Определение № 4398 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5217/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. М. и Н. М. Д. чрез общия им пълномощник адв. Д. против решение № 461 от 17.08.2023 г. по гр. д. № 273/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново.

Ответниците А. М. И. и В. Х. И. чрез техния пълномощник адв. Н. в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата (съгласно определение № 3362/01.07.2024 г. по ч. гр. д. № 2354/2024 г. на ВКС, IV г. о.) е посоченото въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 191 от 02.12.2022 г. по гр. д. № 680/2021 г. на Районен съд – Свищов в частта за отхвърляне на предявените от Д. М. М. и Н. М. Д. срещу А. М. И. и В. Х. И. искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД - за обявяване за нищожен на договора за покупко - продажба на недвижими имоти, материализиран в нотариален акт № ../... г. на И. А. – нотариус с рег. № 295 на НК, с който ответникът И. като пълномощник на продавача – неговия баща М. И. М., договаряйки сам със себе е прехвърлил имотите, поради нарушаване на добрите нрави, изразяваща се в липсата на еквивалентност на насрещните престации.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че ответникът и бащата на ищците М. М. И., починал на 09.11.2017 г. са братя; че на 06.06.2017 г. ответникът по време на брака си с ответницата В. И. е сключил от името на своя баща – М. И. М. (починал на 19.12.2017 г.) като негов пълномощник и продавач, със себе си като купувач, процесния договор, оформен с нотариален акт № 42/2017 г. на нотариус А. – рег. № 295 на НК; че с този договор е прехвърлена собствеността седем земеделски имота – 6 ниви (с площ съответно 14. 003 дка, 21. 295 дка, 10. 998 дка, 18. 998 дка, 5. 002 дка и 2. 999 дка) и 1 лозе (с площ 1. 000 дка), всички находящи се в землището на [населено място], [община]; че общата продажна цена на имотите е 8 900 лева. При анализ и преценка на събраните по делото гласни доказателства инстанцията по същество е кредитирала тези на свидетелите С. и Р. и е приела, че действителната воля на упълномощителя – бащата на ответника И., е била да прехвърли само на него своите земеделски имоти (а не и на другия си син М.), заради постоянните грижи на този ответник по своите родители, особено в последните три години от живота им (когато тяхното здраве сериозно се влошило). Установил е, че средната пазарна стойност на процесните имоти (по нотариален акт № ...) възлиза на 87 530 лв. според заключението на съдебно - оценъчната (икономическа) експертиза. При горните факти второинстанционният съд е намерил, че процесният договор не е нищожен на соченото основание, тъй като отсъства такава нееквивалентност на насрещните престации, която да опорочи съглашението до степен на нищожност. Изложени са решаващи съображения, че в случая не може да се направи извод за накърняване на добрите нрави само и единствено от факта, че договорената цена на имотите е малко под 10 пъти по - ниска от пазарната им стойност. След обсъждане на доказателствата по делото е застъпено разбиране, че насрещната престация на купувача по продажбения договор не е лишена нито от всякаква икономическа стойност, нито пък несъмнено да уврежда интересите на представлявания предвид мотивите на последния да го сключи. Прието е, че волята на бащата – представлявания продавач, е съдържала възнаградително намерение за разпореждане с процесните имоти в полза на единия от синовете си именно заради грижите, които той е полагал за облекчаване на неговото (на бащата) и на майка му състояние предвид влошеното здраве на възрастните хора. По причина на изживяно чувство на благодарност на родител към детето си, прякото родство и естествено свързаните с него най - близки отношения е счетено, че именно затова в пълномощното няма посочена конкретна цена, на която ответникът да прехвърли на себе си правото на собственост или такава, с които да ограничат определянето от негова страна на параметрите и условията на сделката. Развити са доводи, че в случая е оправдано волята на родителя да е допускала синът да определи цената, с което той се е съгласил, отстъпил е и не е търсил получаване на цена най - близка до или съвпадаща с пазарната стойност на имотите.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите поставят правни въпроси, които твърдят да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Горните въпроси имат следното съдържание:

1. „При наведени твърдения за недействителност на сделка поради противоречие с добрите нрави следва ли преценката на съда да се ограничава единствено до сравняване на насрещните престации по договора или трябва да обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните и общоприети морални норми, изразяващи общественото разбиране за справедливост?“;

2. „Следва ли да се прави преценка за еквивалентност на престациите по възмездна сделка при наведено оплакване за нарушение на добрите нрави като се съобразява правния интерес на договарящите се?“;

3. „Какво е съотношението между иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и този по чл. 40, ал. 1 ЗЗД, конкретно – в хипотеза, когато се претендира недействителност/нищожност на двустранен възмезден договор, сключен чрез представител, поради нееквивалентност на насрещните престации по съглашението?“;

4 „Следва ли въззивният съд да обсъди в съвкупност всички приети по делото доказателства, както и всички доводи на страните?“.

По първите два въпроса се поддържа отклонение на въззивното решение с практиката на ВКС, опредметена в решение №№ 50062/01.12.2022 г. по т. д. № 278/2021 г. на I т.о. и решение № 24/09.02.2016 г. по гр. д. № 24/09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г. на III г. о. По трето – с указанията по т. 3 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК и решение № 241/15.0.2021 г. по гр. д. № 3796/2019 г. на IV г. на ВКС. По последното питане се твърди противоречие с разясненията по т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и с решения №№ 815/15.02.2011 г. по гр. д. № 1713/2009 г. на IV г.о. на ВКС, 139/17.07.2019 г. по гр. д. № 4375/2018 г. и 264/12.02.2015 г. по гр. д. № 6457/2013 г., и двете по описа на III г.о. на ВКС.

Настоящият състав на ВКС, III г. о. счита, че касационното обжалване следва да се допусне по третия поставен въпрос и конкретно какво е правното основание на иска, с който се претендира недействителност/нищожност на двустранен възмезден договор, сключен чрез представител от продавача при твърдения на ищците - негови наследници, за нееквивалентност на насрещните престации по договора. Достъпът до касация е обусловен от необходимостта да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по горния въпрос със сочената от жалбоподателя съдебна практика на ВКС, опредметена в постановките по т. 3 от ТР № 5/2016 г. на ОСГТК и решение № 241/15.01.2021 г. по гр. д. № 3796/2019 г. по описа на IV г. о.

В обобщение, касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част следва да се допусне по третото питане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Останалите повдигнати въпроси ще се разгледат като касационни доводи с решението по съществото на делото, в производството по реда на чл. 290 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.