Определение № 3770 от 29.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1668/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. К. З. против решение № 60 от 12.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2786 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1-ви състав, с което е потвърдено решение № 901747 от 26.04.2022 г. по гр.д. № 227 по описа за 2019 г. на Благоевградския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Банка ДСК“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК за установяване недължимост на вземанията, признати със заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 711/2021 г. на РС-Гоце Делчев, поради погасяването им по давност.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3 от 18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?

2. Предприемането на изпълнителни действия след настъпване на перемпцията по изпълнителното дело имат ли за последица прекъсване на давността за вземанията?

„Банка ДСК“ АД застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на въззивния съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Производството по делото е било спряно с определение №3831 от 30.11.2023 г. по делото до приключване на производството по тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г. на ОСГТК на ВКС. На 4.07.2024 г. такова тълкувателно решение под №2 от 2023 г. вече е постановено, поради което на основание чл.230, ал.1 от ГПК производството следва да бъде възобновено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В. З. е заявил, че последното валидно изпълнително действие срещу него е било предприето на 4.11.2010 г. и оттогава започва да тече нова погасителна давност съгласно т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г., поради което е изтекла към момента на завеждане на исковата молба. Ето защо е поискал да бъде установено по отношение на банката, че не дължи вземанията, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 711/2021 г. на РС-Гоце Делчев. Благоевградският окръжен съд е приел, че тълкувателното решение, на което се позовава ищецът, има действие от приемането, а дотогава се прилага ППВС №3/1980 г., според което давност в изпълнителното производство не тече. От 26.06.2015 г. до завеждането на иска не е изтекъл петгодишен давностен срок, поради което искът е бил отхвърлен. Във въззивната си жалба срещу първоинстанционното решение В. З. е изложил довода, че след настъпването на перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 4.11.2012 г. не могат да се извършват валидни изпълнителни действия, годни да прекъсват давността. На този довод въззивният съд е отговорил, че настъпването на перемпцията по време на изпълнителния процес не влияе на течението на давността и е потвърдил първоинстанционното решение.

При тези мотиви на обжалваното решение отговорът на първия въпрос на касатора е от значение за изхода на спора. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса обаче съответства на ТР № 3 от 29.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС, според което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За изпълнителни дела, които са образувани преди това, се прилага ППВС № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., което предвижда, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В случая изпълнителното дело срещу ищеца е образувано през 2010 г. и до 26.06.2015 г. погасителната давност за вземанията не тече, както е посочено в ППВС № 3 от 18.11.1980 г. След 26.06.2015 г. започва да тече давност, но към момента на завеждане на исковата молба на 10.10.2019 г. петгодишният давностен срок не е изтекъл, както е приел въззивният съд.

Вторият въпрос на касатора е поставен във връзка с тезата му, че изпълнителното дело е прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, след като взискателят не е предприел изпълнителни действия повече от две години след 23.05.2013 г. При това положение изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и след 4.11.2012 г. не е било възможно да се предприемат валидни изпълнителни действия, които да прекъснат давността. Тази теза е отречена с приемането на т.3 от ТР №2 от 2023 г. от 4.7.2024 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г. на ОСГТК на ВКС, според която погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Ефектът на прекъсването на давността не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител и изпълнението или неизпълнението на това негово задължение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. Следователно даденото от въззивния съд разрешение на втория въпрос на касатора също съответства на практиката на ВКС.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи 200 лв. юрисконсултско възнаграждение на „Банка ДСК“ АД за касационното производство.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,