Определение № 5329 от 20.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 104/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. П. и П. Г. О. от [населено място] срещу въззивно решение № 1087 от 14.08.2023 г., постановено по в. гр. д. № 3627/2022 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 261066 от 09.11.2020 г. по гр. д. № 14536/2018 г. на Софийския градски съд в уважителната му част и вместо него е отхвърлил предявените от касаторите против Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП), [населено място], искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД за присъждане на първата жалбоподателка сумата от 100 000 лв. и на втората жалбподателка сумата от 80 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг, съответно баща, Г. В. П., настъпила на 04.08.2018 г. в резултат на неоказана от служители на ЦСМП спешна медицинска помощ. С решение № 50076 от 20.12.2022 г. по гр. д. № 3950/2021 г. на ВКС, II г. о., е отменено предходното въззивно решение, в частта, с която са уважени предявените от касаторите искове по чл. 49 ЗЗД срещу ответника ЦСМП, подпомаган от третото лице - ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Г. В. П., настъпила на 04.08.2018 г. Делото е върнато за ново разглеждане на Софийския апелативен съд поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при формиране на извода на съда за наличие на причинно-следствената връзка между смъртта на наследодателя на ищците и неоказаната от служителите на ЦСМП спешна медицинска помощ. При повторното разглеждане на делото в съответствие с указанията на ВКС е назначена съдебномедицинска експертиза, от която е установено, че наследодателят на ищците Г. П. е страдал от множество заболявания (ХОББ - тежка форма, медиастинална лимфаденомегалия и бронхектазии), допълващи увреждането от злокачественото заболяване – белодробен карцином, което е било в 4-ти клиничен стадий. Вещото лице е обосновало извод, че същият е бил терминално болен в терминален стадий. С оглед на увреденото му здравословно състояние, различните болестни състояния се подчиняват на характерни за всяко динамики в проявата на клинична и биохимична патология, като в неопределен момент различните патофизиологични изменения могат да се съчетаят и на фона на допълнителни фактори от външната среда да доведат до състояние, несъвместимо с живота. В заключението е обоснован изводът, че с оглед конкретното състояние на болния Г. П. в резултат на развитието на болестните процеси на конкретната дата, леталният изход е бил непредотвратим, независимо от това при кое от повикванията би дошъл екип на ЦСМП. С оглед на събраните по делото доказателства въззивният съд е обосновал крайния си извод, че състоянието на наследодателя на ищците е било спешно по смисъла на чл. 99, ал. 2 от Закона за здравето, поведението на служителите в ЦСМП, изразяващо се в неопределяне на триажна категория на пациента, степен на спешност и необходимост от неотложен транспорт, неизпращане на екип и неоказване на спешна медицинска помощ, не съответства на изискванията за стандартите за качество и своевременност на спешната медицинска помощ, но бездействието им не е довело до твърдяната от ищците вреда. Поради това предявените искови претенции са приети за неоснователни. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли въззивния съд, при допусната от него за пръв път съдебномедицинска експертиза и при наличие на допуснати нарушения на процесуалните правила от първата инстанция, да приложи нормата на чл. 266, ал. 3 ГПК и даде възможност на страната, сторила своевременно искане, да посочи допълнителни доказателства; 2. В случай че приетата експертиза не дава точен отговор на поставените задачи или фактическите констатации на вещото лице са неясни или противоречиви, съдът има ли задължение съгласно чл. 201 ГПК да постави допълнителна задача на вещото лице или да допусне повторна експертиза; Длъжен ли е съдът да следи служебно дали заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано; 3. Длъжен ли е съдът да възприеме заключението на вещото лице или следва да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му; 4. Дължи ли въззивният съд произнасяне в мотивите на съдебния акт по всички доводи, искания и възражения, които имат значение за решението по делото, сторени с въззивната жалба или само по някои от тях. Релевира се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата ЦСМП, гр. София, и третото лице помагач ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, гр. София, са подали писмени отговори, в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Третото лице-помагач претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес посоченият от касатора правен въпрос определя обективните рамки, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1./. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице. В случая обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд в очертаните от въззивните жалби и отменителното решение на ВКС рамки и не противоречи на посочената от касаторите задължителна /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/ и казуална практика на ВКС, вкл. по приложението на чл. 266, ал.3 и чл. 201 ГПК, като вторият посочен по-горе въпрос е формулиран и според техните твърдения и не съответства на данните по делото и приетото от съда, поради което същият не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Според тази практика заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него - чл. 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо от това дали възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Съгласно дадените с т. 2 ТР № на 1/2013 г. ОСГТК на ВКС задължителни разяснения за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/, а единствено при наличие на направено от страната позоваване във въззивната жалба или отговора, каквото не е било направено. В случая при повторното разглеждане на делото въззивният съд е основал решението си на допуснатата съгласно задължителните за него указания на ВКС съдебномедицинска експертиза и по поставената в отменителното решение задача, и въз основа на заключението на вещото лице и е направил обоснован извод, че с оглед конкретното състояние на наследодателя на касаторите в резултат на развитието на болестните процеси на конкретната дата леталният изход е бил непредотвратим, независимо от това при кое от повикванията би дошъл екип на ЦСМП. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства относно релевантните за изхода на спора факти, както и доводите и възраженията на страните, и е направил самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, като е приел предявените искове за неоснователни. Обстоятелството, че касаторите не са съгласни със заключението на вещото лице и с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излагат аргументи за неправилност на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Ето защо по поставените въпроси и на заявеното основание искането за селектиране на жалбата е неоснователно. Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост, нито е очевидно неправилно. Като предпоставка за допускане на касационното обжалване, основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК се различава от общото понятие за неправилност, визирано в разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК. Очевидната неправилност пред-полага такъв порок на обжалваното решение, който да е установим от съдържанието на самия акт, без да са необходими допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Такъв квалифициран състав на неправилност ще е налице единствено при видимо тежко нарушение на закона /когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма/, както и когато съдебният акт е явно необоснован, вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика. По вече изложените по-горе съображения обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен, след като при постановяването му е съобразен точният смисъл на приложимия закон и относимата съдебна практика на ВКС. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. В полза на третото лице - помагач разноски не следва да се присъждат съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,