Определение № 27 от 21.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2360/2018 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./. Образувано е по касационна жалба вх. № 4193/02.05.2018 г., подадена от Д. Й. Д., срещу въззивното решение № 125 от 26.03.2018 г. по в. гр. д. № 16/2018 г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното решение е отменено решение № 1016 от 15.11.2017 г. по гр. д. № 1824/2017 г. на Великотърновския районен съд и е отхвърлен предявен от касатора срещу М. Д. Д. и П. В. Д. иск за собственост на 1/2 ид. ч. от поземлен имот № ... от стр. кв. 55А по плана на [населено място] с площ от 420 кв. м., за който имот и за поземлен имот № ... е отреден УПИ ІІІ-....... от стр. кв. 55А, заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с разгъната площ от 180 кв. м. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който не е изключен от обхвата на касационния контрол, поради което е допустима. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./, поради противоречие на обжалваното въззивно решение с практиката на Върховния касационен съд и очевидна неправилност. От ответниците по касация - ответници по иска, е получен писмен отговор със становище да не се допуска касационно обжалване. При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: Данните по делото сочат и това е прието за установено, че ищецът Д. Д. и свидетелката К. Г. - родители на ответника М. Д., закупили по време на брака си двуетажна жилищна сграда с два гаража и стаи в сутерена, находяща се в [населено място], ведно с правото на строеж върху държавно дворно място /н. а. № 21/1990 г. и н. а. № 127/1994 г./. С развода на съпрузите през 1999 г. възникналата съпружеска имуществена общност е прекратена и съгласно чл. 27 СК от 1985 г. /отм./ ищецът е станал собственик на 1/2 ид. ч. от имота. През 2013 г., по време на брака си с ответницата П. Д., ответникът М. Д. се снабдил с нотариален акт № 549/19.11.2013 г. за собственост по давност на поземлен имот № ..., за който, заедно с имот пл. № ..., е отреден УПИ ІІІ-...,... от стр. кв. 55А по плана на [населено място], заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с разгъната застроена площ от 180 кв. м. Въззивният съд анализирал събраните по делото писмени и гласни доказателства и обясненията на ищеца, който казал на ответника Д., че къщата е за него, и прел, че ответникът е установил владение през 1998 г., когато започнал да развива дейност в спорния имот по производство на вафли със знанието и без противопоставянето на ищеца, като владението е продължило повече от 10 години. Приел за безспорно установено от показанията на свидетелите, които кредитирал в тази насока като кореспондиращи помежду си, както и с обясненията на ищеца, че имотът е закупен от съпрузите с намерението да бъде предоставен на техния син - ответника по делото, който знаел това и предвид този факт е третирал имота като собствен. Приел, съобразно показанията на свидетелите К., Ф., С. и Г., че от 1998 г. до момента за имота се е грижел само ответникът и впоследствие - и неговата съпруга, другата ответница по делото, като са го наглеждали, почиствали, обзавеждали и извършвали ремонти. Съдът кредитирал показанията на посочените свидетели и в тази насока, тъй като имат преки и непосредствени почти ежедневни впечатления - те са съседи, живеещи в близост до имота и минаващи постоянно покрай него, както и поради това, че кореспондират помежду си. Показанията на свидетелката Г. - бивша съпруга на ищеца и майка на ответника, са кредитирани поради това, че кореспондират на показанията на другите трима свидетели, имащи преки впечатления. Показанията на свидетеля П. не са кредитирани, тъй като той има спорадични впечатления за след 2010 г. и не живее в [населено място], а и показанията му не кореспондират с показанията на свидетелите, имащи преки и непосредствени впечатления. Съдът не е кредитирал и показанията на св. М. - майка на ищеца и баба на ответника Д., тъй като не кореспондират на показанията на свидетелите, имащи преки и непосредствени впечатления, а и поради това, че житейски нелогично е възрастна жена на 80 години, живееща в [населено място], всяка седмица да посещава имот, намиращ се в [населено място]; освен това никой от свидетелите, живеещи в близост до имота, не е виждал в него тази свидетелка, нито ищеца, който от 2000-та година се установил да живее в Испания, или негови гости от Испания. Съобразно така установената фактическа обстановка въззивният съд заключил, че по делото се установява безспорно както упражняването на фактическа власт върху имота от страна на ответниците в продължение на повече от 10 години, така и намерението им за своене по отношение на спорния имот. Установено е извършването от ответниците на действия, които отричат правата на досегашния собственик - бащата на ответника, който не се е противопоставил на тези действия, като същите не са били скрити - могли са да станат негово достояние. За неподкрепено с доказателства е прието изнесеното от ищеца, че около 4-5 години ответникът е бил при него в Испания и няма как да се е грижил за имота. Освен това съгласно чл. 83 ЗС който докаже, че е владял в различни времена, се предполага, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното, като тази презумпция в случая е налице. С оглед изложеното въззивният съд приел, че ищецът не е собственик на 1/2 ид. ч. от имота, тъй като правото на собственост е придобито по давност от ответника Д. и неговата съпруга по време на брака им. