Определение № 50005 от 06.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2204/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Н., чрез адв. Д. С., срещу решение № 1767/25.11.2021г. по в.гр.д.№ 2121/2021г. по описа на Окръжен съд Варна, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен искът на Н. срещу „Сайтел България“ ЕООД по чл. 226, ал.2 КТ за присъждане на сумата 5950,49 лева като обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата й книжка в периода 08.07.2018г. - 20.11.2019г., и са присъдени разноски. Касаторът обжалва решението като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи да не е съобразено направеното уточнение на исковия период, чиито начален момент е 15.07.2019г., а не 08.07.2018г., а изводът за недоказаност на датата, на която трудовата книжка е предадена на работодателя за оформянето й след прекратяване на трудовото правоотношение - да е необоснован и формиран в нарушение на съдопроизводствените правила. Заявява, че въззивният съд е нарушил материалния закон, приемайки за недоказано, при тежест на работника/ служителя, че същият е търпял имуществени вреди от незаконно задържане на трудовата му книжка. Като основание за допускане на решението до касационен контрол жалбоподателят поддържа да са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните правни въпроси, вторият - уточнен от касационната инстанция съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: 1/ Задължен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните, за да установи вярно фактологията и предмета на спора и води ли неговото бездействие до необоснованост на постановеното решение? 2/ Как се разпределя доказателствената тежест за имуществените вреди, които работникът/ служителят търпи от незаконно задържане на трудовата му книжка след прекратяване на трудовото правоотношение? Насрещната страна по жалбата и ответник по иска „Сайтел България“ ЕООД оспорва, чрез адв. М. М., касационната жалба и възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване. По искането за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да счете неоснователен иска по чл. 226, ал. 2 КТ, въззивният съд е приел, за безспорно, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на сочената от ищцата дата, която е 05.07.2019г. ( а не 05.07.2018г., както погрешно е посочено в мотивите), както и че дотогава трудовата книжка е съхранявана от служителя. Отказвайки да кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка на ищцата ( поради нейната възможна заинтересованост), съдът е намерил за недоказано, че датата, на която ищцата е предала трудовата книжка на ответника, е 05.07.2019г. Като допълнително и отделно основание за отхвърляне на иска съдът е изтъкнал обстоятелството, че ищцата не е доказала какви вреди е търпяла в периода 05.07.2019г. - 20.11.2019г., от което следвало, че не е търпяла никакви такива. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Предвид приетото от въззивния съд, вторият въпрос се явява обуславящ, защото е относим към решаващия извод за неоснователност на иска поради недоказване от страна на ищцата на вредите, които е търпяла в исковия период от незаконното задържане на трудовата й книжка. По този въпрос е налице основанието на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, доколкото разрешението на въззивната инстанция е в отклонение от установената практика на ВКС, част от която и цитирана от жалбоподателя ( решение № 519/ 09.01.2012г. по гр.д.№ 1741/2010г., ІV ГО; решение № 73/13.04.2014г. по гр.д. № 1372/2011г., ІV ГО; решение № 606/27.09.2010г. по гр.д. № 908/2009г., ІV ГО; решение № 38 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 1276/2009 г., IV ГО ), съгласно която в хипотезата на чл. 226, ал. 3, пр. 2-ро КТ законът презумира настъпилите от незаконното задържане вреди от препятстване на работника/ служителя да постъпи на работа при друг работодател и да реализира трудов доход; същите са нормативно определени и работникът/ служителят дължи доказване единствено на базата, на която се изчисляват вредите. Тъй като презумпцията е оборима, ако работодателят твърди, че в периода на задържане на трудовата книжка работникът/ служителят е реализирал социално осигурен доход, в негова тежест (на работодателя) е да установи това обстоятелство, както и размера на реализирания доход. Касаторът не дължи държавна такса. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд,