Определение № 755 от 26.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1171/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. В. срещу решение № 351 от 21.03.2023 г. по в. гр. д. № 2694/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав в частта, с която е потвърдено решение № 261283 от 12.04.2022 г., поправено с решение № 261561 от 9.05.2022 г., по гр. д. № 4187/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, 13 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 07.09.2018 г., за разликата над 120 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател излага доводи, че определеният размер на обезщетението за причинените му неимуществени вреди е занижен и не съответства на критерия за справедливост. Твърди, че съставът на апелативния съд неправилно е отчел, че пострадалият е управлявал скутер-мотопед в [населено място], по бул. В., при условията на засилен трафик и завишен риск за здравето, тъй като поведението на ищеца съответствало на нормативните изисквания. Моли въззивното решение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Гаранционен фонд, [населено място] е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Третото лице помагач на страната на ответника А. Т. Н. не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните няма спор и от събраните по делото доказателства се установява, че на 07.09.2018 г. е реализирано ПТП, от което е пострадал ищецът, както и че извършителят на ПТП е управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Посочил е, че деянието, неговата противоправност и вината на извършителя са установени с влязлото в сила решение на наказателния съд по чл.78а НК, което е задължително за гражданския съд по смисъла чл. 300 ГПК. Направил е извод за наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата трето лице помагач. По тези съображения е счел, че ищецът има право на обезщетение за причинените му неимуществени вреди при процесното ПТП. По спорния въпрос относно размера на дължимото обезщетение въззивният съд, след обсъждане на събраните по делото доказателства, е счел, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД за неимуществените вреди на ищеца възлиза на 120 000 лв. При произнасяне по размера на обезщетението решаващият съд е съобразил, че на ищеца са причинени изключително много средни телесни повреди в различни части на тялото, довели до обездвижване за срок от около една година. Взел е предвид, че пострадалият е получил: травматичен шок, наложил поставянето в медикаментозна кома и на изкуствена белодробна вентилация; гръдна травма, изразяваща се в контузия на левия бял дроб и излив на кръв и въздух в лявата половина на гръдната кухина, наложили поставяне на торакален дрен на активна аспирация; счупване на 7-11-то ребра вляво и на 10-то ребро вдясно; счупване на 9-ти и 10-ти гръдни прешлени, наложили извършване на оперативна интервенция за поставяне на метална стабилизация, както и счупване на напречните израстъци на първи и втори поясни прешлени; многофрагментно счупване на лявата лопатка поради анатомична и функционална свързаност с функцията на горния крайник, многофрагментно счупване на лявата бедрена кост, наложило извършване на оперативна интервенция за наместване и фиксиране на костните фрагменти с метална остеосинтеза; открито многофрагментно счуване на лявата голямопищялна и малкопищялна кости, наложило първоначално поставяне на външна фиксация, а впоследствие и извършване на оперативна интервенция за наместване и фиксиране на костните фрагменти с метална остеосинтеза; голям дефект на меките тъкани в областта на лявото ходило и петата на левия крак, представляващ голям мекотъканен дефект, резултат от получени травматични увреждания на левия долен крайник и наложил извършване на оперативна интервенция – алопластика на кожата на площ от 150 кв. см.; усложнение на счупванията на костите на лявата подбедрица, водещо до намаляване на обема на движение на лявата глезенна става и ограничение на движенията на лявото ходило, което е наложило оперативна интервенция на Ахилесовото сухожилие за увеличаване обема на движенията на лявата глезенна става. Решаващият състав е съобразил, че при получените травми в различни части на тялото степента на болезненост е изключително висока, както и че към настоящия момент пострадалият не е напълно възстановен, има ограничени движения в лява глезенна става и леко накуцваща походка, които никога няма да бъдат възстановени в пълен обем, и белези за цял живот. Преценката на въззивния съд за размера на справедливото обезщетение за причинените на ищеца вреди е обоснована с младата и активна възраст на пострадалия – 27 години към датата на ПТП, икономическите условия и инфлационните процеси в страната към същия момент, както и с осъществените му 10 оперативни интервенции, болничния му престой от почти 2, 5 месеца, страданията, които е преживял от медицинска и емоционална гледна точка и битовите ограничения, които е следвало да търпи в кръга на обичайно извършваните от него дейности за значителен период от време. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационният жалбоподател поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроса „При определяне размера на обезщетението по справедливост /чл. 52 ЗЗД/ съдът следва ли да извърши една цялостна и комплексна преценка на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД за конкретния случай, в това число възрастта на увредения, общественото му положение, начина, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и в бъдеще, психическото и емоционалното му състояние, икономическата конюнктура и инфлационните процеси в страната, като изложи съответните мотиви в тази насока, а не бланкетно да посочи единствено, че ги съобразява?“. Твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по формулирания значим за изхода на делото въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/1968 г. Поставеният от касатора въпрос се отнася до прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи по иска по чл. 557, ал. 1, т. 2, б „а“ КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В ППВС № 4/1968 г. и последователната практика на ВКС е прието, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. В настоящия случай, след подробно обсъждане на доказателствата по делото, е мотивирана преценката на решаващия състав за размера на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди във връзка с телесни увреждания при ПТП, като са съобразени изяснените в практиката критерии и установените по делото релевантни обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост. В съответствие с ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС въззивният съд е отчел възрастта на ищеца, вида и тежестта на телесните му увреждания, обстоятелствата, при които са настъпили, проведеното му лечение и множеството оперативни интервенции, продължителността на болничния и възстановителния период, болките и страданията на пострадалия, остатъчните белези, непълното възстановяване на движението на глезенната му става и леката накуцваща походка, негативните последици за емоционалното му състояние и битовите му затруднения във връзка с травмите, както и социално-икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждането. С оглед довода на касатора, във връзка с който е поставен релевантният правен въпрос, че съдът е взел предвид, че пострадалият се е движил със скутер-мотопед в [населено място], между бул. В. и бул. България, където има постоянно засилен трафик, следва да се подчертае, че въззивният съд не е направил извод, че пострадалият е нарушил правилата за движение по пътищата, съответно не е формирал извод за негов принос за настъпване на вредоносния резултат, а е съобразил обстоятелствата, при които са настъпили уврежданията. Поради това следва да се приеме, че решаващият състав на въззивния съд се е придържал към възприетите от задължителната практика на ВС и константната практика на ВКС критерии, релевантни за приложението на чл. 52 ЗЗД, което изключва достъпа до касация на въведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените пороци. Доводите на касатора, че съдът не е следвало да отчита, че ПТП е настъпило при управлението на скутер-мотопед от ищеца в [населено място], при условия на засилен трафик, изложени и при обосноваване на хипотезата по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, са свързани с правилността на въззивния акт и основателността им не може да бъде преценявана в производството по селекция на касационната жалба. Във връзка с тях бяха изложени съображения при обсъждането на наличието на въведеното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По тези съображения касационното обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната част не се допуска. С оглед резултата по делото и на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение