Определение № 50215 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2901/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител инспектор И. против въззивно решение № 68 от 16.05.2022г. по в.гр.д. № 137 по описа за 2021г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено решение № 260014 от 11.02.2021г. по гр.д. № 155/2019г. на ОС Търговище като изцяло са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.153 и сл.от Закона за противодействие на корупцията и отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗПКОПДНПИ/ от С. Г. Д. на стойност 1 029 126.67лв. и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователен давайки отрицателен отговор на приетият за основен спорен по делото въпрос: дали следва да се включи в подлещажото на отнемане имущество внесените и постъпили суми по банковите сметки на проверяваното лице, за които не се установява законно основание, но които не са налични към датата на завеждане на иска. Отговорът си съдът е аргументирал с нормите на чл.141 и сл. ЗПКОПДНПИ и дефиницията, дадена в §1, т.4 от ДР от закона на понятието „имущество“. Посочено е, че парите имат характеристика на вещи само когато са налични /в брой или по банкови сметки/ и само в този случай те подлежат на отнемане. Когато са употребени за закупуване на друго имущество, те пренасят стойността си и се трансформират в това имущество, което вече подлежи на отнемане. В случая е установено, че нетният доход на ответника, изразен като разлика между приходите, намалени с обичайните разходи за домакинството за проверявания период /от 18.08.2007г.-18.08.2017г./ е положителна величина в размер на 2 181 979.32лв., а стойността на наличното имущество в неговия патримониум възлиза на 121 198.02лв., т.е.той е разполагал със средства, с установен произход, за закупуването му. Съдът е изследвал какво е било наличното имущество на ответника преди началото и след края на проверявания период и е установил разлика от 79 166.82лв., която сума е приел за реално увеличеното имущество Тази сума е под законоустановеният размер на превишение от 150 000лв., поради което не са налице предпоставките за отнемане на имущество. Обстоятелството, че през сметките на ответника са преминали близо 1 200 000лв. /от които 1 003795.32лв., направени в негова полза преводи от трети лица/, които не са налични към момента на проверката, съдът е приел за ирелевантно пред вид изводът му, че производството по ЗПКОНПИ цели да отнеме само онова,с което лицето се е обогатило и е останало в неговия патримониум. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът касаторът оспорва тези изводи и като се позова на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поставя следните въпроси: 1. Следва ли да се включат в имуществото, респ. подлежат ли на отнемане в полза на държавата внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваното лице, за които не се установява законно основание, но които не са налични към датата на завеждане на иска?, 2. Какво съдържание е вложил законодателя в понятието „липсва“, по смисъла на чл.151 ЗПКОПДНПИ и следва ли липсата да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без значение? и 3. Какво съдържание е вложил законодателя в понятието „значително несъответствие“, по смисъла на §1, т.3 от ДР от закона и следва ли да се приеме, че значително несъответствие е налице, когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността, определена в закона?“ Въпроси с №2 и №3 касаторът поставя и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК и 4. Длъжен ли е съдът, при разрешаването на спора, да се произнесе по всички релевантни доказателства, като съобрази възраженията и твърденията на страните? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от С. Г. Д., чрез процесуалния представител адвокат Н., с който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира направените разноски. С определение № 50393 от 6.12.2022г. производството по делото беше спряно до постановяване на тълкувателно решене по т.д.№ 4/2021г.на ОСГК на ВКС. Към настоящият момент същото е постановено, което налага възобновяване на производството и произнасяне по допустимостта на подадената касационна жалба. Съгласно тълкувателно решене № 4 от 18.05.2023г. по т.д.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС – т.1: „Не представляват „имущество“, по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“ и т.2: „Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество“. Доколкото с така цитираното тълкувателно решение, се дава точен отговор на поставените от касатора въпроси с № 1 и № 2, по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато, защото въззивният съд е постановил акта си в съответствие с вече уеднаквената с горепосоченото тълкувателно решене № 4 от 18.05.2023г. съдебна практика по поставените въпроси. Съдържанието на понятието „липсва“ е изяснено в същото и то е налице, когато нещо не е налично в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването му в друго имущество. Третият поставен въпрос не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения с т.1 от ТР № 1/19.02.2010г.по т.д.№ 1/2009г., защото не е от значение за изхода на спора, доколкото – видно от гореописаните мотиви на въззивния съд, в тях е прието, че разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото не надхвърля стойността, определена в закона, а поставеният въпрос е в обратния смисъл. Четвъртият поставен от касатора въпрос също не може да е основание за допускане на касационно обжалване, доколкото същият е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, изискваща съдът да се произнесе по всички релевантни доказателства и да съобрази възраженията и твърденията на страните при постановяване на съдебния си акт. В случая това е направено, като касаторът оспорва изведените от съда правни изводи, които обаче в производството по допустимост настоящият съдебен състав не може да проверява. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд