Определение № 50461 от 17.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1585/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Б. К., чрез майка си и законен представител - Б. К. Ч., Ю. Б. К. и К. Б. К., действащи със съгласие на майка им Б. К. Ч. и С. Б. К., срещу решение №21 от 02.02.2022 г. по в.гр.д.№7/2022 г. на ОС Сливен, поправено с решение №26 от 04.02.2022 г. за поправка на очевидна фактическа грешка. С обжалваното решение о потвърдено решение №260084 от 03.02.2021 г. по гр.д.№1280/2020 г. на РС Сливен в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. Б. К., чрез майка си и законен представител - Б. К. Ч., Ю. Б. К. и К. Б. К., действащи със съгласие на майка им Б. К. Ч. и С. Б. К. срещу „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ искове за заплащане на суми в размер на по 15 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра им Д. Б. К., настъпила при ПТП на 04.10.2015 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по множество въпроси, свеждащи се до следния, уточнен от настоящата инстанция, въпрос, за който се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: За кръга на лицата материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Твърде се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация НББАЗ заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: виновното и противоправно поведение на водача на МПС /което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата от системата зелена карта и застраховано по риска „гражданска отговорност“ в нея/, в резултат на което поведение на 04.10.2015 г. е предизвикано ПТП и наличието на причинна връзка между ПТП и смъртта на сестрата на ищците. По единствения спорен въпрос по делото, относно материално-правната легитимация на ищците да претендират обезщетение за неимуществени вреди, е посочил, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/ 25.05.1961 г. и Постановление № 5/ 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изложил е съображения, че за да възникне активната материална легитимация на ищците като брат и сестри на починалото при настъпване на процесното застрахователно събитие дете, следва в процеса на доказване да се установи чрез главно и пълно доказване по несъмнен, безспорен начин, както предписва правната норма, уредена в чл.154, ал.1 от ГПК, че е те са изградили с нея такава духовна и емоционална връзка, която да е била специална, като болките и страданията от загубата й да са с по-висок интензитет от обичайните, както и те да са продължили в относително дълъг период от време. Намерил е, че в случая не е проведено успешно доказване, годно да убеди в наличието на тези предпоставки, активиращи отговорността на ответника за заплащане на търсените обезщетения. Установил е, че доказаните безспорно чувства на обич и привързаност между ищците и сестра им, са в очакваната и нормална степен, с оглед това, че децата растат и се отглеждат заедно от тяхната майка, като е напълно обичайно братя и сестри на такава възраст да бъдат близки, да ги свързват общи радости, грижи и преживявания, но няма данни точно към загиналото дете да е имало специално отношение и някой или всичките ищци да са били свързани емоционално конкретно с нея по начин, различаващ се от отношението му към другите брат и сестри. Счел е, че търпените от ищците болки и страдания вследствие на смъртта на сестричката им са закономерна и естествена реакция предвид биологичната връзка помежду им и принципно добрите им отношения, но те обаче също не са надхвърляли житейски утвърдените стандарти, доказаните по делото такива не надвишават по степен на интензивност, форма на проявление и времетраене нормалните за този вид родствени отношения. Изразил е становище, че тъгата, унинието и временното затваряне в себе си е нормална психологическа реакция при тежки житейски ситуации, каквато е смъртта на близък роднина, но не са доказани други, нетипични промени в поведението на ищците, които да предполагат преживяна по-висока степен на въздействие на събитието, по-голям интензитет на душевна болка или по-дълбока форма на страдание, нито пък по – дълга тяхна продължителност от обичайната за тези отношения. Посочил е, че не може да се очаква, че самото съществуване на тяхната сестра, както и грозният инцидент ще бъдат изцяло забравени и това също е естествен житейски израз на родовата памет и чувството за семейна принадлежност, но извън тези преживявания не се доказват изключителни такива, като следва да се отграничат тези негативни изживявания на страх, ужас и болка, които са резултат от личното присъствие по време на настъпването на произшествието – самото то е стресогенен фактор, поради което тези страдания на ищците нямат пряк източник смъртта на сестра им. С оглед изложените в решението мотиви, формулираният от касаторите въпрос е обусловил правната воля на въззивния съд, но в случая не са налице поддържаните селективни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, тъй като крайният извод за липса на материално-правна легитимация на ищците да претендират обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 04.10.2015 г., е в съответствие с разрешението, дадено в решение №50008 от 04.07.2023 г. по т.д.№2798/2021 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и решение №50042 от 13.07.2023 г. по т.д.№1010/2022 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Съобразно визираната практика, последиците при смърт, вследствие на ПТП, се пораждат към момента на настъпването й и следователно към този момент се определя и кръгът на легитимираните лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия, тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпване на последиците. Ето защо и с оглед Тълкувателно решение №1 от 24.01.2022 г. по т.д.№1/2018 г. на ОСНК на ВКС и Тълкувателно решение №3/2020 г. от 28.03.2023 г. по т.д.№3/2020 г. на ОСГТК на ВКС /даващи принципно разрешение за действието на тълкувателен акт, с който предходно задължително тълкуване изрично или мълчаливо е обявено за изгубило сила, без тълкуваните закони да са отменени или съществено изменени/, при смърт от ПТП, настъпила преди да бъде постановено Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, приложение намира Постановление №2/30.ХІ.1984 г. на Пленума на ВС, с което кръгът на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, е ограничен до очертания с Постановление №4/25.V.1961 г. и Постановление №5/24.ХІ.1969 г. на Пленумът на ВС. В процесния случай правните последици от смъртта, вследствие на ПТП от 04.10.2015 г., са настъпили преди приемането на ТР №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и обявяване с него за изгубило сила Постановление №2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд /с което е дадено задължително тълкуване, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления №4/61 г. и №5/69 г. на Пленума на ВС и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри/, респективно крайният извод на въззивния съд е съобразен с практиката на ВКС, наличието на която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като не се установява и основанието по чл.280, ал.2 от ГПК. Предвид изложеното решението не може да се допусне до касационно обжалване, като с оглед изхода на спора касаторите дължат на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 3528 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,