решения, които да позволяват и да поддържат, в наказателно производство против непълнолетен, същият да е без легитимен защитник или без възможност за избор на такъв съгласно ЗЗД-при изразено съгласие на родителя? Така поставените въпроси са формулирани общо като не се отнасят до тълкуването на конкретна правна норма от правото на ЕС, която е във връзка с предмета на спора или е приложима в настоящето производство, а също така не се касае до спор относно валидността или тълкуването на акт на орган на ЕС, чието разрешаване е от значение за производството. Същите са свързани с действията, които съдът е извършил или които,, според касатора, е следвало да извърши и с направените от него изводи по съществото на спора. Чрез тях се иска проверка за съответствие на въззивното решение на Апелативен съд Варна с правото на ЕС, като се провери дали изводите на съдебния състав не нарушават това право, т. е. да бъде извършена проверка на правилността на същото. Такава проверка не може да бъде извършвана по реда на преюдициалното запитване, поради което и искането за оправяне на такова следва да бъде оставено без уважение. Същевременно следва да се има предвид и това, че правото на справедлив и безпристрастен съд не гарантира правото на жалба пред въззивна и касационна инстанция, а допуснатите от съда, при разглеждането на конкретното производство, процесуални нарушения могат да се отразят на правилността на решението му, но са без значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, освен ако не са довели до несъобразяване с факти от значение за определянето на обезщетението. Тези нарушения се отстраняват по реда на инстанционния контрол, но не може да бъде искано те да бъдат взети предвид при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради липса на причинна връзка с тях. В хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ самата оправдателна присъда предпоставя незаконността на воденото срещу лицето наказателно производство, поради което съдът не е длъжен да изследва дали действията на съответните органи са били законосъобразни или не, но при определянето на размера на обезщетението следва да вземе предвид определени действия на органите, които евентуално биха обусловили по-висок размер на обезщетението, така както трябва да вземе предвид тези обстоятелства, които биха определили по-нисък размер. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационна жалба с вх. № 262 673/22.06.2021 година е поискано обжалваното решение на Апелативен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следните въпроси: 1) Допустимо ли е в производството по ЗОДОВ съдът да допуска и приема аргументи от административна проверка от друг орган и нарушава ли се презумпцията за невиновност по този начин? 2) Ако ответникът Прокуратурата на Република България използва аргументи от такава проверка, включително и при недоказаност на същите аргументи, какво е дължимото служебно поведение на съда при определяне размера на нанесената неимуществена вреда? 3) За недопустимостта на използването на административните проверки в производството пред КППМН в производството по ЗОДОВ с цел и резултат нарушаване на презумпцията за невиновност чрез характеризиране на ищеца като престъпник, извличайки аргументи от водените срещу него като дете такива производства? 4) За недопустимостта от нарушаване на презумпцията за невиновност в българския процес? 5) За служебното задължение на съда в производството по ЗОДОВ при установени данни или оплаквания за дискриминация, упражнена от държавен орган върху физическо лице, да разгледа за нейното (на дискриминацията) евентуално наличие при разглеждането на въпроса за отговорността и размера на нанесената неимуществена веда? 6) За справедливостта и нейното правилно оценяване в дело по ЗОДОВ при разглеждане на размера на обезщетение за неимуществени вреди, нанесени на дете, от представители на съд, прокуратура и следствие, под ръководството и надзора на наблюдаващ прокурор? 7) За значението на служебното начало, когато ответник е държавата в лицето на прокуратурата-какъв е обемът на отговорността на съда, какъв е обема на отговорността на прокуратурата, има ли, от кого, в какъв обем и при какви условия контрол върху действията на прокуратурата и на съда? 8) Отмяната на присъда на национален съд, по която е признато за виновно невиновно лице, освобождава ли впоследствие съдът по ЗОДОВ да изследва служебно действията на прокурор, полицай и съдия в предходните производство за нарушение на правото на ЕС и за нарушаване на основни права? 9) Допуска ли правото на ЕС, съответно ХОПЕС, принципите на равностойност и ефективност, национален процес, при който адвокатът-процесуален представител, да може да се откаже самоволно, без предупреждение или предизвестие към клиента, без законов мотив или основание, от процесуалното представителство по делото-ако отговорът на този въпрос е отрицателен то какво следва да е задължителното поведение на съда, когато такъв отказ се случи по делото? 10) Нарушила ли е правата на ответника прокуратурата с подлагането му като почти дете-непосредствено в деня след навършване на пълнолетие-на полицейска регистрация, съответно какви са били задълженията на съда по ЗОДОВ във връзка с такова нарушение и как то следва да се отрази на съдебния процес при обследване неимуществените вреди и при справедливо решаване на размера на тяхното обезщетение? 11) След като нарушаването на презумпцията за невиновност е достатъчно основание за искане за преждевременно освобождаване на Главния прокурор, но особено с оглед значението, което това нарушаване има в докладите на ЕК за върховенството на закона в Република България, особено в последния такъв от 21.07.2021 година, то длъжен ли е съдът в дело по ЗОДОВ против ответника Прокуратура на Република България и при направени оплаквания за нарушение на презумпцията за невиновност (включително и с направените оплаквания за дискриминация, но и за продължаващо нарушение на същата презумпция от самия съд по ЗОДОВ) длъжен ли е да разгледа същото нарушение на ответника, съответно длъжен ли е да го вземе предвид при формирането на вината и следва ли да вземе предвид същата вина при оценяването на размера на тяхното обезщетение по справедливост? 12) Като се има предвид, включително мястото на нарушаването на презумпцията за невиновност в докладите на ЕК, в т. ч. и в последният такъв от 21.07.2021 година, то какво е значението и какво изобщо е, служебното задължение на съда и неговата обективна роля с абсолютно задължение и обвързана компетентност на непримиримост и нулева толерантност към нарушаването на презумпцията за невиновност и забраната за дискриминация, с оглед важността на въпроса (за презумпцията за невиновност и за недискриминацията) и характера му на абсолютна отрицателна предпоставка за осигуряване на върховенството на закона? 13) За ролята на съда като последна инстанция за коригиране нарушаването на презумпцията за невиновност, включително от прокурор и съдия, включително и в граждански процес по ЗОДОВ? Първите три от тези въпроси са включени в предмета на спора и са били разглеждани при разрешаването му, с оглед характеристичните данни на И.. Същевременно по искане на Административен съд Благоевград е образувано дело С-180/2021 година на СЕС, по което следва да бъде даден отговор на въпросите, по които е направено преюдициалното запитване, а именно: 1.) Следва ли член 1, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета да се тълкува в смисъл, че при посочване на целите изброява „предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления“ като аспекти на една обща цел? 2.) Приложими ли са разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО спрямо Прокуратурата на Република България, поради това че събраната в качеството й на „администратор“ по член 3, точка 8 от Директива (ЕС) 2016/680 информация за едно лице, отнасяща се до образувана срещу него прокурорска преписка за проверка на данни за извършено престъпление, е използвана в защитата й пред съд като страна в гражданско производство-чрез съобщаване на факта на образуването й или чрез представяне на материалите от нея? При утвърдителен отговор на този въпрос 2.1) Следва ли изразът „легитимни интереси“ в член 6, параграф 1, буква е) от Регламент (EC) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка е обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО да се тълкува в смисъл, че обхваща разкриването изцяло или частично на информация за едно лице, събрана в образувана срещу него прокурорска преписка за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, ако е в защита на администратора като страна в гражданско производство, и изключва ли съгласието на субекта на данните? Въпроси 2 и 2.1 от преюдициалното запитване, по повод на което е образувано дело С-180/2021 година са в пряка връзка с посочените по-горе три въпроса от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационна жалба с вх. № 262 673/22.06.2021 година и отговорът им ще предопредели произнасянето на касационния съд по отношение на тях. Поради това е налице хипотезата на чл. 631, ал. 1 от ГПК и производството по настоящето дело следва да бъде спряно до приключване на производството по дело С-180/2021 година на СЕС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение