Определение № 1176 от 09.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1044/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. Я., чрез особен представител адвокат К. К. срещу решение №866 от 13.06.2022 г. по в.гр.д.№3408/2021 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №265597 от 02.09.2021 г. по гр.д.№12116/2018 г. на СГС, в частта, с която е признато за установено, че М. Г. Я. дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД следните суми: 28 112.96 лв., незаплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 27.08.2013 г. сключен между „Банка ДСК” ЕАД и М. Г. Я., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за покупко – продажба на вземания от 22.06.2017 г., ведно със законна лихва от 16.12.2016 г. до изплащането; 5521.18 лв., възнаградителна лихва за периода 24.06.2015 г. - 14.12.2016 г. и 39.74 лв., наказателната лихва за периода 17.10.2016 г. - 14.12.2016 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Поддържа се, че уведомлението до длъжника за извършената цесия, връчено чрез особения представител, не може и не следва да се приравни на нотифициране на длъжника поради особения характер на представителството, поради което и длъжникът не е бил уведомен по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД. Посочва се, че в уведомлението до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита липсва подробно описание на неизпълнението, което води до извод за липса на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че решението е очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Счита ли се за достигнало до знанието на длъжника уведомление за извършена цесия, ако същото е приложено към исковата молба, връчена на особения му представител. 2. Материално-правно легитимиран ли е да претендира цедираното му вземане ищец, чийто длъжник е уведомен за извършената цесия с исковата молба, получена от особения представител.3. Следва ли уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредит да бъде ясно и недвусмислено в същата степен, както и извлечението от сметката на длъжника, т.е. следва ли в съдържанието му да бъдат посочени и данни за размера на непогасените задължения, конкретизирани по отделни пера и то да отразява фактическото състояние на задължението към датата на изпращането му до длъжника или е достатъчно да съдържа единствено данни за датата на сключване на кредита и вида му, отпуснатия размер и уведомяване на предсрочната изискуемост. Ответникът по касация „Банка ДСК“ АД /правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД/ навежда доводи за липса на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че на 27.08.2013 г. „Банка ДСК“ ЕАД е сключила договор за кредит за текущо потребление с ответника М. Г. Я. за сумата от 31 300 лв., със срок – 120 месеца, при погасителен план с дата на 1-во погасяване 25.09.2013 г., като е договорен преференциален годишен лихвен процент в размер на 9,7 % годишно, а съгласно чл.14 от договора неразделна част от него са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица. Установил е, че поради неизпълнение на договора, с нотариална покана рег.№8857 от 29.09.2016 г., том 5, акт 111 по описа на нотариус И., длъжникът е уведомен, че банката обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от датата на получаването й, като е удостоверено, че поканата е връчена лично на длъжника на 10.11.2016 г. В този смисъл е намерил за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че не е надлежно упражнено правото на кредитора да обяви предсрочната изискуемост на кредита, тъй като за това действие е необходимо волеизявлението да достигне до длъжника, като не е необходимо подробното описание на неизпълнението. Приел е, че на 16.12.2016 г. кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу М. Г. Я., въз основа на извлечение от счетоводните книги по договор за кредит за текущо потребление от 27.08.2013 г., като по образуваното гр.д.№74073/2016 г. по описа на СРС, съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в заявлението суми. Установил е също така, че на 22.06.2017 г. е сключен договор за покупко-продажба на вземания между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с предмет вземания на продавача по договори с физически лица, необезпечени с ипотека, които са просрочени и не се погасяват надлежно, сред които попада и вземането към ответника по договора от 27.08.2013 г., като съгласно чл. 5.4 от договора продавачът се задължава да упълномощи купувача от негово име да изпраща писмени уведомления за сключения договор до длъжниците и е приложено издаденото в изпълнение на посочения текст от договора пълномощно. Посочил е, че в изпълнение на това, до ответника е изпратено уведомление за извършената цесия на адреса, който е вписан в договора за кредит за кредитополучателя, като обратната разписка е върната с отбелязване – непотърсен. Счел е, че предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, а в настоящия случай не се установява до предявяване на установителния иск длъжникът да е получил уведомление за извършената цесия, доколкото разписката до него е оформена като непотърсена. Намерил е обаче, че уведомяването може да бъде осъществено и в хода на стартирало съдебно производство между новия кредитор и длъжника, вкл. и чрез уведомяване на длъжника чрез особен представител, каквато е и процесната хипотеза, с оглед което е достигнал до извод за основателност на исковете до уважените от първата инстанция размери. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Поставените от особения представител на касатора първи и втори въпроси са обусловили решаващата воля на съда, но спрямо тях не се установява наличие на поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Създадената константна практика на ВКС, съобразно която, ако в исковата молба е обективирано изявление на банката ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита за предсрочно изискуем, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника ответник, е приложима и по отношение на уведомяването на длъжника за извършената цесия по реда и при условията на чл.99 ЗЗД, тъй като по своята правна същност, както обявяването на кредита за предсрочно изискуем, така и прехвърлянето на вземането, представляват правопроменящи юридически факти, които заварват едно вече съществуващо правоотношение и въздействат върху него. С оглед изложеното и предвид наличието на посочената практика, с която въззивният съд се е съобразил изцяло, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване по посочените въпроси. Не се установява поддържаното селективно основание и по отношение на третия от въпросите, респективно и по този въпрос касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Възприетото от въззивния съд становище относно съдържанието на изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съответства на разрешенията дадени в т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в решение №106 от 20.06.2017 г. по гр.д.№60152/2016 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение /които изключват бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК спрямо трети въпрос/, според които обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, вкл. и вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Нито съдебната практика, нито правната теория, поставят някакви формални изисквания към съдържанието на волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост, но във всички случаи то трябва да е изрично и недвусмислено. В писмения документ кредиторът може да даде и срок за изпълнение на задължението, конкретизирайки го в определен размер към момента на изявлението. Посочването по този начин на размера на дълга е от значение за отправената към длъжника покана за доброволно изпълнение, но не и към обявяването на предсрочната изискуемост на кредитното задължение. Изискуемостта дава възможност на кредитора да иска и да получи изпълнение във вида и размера, който задължението би имало, ако срокът бе изтекъл. В този смисъл, упражняването на предоставеното от договора право на предсрочна изискуемост е санкция за неизправността на длъжника и не погасява уговорените задължения, а отнема преимуществото на срока, като изискуемостта настъпва и за непадежиралите към този момент анюитетни вноски. С оглед изложеното и тъй като в случая не е осъществено нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на обжалваното решение и на това основание касационно обжалване също не може да бъде допуснато. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Относно възнаграждението на особения представител: Постъпила е молба от банката - ищец, в която се излагат съображения, че определеният от съда размер по Наредба №1/2004 г. на възнаграждението за особения представител на физическото лице касатор – 1406.99 лв., е прекомерен с оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4, вр. чл.9, ал.2 от Наредбата, чл.47, ал.6 ГПК и фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав като взе предвид осъществените от особения представител процесуални действия във връзка с изготвяне на касационната жалба и съобрази фактическата и правна сложност на делото, предвидените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждение и обстоятелството, че обжалваното въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване, намира, че възнаграждението следва да бъде определено в размер на 855 лв., в каквато насока следва да бъде изменено разпореждане от 09.11.2023 г. по настоящото дело. Касаторът М. Г. Я. дължи заплащане на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв., а на основание чл.78 ГПК следва да бъде осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД разноски за дължимото на особения представител възнаграждение в размер на 855 лв., както и юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 300 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд