Определение № 50409 от 11.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3334/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Р. И. Г. и С. Г. Г., чрез адв. К. Н., срещу определение № 1557 от 13.06.2022 г. по възз. ч. гр. д. № 1332/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 260648/28.01.2022 г. по гр. д. № 3758/2021 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение е прекратено като недопустимо производството по гр.д. № 3758/2021 г. по описа на СГС, образувано по искова молба на Р. И. Г. и С. Г. Г..

Според жалбоподателите обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила, необосновано и очевидно неправилно е. Иска се неговата отмяна.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е посочено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставени са следните въпроси:

1. „Задължителни необходими другари ли са съпрузи, които са предявили иск за собственост на вещи, придобити в режим на съпружеска имуществена общност?“ – по въпроса се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС;

2. „Следва ли съдът да се произнесе в диспозитива на решението по спор за нищожност на сделка дори когато служебно констатира такъв неин порок, ако няма предявен иск за обявяване на нищожност на конкретно предвидено в ЗЗД основание? Формира ли се сила на пресъдено нещо по валидността на сделка, ако няма предявен иск за обявяване на нейната нищожност на конкретно предвидено в ЗЗД основание дори когато служебно констатира такъв неин порок?“; - по въпроса се твърди противоречие с определение № 576 от 15.10.2009 г. по т.д. № 474/2009 г. на ВКС, І т.о.;

3. „Допустим ли е процес по предявен иск от съпрузи за нищожност на сделка за собственост на вещи, придобити в режим на СИО, ако срещу само единият от тях е бил предявен облигационен иск, произтичащ от задължения по същата сделка, но в срока по чл. 131 ГПК ответникът/съпруг не е оспорил валидността на сделката?“ – по въпроса се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Ответникът по частната касационна жалба „Надя Груп 83“ ЕООД счита, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

Пред Софийския градски съд е образувано гражданско дело № 3758/2021г. по предявени от Р. И. Г. и С. Г. Г. срещу М. В. Б. искове за прогласяване нищожността поради невъзможен предмет и поради противоречие със закона на сключен между ищцата и ответника договор за продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 110 от 18.10.2018 г., н.д. № 617/2018 г. на нотариус Р. Р. с район на действие СРС. В договора е уговорена продажна цена от 400 000 лв., която да се изплати на 12 месечни вноски от по 33 333,33 лв. Ищците твърдят, че продаденият имот е публична държавна собственост, поради което ответникът не е негов собственик, а и освен това последният се е легитимирал като собственик с решение на арбитражен съд, което не може да бъде валиден титул за собственост.

Ответникът е подал отговор, в който е изложил становище за недопустимост на предявените искове.

По делото е постъпила молба от „Надя Груп 83“ ЕООД за конституиране като подпомагаща ответника страна. В молбата е посочено, че дружеството е взискател по изпълнително дело срещу ответника М. Б. с вземане в размер на 66 210,63 лв. След проучване имущественото състояние на длъжника в рамките на изпълнителното дело, дружеството е подало молба за налагане на запор върху вземането на длъжника спрямо Р. Г., произтичащо от договора за продажба от 18.10.2018 г., за което е настъпил падеж – тоест първата вноска от 33 333,33 лв. „Надя Груп 83“ ЕООД е предявило иск по чл. 510 ГПК във вр. с чл. 134, ал. 1 ЗЗД да бъде осъдена Р. Г. да заплати на М. Б. сумата от 2000 лв. (частично от 66 210,63 лв.), представляваща част от продажна цена по договора от 18.10.2018 г., ведно със законната лихва. При условията на евентуалност като основание на иска е посочен чл. 452, ал. 3 ГПК. По тези искове е било образувано гр.д. № 4702/2019 г. по описа на СРС, като след подаване на молба за изменение на иска чрез увеличаването му до 66 210,63 лв. делото е изпратено по подсъдност в СГС, където е образувано под № 7598/2020 г. След образуване на това дело Р. Г. е предявила исковете за прогласяване на нищожност на договора, обективиран в процесния нотариален акт, а гр. д. № 7598/2020 г. е спряно с определение от 03.06.2021 г. до произнасяне по тези искове.

С определение от 10.06.2021 г. „Надя Груп 83“ ЕООД е конституирано като трето лице помагач на ответника по гр. д. № 3758/2021 г. по описа на СГС.

С определение от 30.07.2021 г. по ч.гр.д. № 2224/2021 г. на Софийски апелативен съд е отменено определението от 03.06.2021 г. на СГС по гр. д. № 7598/2020 г. за спиране на същото.

С определение № 260648 от 28.01.2022 г. по гр.д. № 3758/2021 г. на СГС съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявените искове, тъй като е счел, че предметът на делото е част от предмета на по-рано образуваното гр. д. № 7598/2020 г. по описа на СГС.

Така постановеното определение от 28.01.2022 г. е потвърдено с определението на САС от 13.06.2022 г., което се обжалва пред настоящата инстанция. Съдебният състав е посочил, че предмет на гр.д. № 7598/2020 г. на СГС са правоотношения, произтичащи от договор за продажба – реално изпълнение на задължението на купувача да заплати на продавача част от уговорената продажна цена. Приел е, че обуславящо значение за основателността на тази претенция има въпросът за валидността на договора за покупко-продажба. Според въззивния състав при разглеждане на делото съдът ще се произнесе служебно по действителността на сделката, ако тя страда от пороци, които произтичат пряко от съдържанието и формата на сделката, от общоизвестни или служебно известни на съда факти, както и поради противоречието й с императивна правна норма. При уважаване на предявения частичен иск за реално изпълнение ще се формира сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите вземането на продавача факти, а при отхвърляне на иска поради липсата на валидно възникнало правоотношение силата на пресъдено нещо ще обхваща установеното от съда основание за нищожност на сделката. Поради тези съображения съдът е приел, че последващ процес с предмет иск за прогласяване нищожността на сделката е недопустим. Въззивният състав е посочил, че това разрешение се отнася и до С. Г., макар той да не е страна по гр.д. № 7598/2021 г. на СГС, тъй като предметът на делото за прогласяване нищожността на сделката налага еднакво разрешение спрямо всеки един от ищците.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК – обжалваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно.

На основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване по третия поставен въпрос, уточнен и конкретизиран съгласно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по следния начин: Допустимо ли е предявяване на иск за нищожност на договор за покупко-продажба от съпрузи в отделно исково производство, за да се формира между страните СПН, след като има образувано друго дело по предявен срещу единия съпруг облигационен иск, произтичащ от задължения по същия договор, и в срока за отговор по чл. 131 ГПК по другото дело ответникът съпруг не е оспорил валидността на сделката? По поставения въпрос настоящият състав на ВКС приема следното:

Преценката за допустимостта на второто производство предполага установяване пределите на силата на пресъдено нещо между страните в него. По въпроса е постановено определение № 60243 от 20.07.2021 г. по ч.гр.д. № 631/2021 г. на ВКС, ІV г.о., което е служебно известно на настоящия състав. В него е обсъден правният интерес от предявяване на иск за нищожност на договор в отделно исково производство, след като между същите страни вече има друго дело с предмет вземане по същия договор, по което дело съдът ще се произнесе и относно валидността на договора. В определението се приема, че съществува правен интерес от предявяване на такъв иск и въпросът за нищожността на сделката се явява преюдициален спрямо този по първото дело. Посочено е, че произнасянето по преюдициално правоотношение, когато няма предявен инцидентен установителен иск, е част от спора, но не е част от предмета на иска. Следователно по този въпрос не се формира сила на пресъдено нещо, нито мотивите на съда имат доказателствено значение в отношенията между насрещните страни по иска.

Настоящият състав възприема изцяло изводите на цитираното определение, като счита, че то е приложимо и в настоящия случай. С Тълкувателно решение № 1 от 2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. ОСГТК на ВКС прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В тълкувателното решение е изяснено, че констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо. Трайната практика на ВКС приема, че ако страната иска да се формира сила на пресъдено нещо по едно преюдициално отношение, тя следва да го въведе като предмет на спора с предявяване на инцидентен установителен иск.

С оглед дадените разяснения, в настоящия случай следва да се приеме, че спорът по гр. д. № 3758/2021 г. на СГС е преюдициален спрямо този по гр.д. № 7598/2020 г. на СГС, доколкото за осъществяването на права, уговорени по дадена сделка, е необходимо същата да е валидна. С решението по предявения иск за нищожност на сделката със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти от значение за субективното право, което е предмет на гр.д. № 7598/2020 г. на СГС. Следователно съществува правен интерес за ищците, които са съпрузи, да предявят иск за нищожност в отделно производство.

Поради констатираното противоречие между изводите на Софийския апелативен съд и цитираното определение № 60243 от 20.07.2021 г. по ч.гр.д. № 631/2021 г. на ВКС, ІV г.о., обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да се отменят. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.