Определение № 3222 от 26.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1109/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. И. против решение № 271 от 3.10.2022 г., постановено по в. т. д. № 234 по описа за 2022 г. на Варненския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №64 от 31.12.2021 г. по т. д. № 65 по описа за 2021 г. на Силистренския окръжен съд за отхвърляне на исковете на касатора за признаване за установено по отношение на „Банка ДСК“ АД, че касаторът не дължи главница от 107 669,12 лв. главница по договор за ипотечен кредит от 15.05.2007 г., ведно с договорна лихва в размер на 9074,34 лв. и наказателна лихва в размер на 8302,44 лв., както и 35 520,53 лв. главница по договор за ипотечен кредит от 19.06.2007 г., 3179,27 лв. договорна лихва и 2 470,35 лв. наказателна лихва. Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК?

2. Искането на взискателя по параграф 3 от ПЗР на ЗЧСИ за продължаване на изпълнението от частен съдебен изпълнител представлява ли изпълнително действие и прекъсва ли давността за вземането, предмет на изпълнение по изпълнителното дело?

3. Обясненията/твърденията на страна в съдебното производство съставляват ли годно доказателствено средство?

„Банка ДСК“ АД застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на въззивния съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

По движението на делото Върховният касационен съд намира следното:

М. И. И. е изложил в исковата молба, че образуваните през 2010 г. срещу него изпълнителни дела за вземанията по гореописаните договори за ипотечен кредит са били прекратени на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК-поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Застъпил е становището, че извършените след прекратяването по перемпция на изпълнителното производство изпълнителни действия са недействителни и се обезсилват по право, а последващите действия не са валидни, поради което не прекъсват давността. Ето защо е поискал да бъде признато за установено, че вземанията са погасени по давност. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове, въззивният съд е приел, че перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността.

При тези мотиви и с оглед довода на ищеца, че извършените действия по прекратеното на основание чл.433, ал.1 от ГПК изпълнително дело нямат правен ефект, от значение за изхода на спора е как се отразява на погасителната давност изпълнителното действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, тоест-разрешението на първия въпрос на касатора. Според едното разбиране в практиката на ВКС перемпцията няма правно значение за давността, а според другото изпълнителните действия се обезсилват по право и не могат да прекъснат давността, като в тази хипотеза спирането на давността по време на изпълнителния процес при приложението на ППВС № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., също би отпаднало с обратна сила. Този проблем е поставен за разрешаване в т.3 на разпореждане от 9.03.2023 г. на Председателя на ВКС за образуване на тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г. на ОСГТК. Ето защо на основание чл.292 от ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по т.3 на тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,