Определение № 47 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 763/2011 г.

Ю. Г. К. от [населено място], чрез своя пълномощник, е обжалвал определението от 10.08.2011 г. по ч. гр. д. № 7098/2011 г. на Софийския градски съд, АО, ІІІ – В състав, с което е потвърдено определението от 17.03.2011 г. по гр. д. № 9580/2011 г. на Софийски районен съд, ГО, 30 състав, с което, след като е приета недопустимост на предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 424 ГПК против [фирма] със седалище [населено място] - за признаване за установено по отношение на последното, че не му дължи сумата от 3 468. 40 лв. – главница и сумата от 1 119. 34 лв. – лихва за забава, е прекратено производството по делото. Иска се атакуваното определение да бъде отменено по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени допустимостта на жалбата, констатира следното: Жалбата е недопустима. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК (редакция ДВ, бр. 100/2010 г.) не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК (редакция ДВ, бр. 100/2010 г.) сочи, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела. Предмет на частната жалба е въззивно определение с цена под законово определения минимум, под който не се допуска касационно обжалване. Обжалваното определение законодателно е изключено от касационен контрол и подадената срещу него на 12.10.2011 г. частна жалба не подлежи на разглеждане. Поради изложеното, жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение