Определение № 756 от 26.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 2737/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНИТИ ПЕРИУСИЯ” /“Продеа“/, със седалище и адрес на управление: Гърция, [населено място], против решение №542 от 21.07.2022г. по т.д.№1228/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което след отмяна на решение №261202 от 30.07.2021г. на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, постановено по т.д.№2781/2019 г. е обявен за недействителен на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.649, ал.1 от ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД (н.) по иск, предявен от синдика на „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД (н.) А. Г. М. против „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД (н.), и „ПЛАЗА УЕСТ”ЕАД апорт, извършен от „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД в капитала на „ПЛАЗА УЕСТ” ЕАД, вписан в ТР на 30.01.2015г., на следното имущество: А).Самостоятелни обекти в сграда, заедно с припадащите им се идеални части от общите части на сградата, в която са разположени и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който се намира сградата, посочени в точки 1 -8 на настоящата буква А) и находящи се в: „Многофункционален търговски и развлекателен комплекс с две нива, паркинги и трафопостове, к.к. + 11,00 м, + 16,00 м“ (в процес на изграждане), с идентификатор 68134.4354.604.1, със застроена площ 15 211 кв.м., брой етажи 3, предназначение: сграда за търговия, наричан за краткост „Сградата", за който има издадени влязло в сила разрешение за строеж №137 от 23.12.2012г. на Главния архитект на Столична община, Акт образец № 14 към Наредба №З от 31 юли 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, за приемане на конструкцията от 15.11.2013 г. и 21.12.2013 г. и удостоверение за степен на завършеност - „груб строеж" с рег. № СА- 30-161/1/21.10.2014г., издадено от главния архитект на Столична община - район „Люлин", находящ се в: Поземлен имот с идентификатор 68134.4354.604, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18- 14 от 06.03.2009г., на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с административен адрес: [населено място], район „Люлин", [улица], с площ по скица на АГКК от 28 061,00 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг обществен обект, комплекс, а именно:

1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4354.604.1.19, предназначение: за търговска дейност, ет. -2, разположен на кота - 6,60, кота - 3,30 и кота +/- 0,00, с площ от 9 427,41 кв.м., при съседи: на кота - 6,60 - на същия етаж: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4354.604.1.17, под обекта: няма, над обекта: няма; на кота - 3,30 - на същия етаж: няма; под обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4354.604.1.17; над обекта: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 68134.4354.604.1.36 и 68134.4354.604.1.37; на кота +/- 0,00 - на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: няма, заедно с припадащите му се идеални части от общите части на Сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху Поземления имот;

2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4354.604.1.59, предназначение: за търговска дейност, ет. 1, разположен на кота + 6,60, с площ от 109,88 кв.м., при съседи: на същия етаж: 68134.4354.604.1.60; под обекта: 68134.4354.604.1.20, 68134.4354.604.1.29, 68134.4354.604.1.30, 68134.4354.604.1.31; над обекта: няма, заедно с припадащите му се идеални части от общите части на Сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху Поземления имот;

3. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4354.604.1.60, предназначение: за търговска дейност, ет. 1, разположен на кота + 6,60, с площ от 49,00 кв.м., при съседи: на същия етаж: 68134.4354.604.1.59 и 68134.4354.604.1.62; под обекта: 68134.4354.604.1.31 и 68134.4354.604.1.32; над обекта: няма, заедно с припадащите му се идеални части от общите части на Сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху Поземления имот;

4. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4354.604.1.61, предназначение: за търговска дейност, ет. 1, разположен на кота + 6,60, с площ от 28,00 кв.м., при съседи: на същия етаж: 68134.4354.604.1.62 и 68134.4354.604.1.63; под обекта: 68134.4354.604.1.32 и 68134.4354.604.1.33; над обекта: няма, заедно с припадащите му се идеални части от общите части на Сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху Поземления имот;

5. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4354.604.1.62, предназначение: за търговска дейност, ет. 1, разположен на кота + 6,60, с площ от 33,74 кв.м., при съседи: на същия етаж: 68134.4354.604.1.60 и 68134.4354.604.1.61; под обекта: 68134.4354.604.1.32 и 68134.4354.604.1.33; над обекта: няма, заедно с припадащите му се идеални части от общите части на Сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху Поземления имот;

6. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4354.604.1.63, предназначение: за търговска дейност, ет. 1, разположен на кота + 6,60, с площ от 47,78 кв.м., при съседи: на същия етаж: 68134.4354.604.1.61 и 68134.4354.604.1.64: под обекта: 68134.4354.604.1.33: над обекта: няма, заедно с припадащите му се идеални части от общите части на Сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху Поземления имот;

7. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4354.604.1.64, предназначение: за търговска дейност, ет. 1, разположен на кота + 6,60, с площ от 42,97 кв.м., при съседи: на същия етаж: 68134.4354.604.1.63 и 68134.4354.604.1.65; под обекта: 68134.4354.604.1.33 и 68134.4354.604.1.34; над обекта:няма, заедно с припадащите му се идеални части от общите части на Сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху Поземления имот;

8. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4354.604.1.65, предназначение: за търговска дейност, ет.1, разположен на кота + 6,60, с площ от 46,16 кв.м., при съседи: на същия етаж: 68134.4354.604.1.64; под обекта: 68134.4354.604.1.34 и 68134.4354.604.1.35; над обекта: няма заедно с припадащите му се идеални части от общите части на Сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху Поземления имот.

Б) 33% идеална част от правото на собственост върху Поземления имот, описан подробно в буква А) по-горе.

Със същото решение е обявен за недействителен на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.649, ал.1 от ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД (н) по иск, предявен от синдика на „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД (н) А. Г. М. против „ПЛАЗА УЕСТ” ЕАД и „ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНИТИ ПЕРИУСИЯ”, със седалище и адрес на управление: Гърция, [населено място], Договор за залог на търговско предприятие от 06.10.2015г., учреден от „ПЛАЗА УЕСТ” ЕАД в полза на „НБГ ПАНГЕЯ РЕИК” (с настоящо наименование „ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНИТИ ПЕРИУСИЯ”), вписан в ЦРОЗ под №2015101501829.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно. Счита, че решението е недопустимо поради липса на правен интерес от предявените искове, които не могат да постигнат целта, която им се възлага от ищеца и се признава от въззивния съд. Поддържа, че специфичните особености на иска по чл.135 от ЗЗД, предявен във връзка с производството по несъстоятелност, са уредени в чл.649 от ТЗ и нито една от тях не засяга правната същност на иска като конститутивен иск за относителна недействителност на увреждащи интересите на кредиторите сделка или действие, нито засяга последиците от предявения иск по чл.135 от ЗЗД – последният приобретател на имотите да търпи тяхното осребряване с цел попълване масата на несъстоятелността. С оглед на това намира за приложимо към предявените от синдика искове разрешението в ТР №2/2017, че при поредица от увреждащи сделки, отменителният иск по чл.135 от ЗЗД, вр. чл.649 ал.1 от ТЗ следва да бъде предявен срещу цялата поредица от сделки, а не само срещу избрана част от тях, и при всички случаи, задължително срещу последната, поради което страна по спора следва да бъде и последният приобретател. Изтъква, че в случая с отменителните искове синдикът е оспорил само две сделки, които касаят процесното имущество: апорт, извършен от „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД в капитала на „Плаза Уест“ ЕАД и договор за залог на търговското предприятие на „Плаза Уест“ ЕАД в полза на „Продеа“, но предмет на отменителните искове не е последващото придобиване на публична продан на поземления имот и самостоятелните обекти, образуващи Търговския център, от настоящия им собственик „Пи Ен Д. Пропъртис“ ЕАД. Въвежда и оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на разпоредбите на чл.12 от ГПК и чл.235 ал.2 от ГПК, като твърди,че въззивният съд не е обсъдил всички изложени от касатора твърдения и доводи, както и не е обсъдил в цялост всички представени и относими към спора доказателства. Счита, че са в нарушение на материалния закон изводите на въззивния съд, че процесните апорт и залог имат увреждащ характер за кредиторите на несъстоятелността, както и че „Продеа“ и „Плаза Уест“ ЕАД са свързани лица.

Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280 ал.2 пр.2 и 3 от ГПК, а като значими за изхода на делото се поставят следните процесуалноправни въпроси - по т.ІІ от изложението: 1. Какви са предпоставките за уважаване на иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.649 ал.1 от ТЗ при поредица от увреждащи сделки и включват ли те приетото с т.3 на ТР №2/2017, че „ако не са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател, искът за обявяване на относителна недействителност на поредицата от сделки следва да бъде отхвърлен, дори и да са налице основания за това по отношение на някоя от междинните сделки“?; 2.Следва ли искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.649 ал.1 от ТЗ да бъде предявен в преклузивния едногодишен срок срещу цялата поредица от увреждащи сделки или е достатъчно да бъде предявен срещу определена част от тях, дори когато недвижимият имот, предмет на атакуваните сделки, е бил собственост на неучастващо, трето за спора лице, като придобит от него преди вписването на исковата молба?; 3.Има ли правен интерес от предявяване на иск по чл.135 от ЗЗД / включително, но не само когато се прядявява във връзка с чл.649 ал.1 от ТЗ/ срещу сделка за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, която сделка е била последвана от публична продан на имота?; по т.ІІІ от изложението: 1.Признатите от закона правни последици от уважаване на иск по чл.135 от ЗЗД във вр. с чл.649 ал.1 от ТЗ включват ли специален ред за попълване на масата на несъстоятелността, при който: - имотът, обект на оспорената с иска сделка, с уважаването на иска да се счита част от масата на несъстоятелността, макар този имот да е собственост на неучастващо в делото лице, чието придобивно основание не е оспорено с иска, при което удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелността да стане без осребряване на имота по реда на Глава 46 от ТЗ, и с уважаването на иска трето, неучаствало в оспорената с иска сделка, лице да бъде задължено да внесе в масата на несъстоятелността сумата, която е получило от друга, неоспорена транзакция – последваща публична продан на имота?; по т.ІV от изложението: 1.Допустимо ли е разпоредбите относно продажба по реда на ЗОЗ да бъдат прилагани по аналогия по отношение на публична продан, извършена по реда на ГПК и да се приеме, че приключилата публична продан на имот не изключва възможността за предявяване от синдика на иск за нищожност на проданта по чл.646 ал.2 т.3 от ТЗ и иск за обявяване на недействителност на проданта въз основа на чл.647 т.5 и т.6 от ТЗ, в зависимост от съответните предпоставки съгласно посочените правни норми?

Касаторът поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение по трите въпроса по т.ІІ от изложението е в отклонение от разясненията в Тълкувателно решение №2/2017 от 09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които целената от кредитора защита се постига с уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД по отношение на последния приобретател на имуществото. Поддържа също, че разрешението на въпроса по т.ІV е в отклонение от разясненията в Тълкувателно решение №5 от 29.12.2014г. по тълк. д. №5/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което интересът от провеждането на иска по чл.135 от ЗЗД е обусловен от създаването на възможност за насочване на принудително изпълнение към чужда вещ. По въпроса по т.V подддържа противоречие с Тълкувателно решение №1 от 10.07.2018г. по т.д.№1/2015г. на ОСГТК на ВКС, според което продажбата по ЗОЗ няма характер на публична продан. Позовава се и на очевидна неправилност на решението.

Синдикът на „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД (н.), А. Г. М., в качеството на ответник по касация, оспорва жалбата, като твърди липса на основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Счита за правилна преценката на въззивния съд за допустимост на предявените искове, като изтъква,че обусловеният иск за връщане в масата на несъстоятелността не е предмет на спора, но е предпоставка за правния интерес от предявяването на исковете. Също изтъква, че спорът няма за предмет промяна на последиците от частното принудително изпълнение, издаденото постановление за възлагане или принудителното изпълнение. Подробни съображения излага в писмен отговор.

„Стърлинг Пропъртис България” ЕООД (н.), и „Плаза Уест“ ЕАД, [населено място], в качеството на другари на касационния жалбоподател, не изразяват становище по касационната жалба.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Уест Солюшън“ ЕООД изразява становище за липсата на предпоставки за допускане на въззивното решение до касация, както и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за неоснователен довода на ответника „Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия”, Гърция, /„Продеа“/ за недопустимост на предявените искове. Приел, че е сезиран с искове за попълване масата на несъстоятелността, като са атакувани две действия, извършени от несъстоятелния длъжник след началната дата на неплатежоспособността, определена от ВКС на 29.04.2014г. – апорта, извършен от длъжника в „Плаза Уест“ ЕАД и последващото действие – учредения особен залог на търговско предприятие, извършен от приобретателя по първата сделка в полза на „Продеа“. Споделил е тезата на ищеца – синдик, че исковете са предявени при наличие на правен интерес и са допустими за разглеждане. Позовал се е на решение №187 от 3.11.2009г. по т.д. №135/2009 г. на ВКС, II т.о., в което се приема, че изпълнението от заложния кредитор по реда на ЗОЗ не изключва възможността за предявяване от синдика на иск за нищожност по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ и иск за обявяване недействителност на договора за особен залог въз основа на чл.647, т.5 и 6 от ТЗ в зависимост от съответните предпоставки съгласно посочените правни норми. Счел е за аналогично положението и при извършена публична продан. Изложил е доводи, че макар в случая да не е атакувана публичната продан, която е последваща за веригата от атакувани действия, уважаването на исковете по чл.135 от ЗЗД срещу извършените до публичната продан действия ще доведе до отпадането с обратна сила на привилегията, която предходните сделки между несъстоятелния длъжник, „Плаза Уест“ ЕАД и „Продеа“ са осигурили на „Продеа“, с което останалите кредитори на несъстоятелността на „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД безспорно са увредени, тъй като са лишени от възможността да получат съразмерно удовлетворяване на своите вземания. Като ирелевантно за спора съдът е определил възражението на въззиваемото дружество „Продеа“, поддържано в отговорите на въззивните жалби, че апортираният имот е бил преди това ипотекиран в полза на „Банка Пиреос България“ АД, като е изтъкнал, че дори обременени с тежести, имотите биха били част от масата на несъстоятелността и след удовлетворяването на ипотекарния кредитор, останалите хирографарни кредитори също биха имали възможност за удовлетворение от тези имоти, предвид високата им стойност. За неоснователни са счетени и доводите на въззиваемото дружество, че всъщност се атакува направеното от ЧСИ разпределение, а подобно действие било преклудирано. Съдът е изтъкнал, че искане за отмяна на разпределението не е правено от ищеца, нито същото би могло да бъде разглеждано по този ред.

За да формира извод за основателност на първия иск, решаващият състав на САС е приел, че при извършен от длъжника апорт на недвижим имот в капитала на едно търговско дружество, той уврежда своите кредитори. Изложил е съображения, че при извършване на апорта на недвижимите имоти в капитала на „Плаза Уест“ ЕАД, дружеството „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД се е лишило от един актив, който има сравнително стабилна пазарна цена, която се изменя по-трудно и в резултат само от пазарните условия, а придобива актив – акции от капитала, чиято пазарна стойност може да бъде лесно и бързо променена и то не само в резултат на определени икономически фактори, а и от действия на органи на дружеството, в което е извършен апортът, върху които кредиторите на длъжника не могат да влияят и срещу които те не могат да се защитят по съдебен ред, тъй като самото дружество, в което длъжникът е апортирал недвижимото си имущество, не е техен длъжник. Изложил е доводи, че знанието за увреждане е налице за „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД поради факта, че атакуваното действие – апорт е извършено на 30.01.2015г. т.е. след датата на неплатежоспособността на дружеството - 29.04.2014г., към която дружеството е имало вече трайни финансови затруднения и не е било в състояние да изпълни краткосрочните си задължения. Приел е, че е установено и знанието на другата страна по сделката, тъй като страните по сделката са свързани лица и е приложима презумпцията за знание по чл.135, ал.2 от ЗЗД. Изложил е доводи,че двете страни по атакуваната сделка „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД и „Плаза Уест“ ЕАД са свързани лица по смисъла на §1, ал.1, т.3 и т.5 от ДР на ТЗ, тъй като първото дружество е учредител (с атакуваната апортна вноска) на второто дружество и едноличен собственик на неговия капитал. С оглед изложеното е стигнал до извода, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на атакувания учредителен апорт, извършен на 30.01.2015г. от „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД в капитала на „Плаза Уест“ ЕАД.

По втория предявен иск съставът на САС е приел, че залогът върху търговското предприятие, извършен от „Плаза Уест“ ЕАД в полза на „Продеа“ уврежда кредиторите на „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД, тъй като създава привилегия в поредността на удовлетворяване на „Продеа“, която към датата на неплатежоспособността - 29.04.2014г. не е съществувала. Изтъкнал е, че именно в резултат на така създадената привилегия след датата на неплатежоспособността на „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД, при продажбата на заложеното имущество в рамките на изп. дело №6442/18г. на ЧСИ Б., вместо в масата на несъстоятелността да постъпят 9 340 415,96 лева за удовлетворяване на всички кредитори на несъстоятелното дружество, с тази сума се е удовлетворило само дружеството „Продеа“, което след удовлетворяването на ипотекарния кредитор „Банка Пиреос България“ АД от публичната продан на активите на длъжника в изпълнителното производство, е получило целия остатък от продажната цена в размер на 9 340 415,96 лева. Приел е, че е налице и третият елемент от фактическия състав – знание за увреждането, тъй като залогодателят „Плаза Уест“ ЕАД е свързано лице със заложния кредитор „Продеа“ поради това, че изпълнителният директор на „Продеа“ Аристотелис Каритинос е бил и член на Съвета на директорите на „Плаза Уест“ ЕАД от самото учредяване на последното на 30.01.2015г. до 04.02.2016г., включително и към датата на сключването на договора за залог на търговско предприятие - 06.10.2015г. С оглед на това съдът е направил извод за свързаност между двете дружества по смисъла на § 1 ДР, ал.1, т.3 и ал.2 от ТЗ.

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване.

