Определение № 21 от 25.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4650/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по постъпила частна касационна жалба на В. П. В., [населено място], срещу определение №2556 от 23.09.2021 г. по ч. гр. дело №10976/21 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение №1494 от 01.07.2021 г. на Софийския районен съд по гр. дело №27391/21 г. С първоинстанционното определение е върната като недопустима исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по делото. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на III г. о., констатира следното: Съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г., предишна ал. 2, бр. 86, 2017 г.), на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Производството по първоинстанционното гражданско дело е по предявени искове, всеки един от които е с цена под 5 000 лв. Оттук следва, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, тъй като предявените искове по делото са с цена под 5 000 лв. Частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение