Определение № 389 от 05.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 132/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по касационната частна жалба на Прокуратурата на РБ срещу определение от 13.11 2012г по гр.д № 11828/2010г на Софийски градски съд, с което е оставено без разглеждане нейно искане за изменение на решението в частта за разноските, поради констатацията ,че решението е необжалваемо и считано от обявяването му, молбата е постъпила след едномесечния срок по чл. 248 ал.1 ГПК Прокуратурата поддържа оплакване за незаконосъобразност .Решението е подлежало на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.2 ГПК и не е било съобщено, с оглед на което молбата се явява постъпила в законния срок. Ответникът по жалбата В. Г. А. я оспорва като неоснователна. Върховен касационен съд ІІІ г.о намира частната жалба за основателна. При постановяване на въззивното решение ,а в последствие и с обжалваното определение неправилно е прието, че решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.Цената на предявения иск за обезщетение по чл. 2 т.1 ЗОДОВ е била 9500 лева, същият е бил частично уважен на първа инстанция ,като решението е било предмет на въззивно обжалване и от двете страни, т.е по целия спорен предмет. Въззивното решение от 12.05.2011г не е било надлежно съобщено на ответната страна ,поради което постъпилата на 13.07.2011г молба на Прокуратурата за изменението му по чл. 248 ГПК не се явява просрочена и следва Софийски градски съд да я разгледа По изложените съображения Върховният касационен съд, сътав на ІІІ г.о,