В случая касаторът изрично въвежда доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение, като във връзка с тези доводи са поставени и трите процесуалноправни въпроса в раздел ІІ от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, поради което същите следва да бъдат обсъдени общо. По поставените въпроси, обуславящи допустимостта на предявените конститутивни искове, е формирана практика на ВКС с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №50080 от 05.10.2023 г. по т. д. №984/2022г. на ВКС, ТК, I т. о. В същото се приема, че доколкото в разпоредбата на чл.649 ал.1 от ТЗ изрично е предвидено, че кредиторът на несъстоятелността, съответно синдикът, са легитимирани да предявят иск по чл.135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, следва извода, че за тези лица е налице правен интерес от предявяване на П. иск с цел попълване масата на несъстоятелността. Правният интерес за кредитора на несъстоятелността, съответно за синдика, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.135 от ЗЗД, не отпада, когато атакуваните сделки или действия са били последвани от публична продан на имота, извън производството по несъстоятелността. Няма спор с оглед разпоредбите на чл.496, ал.2 и ал.3 от ГПК, че публичната продан не подлежи на атакуване по реда на чл.135 от ЗЗД, поради което третото лице – купувач, на когото е бил възложен имотът с постановление по чл. 496, ал. 1 от ГПК, не е пасивно легитимирано в производството по иска по чл.135 от ЗЗД. За евентуалното уважаване на този конститутивен иск обаче не е необходимо имотът, предмет на увреждащите сделки или действия, да е в патримониума на лицата, с които несъстоятелният длъжник и последващите негови съконтрахенти са договаряли. Този извод следва от разпоредбата на чл. 649, ал. 2 от ТЗ, оправомощаваща синдика, съответно кредитора на несъстоятелността, да предявят обусловените осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, какъвто се явява и искът за връщане на получено без основание или на отпаднало основание. Разпоредбата на чл. 649, ал.2 от ТЗ, в контекста на правната регламентация на производството по несъстоятелност, не изключва възможността за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността не само чрез изпълнение върху вещта, но и чрез присъждане на нейната равностойност. Не е въпрос, относим към правния интерес от иска по чл. 135 от ЗЗД, какво е правното основание на обусловения иск и неговата евентуална неоснователност. Несъмнено е, че кредиторът на несъстоятелността, съответно синдикът, не са длъжни да съединят в едно производство пред съда по несъстоятелността отменителния иск по чл.135 от ЗЗД и обусловения осъдителен иск. В тази връзка, дали чрез последващия осъдителния иск ще бъде постигнат целения с иска по чл.135 от ЗЗД правен резултат – попълване на масата на несъстоятелността, е въпрос, който не касае допустимостта на П. иск, предявен пред съда по несъстоятелността. Съставът на ВКС е изложил съображения, че процесуалната допустимост да бъдат атакувани на основание чл.135 от ЗЗД сделките и действията, увреждащи кредитора на несъстоятелността в хипотезата, при която имотът, предмет на тези сделки или действия, е бил продаден на трето лице в резултат на успешно проведена публична продан, не е отречена с постановките в ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк. д. №2/2017г. на ОСГТК на ВКС. От една страна в тълкувателното решение не е обсъждан въпросът за правния интерес на кредитора на несъстоятелността, съответно на синдика, от иск по чл.135 от ЗЗД, целящ попълване на масата на несъстоятелността при предвидената в чл.649, ал.2 от ТЗ възможност за предявяване на обусловените осъдителни искове. Отделно, изводът в тълкувателното решение, че „защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат“, няма отношение към хипотезата, при която атакуваните сделки или действия са последвани от публична продан на имота, извън производството по несъстоятелността. От мотивите към т. 3 на тълкувателното решение е видно, че горната постановка, възприетата от ОСГТК на ВКС, се отнася до изискването атакуването на поредицата от последващите сделки, сключени с приобретатели, за които кредиторът твърди, че са недобросъвестни или са придобили правата безвъзмездно от праводател, да става чрез съединяването на исковете в едно производство, т.е. с решението да бъде обявена относителната недействителност на всички последващи сделки, сключени от последващите приобретатели с техните съконтрахенти. Публичната продан като специфичен придобивен способ, не може да бъде обявена за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността, от което следва, че за кредитора на несъстоятелността, съответно за синдика, е налице правен интерес да атакуват поредицата от сделки, предхождащи публичната продан, като без значение е към кой момент е образувано изпълнителното производство. По изложените по-горе съображения съставът на ВКС е отговорил на поставения правен въпрос, че е налице правен интерес за синдика, съответно за кредитора, с цел попълване масата на несъстоятелността, да атакуват с иск по чл. 135 от ЗЗД всяка от поредицата увреждащи сделки или действия с имуществото на несъстоятелния длъжник, ако атакуваните сделки или действия са последвани от публична продан на имота, извън производството по несъстоятелността. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя посоченото разрешение, като извършената от въззивния съд преценка за допустимост на предявените искове е в съответствие с него. Наличието на практика на ВКС, с която въззивното решение е изцяло съобразено изключва и допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставените от касатора процесуалноправни въпроси в раздел ІІ от изложението.