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпросите: 1. изтекла ли е придобивна давност в полза на ответниците при положение, че не е налице манифест за своене на имота като собствен; 2. изтекла ли е придобивна давност в полза на ответниците при липса на непрекъснато владение от страна на ответниците; 3. изтекла ли е придобивна давност в полза на ответниците при доказана липса на действия на противопоставяне и отблъскване на собственика на имота. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практика на ВКС, която се цитира и представя. Съдебната практика, на която касаторът се позовава, е неотносима към хипотезата, пред която страните са изправени. Първото решение № 31/08.02.2016 г. по гр. д. № 4539/2015 г. на ВКС, І-во г. о., е по приложение презумпцията на чл. 69 ЗС - когато е установено, че лицето, въвело възражение за придобивна давност, е упражнявало фактическата власт върху имота без основание за това, в тежест на другата страна е да установи наличие на основание за упражняване на фактическата власт, с оглед на което тя би била квалифицирана като държане. В разглеждания случай е установено, че ответникът е установил владение със знанието и без противопоставянето на ищеца предвид факта, че имотът е закупен от бившите съпрузи с намерението да бъде предоставен на техния син - ответника по делото, който знаел това и третирал имота като собствен. Второто решение № 118/21.05.2013 г. по гр. д. № 1535/2013 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., разглежда случай, при който фактическата власт върху недвижим имот се упражнява въз основа на облигационно правоотношение. По настоящото дело фактическата власт е упражнявана без наличие на такова основание. Видно от третото решение № 68/02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, І-во г. о., касационното обжалване е допуснато по въпроса: явно и несъмнително ли е владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици и допустимо ли е присъединяване на владение, което не е явно и открито. Такива въпроси по настоящото дело не се поставят. Видно от четвъртото решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, І-во г. о., касационното обжалване е по въпроса: дали е необезпокоявано владението на сънаследствен имот като елемент на придобивната давност при оспорването му от част от сънаследниците и зачитане на техните права с влязло в сила съдебно решение - в разглеждания случай ответниците са завладели чужд за тях, а не сънаследствен имот. В последното решение № 110/20.03.2012 г. по гр. д. № 870/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., е разгледан въпрос за вида и характера на действията, с които следва да бъде демонстрирано намерението за своене от страна на съсобственик. В настоящото производство такъв въпрос не е разглеждан. Поради неотносимост на представената съдебна практика към настоящото дело не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора три въпроса. Касаторът поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като е постановено в противоречие с вече постановените две решения на Районния съд [населено място], с които исковата претенция на касатора е уважена. Решението било очевидно неправилно и по причина, че окръжният съд не е кредитирал показанията на тези свидетели, които вярно и обосновано са описали фактическата обстановка, както и не са взети под внимание приложените и събрани по делото писмени доказателства, а е дадена вяра на неверни и откъслечни свидетелски показания на хора, които не са близки до семейството и нямат преки наблюдения. На последно място решението е очевидно неправилно и поради това, че окръжният съд, бидейки лишен от преките възприятия по дадените свидетелски показания на св. М. /майка на ищеца и баба на ответника Д./, неправилно е интерпретирал думите й и не е кредитирал нейните показания, които всъщност са най-пълни и верни. В решение № 15 от 06.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. д. № 10/2018 г. е прието, че в приложното поле на предпоставката очевидна неправилност като отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, законодателят е включил всички пороци на въззивния акт, обуславящи неговата неправилност. Това налага разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт като касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК да бъде направено въз основа на обективни критерии. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. Изложените от касатора доводи за неправилно възприемане на част от гласните доказателства, неправилно кредитиране на свидетелски показания и некредитиране на други, необсъждане на писмени доказателства по съществото си са доводи за неправилност на решението като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство също не обосновават наличие на основанието очевидна неправилност. Ето защо не може да се приеме, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответниците по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 800 лева по договор за правна защита и съдействие № 001191 от 21.05.2018 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.