Определение № 1834 от 11.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 788/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. С., чрез процесуален представител, против Решение № 1345 от 19.12.2024 г. по в. гр. д. № 3014/2023 г. на Апелативен съд – София, с което след отмяна на Решение № 261059 от 07.08.2023 г. по гр. д. № 991/2021 г. на Софийски градски съд са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящата касаторка срещу „Пиреос Недвижими Имоти“ ЕООД (със сегашно наименование „Сова пропъртис“ ЕООД), искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.141 ТЗ, вр. чл.286 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 9 374 лв., претендирана частично от общо дължима сума в размер на 141 374 лв., представляваща възнаграждение по Договор за управление от 21.06.2019 г. сключен между страните, дължимо за периода от м. ноември 2019 г. до м. 03.12.2020 г.; за сума в размер на 44 000 лв., представляваща дължимо обезщетение в размер на четири месечни възнаграждения по Договор за управление от 21.06.2019 г., дължимо при едностранно прекратяване на договора, на основание чл.9.5 от същия, ведно със законната лихва върху сумите считано от датата на подаване на исковата молба - 25.01.2021г. до окончателното изплащане, както и за заплащане на лихва за забава върху главницата за незаплатено възнаграждение за месец ноември 2019 г. по Договор за управление от 21.06.2019 г. в размер на 1 101 лв., дължима за периода 30.11.2019 г. - 25.01.2021 г. и лихва за забава върху обезщетението при прекратяване на Договор за управление от 21.06.2019 г. в размер на 660 лв. - за периода 03.12.2020 г. - 25.01.2021 г. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявените искове, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции. Допускането на касационното обжалване е основавано на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като са формулирани шест въпроса. Касаторът сочи и самостоятелния селективен критерий по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът – „Сова пропъртис“ ЕООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразяват становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след преценка на данните по делото и на допустимостта на касационната жалба по чл.280, ал.3, т.1 ГПК, приема следното: Постановеното от Апелативен съд – София по в. гр. д. № 3014/2023 г. решение № 1345 от 19.12.2024 г. не подлежи на касационно обжалване в частта, с която след отмяна на Решение № 261059 от 07.08.2023 г. по гр. д. № 991/2021 г. на Софийски градски съд са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящата касаторка срещу „Пиреос Недвижими Имоти“ ЕООД (със сегашно наименование „Сова пропъртис“ ЕООД) искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.141 ТЗ, вр. чл.286 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 9 374 лв., претендирана частично от общо дължима сума в размер на 141 374 лв., представляваща възнаграждение по Договор за управление от 21.06.2019 г. сключен между страните, дължимо за периода от м. ноември 2019 г. до м. 03.12.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.01.2021 г. до окончателното изплащане, както и за лихва за забава върху главницата за незаплатено възнаграждение за месец ноември 2019 г. по Договор за управление от 21.06.2019 г. в размер на 1 101 лв., дължима за периода 30.11.2019 г. - 25.01.2021 г. Релевантен за преценка допустимостта на касационната проверка размер на главния иск е този, по който ще се формира сила на пресъдено нещо, а именно за сумата от 9 374 лв., която е под установения в чл.280, ал.3, т.1 от ГПК лимит от 20 000 лв. Претенцията произтича от сключен договор за управление, който по своята същност е свързан с осъществяване на типичната дейност на търговците, което обуславя търговския характер на делото. Следователно, обжалваното решение в посочената част е изключено от обхвата на касационния контрол. В частта, с която въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска за обезщетение от 44 000 лв., въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Доколкото произнасянето по това обезщетение въззивният съд е обусловил от основателността на иска за възнаграждението по същия договор, в допустимата част на касационната жалба настоящият състав ще се произнесе по реда на чл.288 ГПК след стабилизиране на настоящото определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 280, ал.3,т.1 ГПК