Въпросите изразяват несъгласието на касатора с приетото от въззивния съд становище, че съществува разлика в последиците между предявяването на иска по чл.135 от ЗЗД в производството по несъстоятелност и извън него. Както изрично е изтъкнал съставът на ВКС в мотивите на цитираното решение разликата следва от възможността за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността не само чрез изпълнение върху вещта, предмет на оспорената сделка, но и чрез присъждане на нейната равностойност. В общия случай липсата на предпоставките за основателност на иска по чл.135 от ЗЗД по отношение на последната от поредицата от сделки с недвижим имот, би довела до неоснователност на иска за цялата поредица, доколкото единствената правна последица от уважането на иска по чл.135 от ЗЗД е възможността към имота да бъде насочено принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането на кредитора - ищец. В хипотезата на разпореждане с недвижим имот от длъжник, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, уважаването на иск за попълване на масата на несъстоятелността, насочен срещу разпоредителната сделка, включително и иск по чл.135 от ЗЗД, води или до възможността за осребряване на недвижимия имот в производството по несъстоятелност, или до задължение на договарялия с длъжника да върне равностойността на получения по сделката имот, ако се е разпоредил с него в полза на трето добросъвестно лице. В този смисъл е формирана и постоянна практика на ВКС с постановените по реда на чл.290 от ГПК решение Решение № 93 от 10.07.2014 г. по т. д. № 2907/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №104 от 9.09.2019 г. по т. д. №1954/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №50179 от 25.05.2023 г. по т. д. №1894/2021г. на ВКС, ТК, II т. о., и други. Поради изложеното по отношение на поставените въпроси не е налице и противоречие със задължителните разяснения в ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк. д. №2/2017г. на ОСГТК на ВКС, които не визират специфичните последици от предявяването на иска по чл.135 от ЗЗД при открито производство по несъстоятелност на длъжника.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по останалите въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК. Въпросите по т. ІІІ и т. ІV не отговарят на общото изискване по чл.280 ал.1 от ГПК да са обуславящи за изхода на производството, доколкото те не съответстват на мотивите на обжалваното решение. Първият въпрос касае възможността имотът, предмет на атакуваните разпоредителни сделки да се счита част от масата на несъстоятелността, въпреки, че е бил обект на проведена в изпълнително производство публична продан и е придобит от трето, неучастващо в производството по чл.135 от ЗЗД лице. Такива изводи въззивният съд не е направил, а изрично е отчел, че недвижимият имот е преминал в патримониума на трето за спора лице вследствие на проведената публична продан, като уважаването на исковете по чл.135 от ЗЗД би породило възможност за връщане не на имота, а на част от получената при осребряването му сума в масата на несъстоятелността. Въпросът по т. ІІІ от изложението не съответства на изводите на въззивния съд и поради това, че лицето, което според въззивният съд ще бъде задължено да внесе в масата сумата, получена след публичната продан на процесните имоти, е именно касаторът „Продеа“, а той е страна по оспорена с иска по чл.135 от ЗЗД сделка - договор за залог на търговско предприятие от 06.10.2015г.

Последният поставен въпрос относно възможността за прилагане по аналогия на разпоредбите относно продажба по реда на ЗОЗ също не е обуславящ за изхода на спора, защото предявеният иск по чл.135 от ТЗ не е насочен към обявяване на относителна нействителност на проведената публична продан на процесните недвижими имоти, нито в мотивите си въззивният съд е приел за допустимо проведена публична продан да бъде обявена за нищожна по реда на чл.646 ал.2 т.3 от ТЗ или за недействителна по реда на чл.647 т.5 и т.6 от ТЗ. Позовавайки се на практика на ВКС по приложението на разпоредбите на чл.646 ал.2 т.3 от ТЗ и чл.647 т.5 и т.6 от ТЗ в хипотеза на осъществена продажба по реда на ЗОЗ, въззивният съд не е приравнил тази продажба по последици на публичната продан, а е обосновал възможността правни действия по учредяване на привилегии в полза на определени кредитори да бъдат предмет на отменителните искове за попълване на масата на несъстоятелността.

Не е налице и соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение/определение да е постановено при особено тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem“ – във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem“ – въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението/определението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушение на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 от ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното решение не разкрива никой от изброените по – горе пороци. Касаторът обосновава очевидната неправилност с оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд, че искът по чл.135 от ЗЗД предявен в контекста на производството по несъстотяелност има за последица възникването на специален ред за попълване на масата несъстоятелността, които бяха обсъдени във връзка с поставените в изложението правни въпроси. Също като очевидно неправилен се сочи изводът, че процесните имоти след обявяване на апорта за относително недействителен, стават част от масата на несъстоятелността, независимо, че са собственост на трето, неучастващо в спора лице – купувачът на проведената публична продан. Действително въззивният съд е посочил, че с уважаването на иска по отношение на апорта, имотите ще се считат за част от масата на несъстоятелността, но същевременно е отчел последиците на публичната продан, като е приел, че правните последици ще са като от извършване на публична продан на имоти на „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД и след удовлетворяването на ипотекарния кредитор „Банка Пиреос България“ АД, оставащата сума би послужила за удовлетворение на останалите хирографарни кредитори на несъстоятелния длъжник.

По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 и пр.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение.

При този изход на спора разноски не следва да се присъждат, доколкото синдикът на „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД (н.) не е направил такова искане, а и не е представил доказателства за извършването на разноски, а разноски на третото лице помагач не се дължат.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд