Определение № 3690 от 22.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3358/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от ответниците С. Д. Г., Н. И. В. и С. И. И. срещу решение № 1 от 02. 01. 2023 г. по в. гр. д. № 590/2022 г. на ОС – Пазарджик в частта, с която е потвърдено решение № 260015 от 01. 07. 2022 г. по гр. д. № 58/2021 г. на РС – Пещера в частта, с която С. Д. Г., Н. И. В. и С. И. И. са осъдени, на основание чл. 109 ЗС, да премахнат 11 бр. лози, посадени на имотната граница между поземлен имот с идентификатор ***и поземлен имот с идентификатор ***, създаващи пречки на ищцата Н. С. М. да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***по одобрените КККР на [населено място]. Иска се допускане касационно обжалване на въззивното решение в посочената част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Не е подаден отговор на касационната жалба от ищцата Н. С. М.. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: За да уважи предявените искове по чл. 109 ЗС, за осъждане на ответниците да премахнат 11 бр. лози (3 стари и 8 млади) на границата между поземлени имоти с идентификатори ***и ***, съдът е приел, че ищцата е собственик, на основание договор за дарение, сключен с н.а. № 134/1992 г., на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта одобрени 2012 г., ведно с 1/2 идеална част от имота, а на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 51/2006 г., със сестра й И. С. М. - на първия етаж от сградата, заедно с 1/2 ид.ч. от поземления имот. Ответниците са собственици на поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място] от 2012 г. Имотът на ищцата представлява парцел ***, в кв. ***, а имотът на ответницата - парцел ***, в кв. ***по РП от 2006 г. В кадастралната карта одобрена 2012 г. общата имотна граница съвпада с общата регулационна линия, тъй като няма придаваеми части и регулационният план не е създал регулационни отношения между страните. Между двата имота имало изградена около 1970 г. стара ограда от мрежа и бетонни колове, която не е поставена на имотната и регулационна граница, а навлиза в имота на ищцата по цялата дължина на общата граница, с площ от 17 кв.м., като навлизането откъм лицето е с 28 см., по средата с 44 см. и 40 см., а в дъното с 80 см. и с 0 см. Това било установено при изготвянето на проекта и даването на строителна линия за построяване на плътна ограда в имота на ищцата и при извършеното трасиране на общата граница от геодезист. Прието е, че лозовите насаждения препятстват възможността на ищцата да реализира разрешения строеж на плътна ограда изцяло в собствения й имот, в съответствие с одобрения проект за ограда, с издаденото разрешение за строеж и с дадена строителна линия, тъй като кореновата система на лозите попада изцяло в ивицата от имота на ищцата, в която следва да се извършат изкопни работи, да се направи кофраж и да се положи бетон при изграждането на оградата, съгласно одобрения проект и дадена строителна линия. Тези изводи са направени въз основа на цитираните по-горе нотариални актове, одобрен архитектурен проект за изграждане на ограда в имота на ищцата от 2019 г., обяснителна разписка, конструктивни указания, разрешение за строеж № 15/17. 09. 2019 г., геодезическо заснемане на поземлен имот ***от 2020 г., извършено от „Геопойнт“ ЕООД, писмо изх. № 94С-1442-4Н1/21. 10. 2020 г. от Община Брацигово, писмо изх. № 94С-1442-5Н1/12. 11. 2020 г. от Община Брацигово, заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице Б. Г.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следният правен въпрос във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: допустимо ли е императивната материалноправна норма на чл. 52 ЗС да се прилага разширително, спрямо насаждения, които не са дървета; допустимо ли е въззивната инстанция да се произнася по факт, който не е въведен в спорния предмет от страните по делото. Твърди се разрешаването им в противоречие с решение № 10 от 21. 07. 2022 г. по гр. д. № 2664/2021 г. на ВКС, 1 г.о. и с решение № 204 от 07. 12. 2010 г. по т.д. № 128/2010 г. на ВС, 2 т.о. Изложението съдържа и позоваване на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, с твърдения за очевидна неправилност на извода, че нормата на чл. 52 ЗС се прилага и за насаждения, различни от дървета. Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси и поради очевидна неправилност на извода на съда, че нормата на чл. 52 ЗЗД се прилага и за насаждения, които не представляват дървета. Въззивното решение не съдържа изводи в посочения по-горе смисъл. Искът е уважен не защото за лозовите насаждения е приложима нормата на чл. 52 ЗС и не е спазено предвиденото в цитираната разпоредба отстояние от общата имотна граница (в която хипотеза ищецът по иска по чл. 109 ЗС не е необходимо да доказва, че неспазването на отстоянията му създават пречки да ползва собствения си имот), а защото същите са засадени така, че пречат на ищцата да реализира строителството на масивна ограда в собствения си имот, съгласно одобрен архитектурен проект от 2019 г. и разрешение за строеж от № 15/17. 09. 2019 г., тъй като корените им попадат в участъка от имота на ищцата, в който следва да се извършат изкопни работи, да се направи кофраж и да се излее бетон при построяването на оградата. На следващо място, исковата молба съдържа твърдения, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор ***по КК одобрена 2012 г., който съставлява парцел ***, в кв. ***по РП от 1965 г., изменен 2006 г., който иска да огради с плътна ограда, разположена изцяло в имота й, съгласно одобрен архитектурен проект и дадено разрешение за строеж. Затова обсъждането на въпроса относно местонахождението и границите на собствения й имот представлява произнасяне по факт, който е въведен в спорния предмет. След като поставените от касаторите въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и не биха могли да повлияят на изхода на делото, то същите не отговарят на изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставящо допускане на въззивното решение до касационен контрол. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,