Определение № 3575 от 08.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 219/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 5153 от 10.10.2023 г. по в. гр. д. № 15255/2021 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 20180837 от 03.09.2021 г. по гр. д. № 36480/2020 г. на Софийски районен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 20136268 от 07.02.2025 г. по същото дело, в частите, в които е отхвърлен отрицателният установителен иск за признаване за установено по отношение на ищцата М. Н. Ш.-К., че ответниците А. А. Д., А. Д. Д. и С. Х. П. не притежават 50/100 ид. ч. от правото на собственост върху общите части на сграда и на цялото таванско помещение с площ от 166,08 кв.м., ет.III, в сграда с идентификатор № *** по КК и КР на [населено място], находяща се в [населено място], [улица], както и иска по чл.109 ЗС за преустановяване на неоснователните действия, с които ответниците пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху таванско помещение с площ от 166, 08 кв. м. на ет. ІІІ в същата сграда, като предоставят постоянен достъп до таванското помещение, както и да премахнат всички строително - ремонтни работи и преустройства, извършени в таванското помещение: В и К инсталация, отоплителна система с термопомпа, нови изолации на таванското помещение, всякакви преградни стени, които променят пространството в таванското помещение спрямо съществувалото разпределение на помещенията преди достъпът да бъде възпрепятстван; да възстановят двата премахнати комина и двете тавански стаички.

Решението е постановено при участие в производството на трето лице-помагач на страната на ответниците Д. М. З..

Въззивният съд е приел от фактическа страна следното:

В сградата на [улица] съществува етажна собственост, като ищцата М. Ш.-К. е собственик на първия /партерен/ етаж, ответниците А. Д., А. Д. и С. П. са собственици на втория етаж.

Първоначално собственици на цялата сграда са били М. и И. З.. Етажната собственост е възникнала при отчуждаване по реда на ЗОЕГПНС на източния и западния магазин, прилепени към жилищната сграда, както и целия партерен етаж.

С договор от 25.11.1968 г. партерният етаж, заедно с избено помещение от 31, 14 куб. м. и 50 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, са продадени на праводателя на ищцата Н. Ш.. В документите за продажба не е посочено таванско помещение като прилежащо или обслужващо към апартамента на партерния етаж. Според удостоверение № ДН-94-179/01.06.1995 г. на ТОА „Средец“, таванът не е включен към договора за продажба. Понастоящем собственик на продадения имот е ищцата М. Ш.-К..

С нот. акт № 169/1960 г. М. и И. З. са прехвърлили на дъщеря си Д. З. първия (надпартерен етаж), заедно с три избени помещения и 1/2 ид. част от тавански етаж и една таванска стаичка, както и 34 % ид. части от общите части на сградата и на дворното място, цялото от 464 кв. м. С нот. акт № 7/1995 г. Д. З. е продала на ответника А. Д. жилището на втория етаж от процесната сграда /първи надпартерен/, заедно с три избени помещения и с 42/100 ид. ч. от общите части на сградата и 1/2 ид. ч. от общото таванско помещение и една таванска стаичка при съседи: двор към Р.П. и Д.Г., общия таван и таванската стаичка на „Софжилфонд“. С нотариален акт № 124/2006 г. Д. З. е била призната за собственик въз основа на реституция по чл.1 ЗВСОНИ на 1/2 ид. ч. от УПИ *-*, в кв. ***, заедно с 1/2 ид. ч. от таванския етаж, целият от 166, 08 кв. м. Същите части от имоти Д. З. е продала на ответника А. Д. на 18.12.2006 г. по време на брака му с втората ответница С. П.. Впоследствие с нот. акт № 147/2015 г. А. Д. и С. П. са прехвърлили на третата ответница А. Д. 1/2 ид. ч. от апартамента на втори етаж (първи надпартерен), заедно с 57, 68/100 от ид. ч. от общите части на сградата и заедно с цялото таванско помещение и таванска стаичка, разположени на таванския етаж над апартамента, с площ 166, 08 кв. м, заедно с три избени помещения.

С влязло в сила решение от 22.01.2004 г. по гр. д. № 3619/1997 г. на СГС е прието по иск по чл.40 ЗС, предявен от Д. М. З. срещу праводателите на ищцата – Н. и Р. Ш., че към момента на учредяване на етажната собственост през 1948 г., когато част от сградата е била одържавена по ЗОЕГПНС, делът в общите части на дворното място и сграда е в размер на 58/100 ид. ч. за държавата и 42/100 ид. ч. за Д. З..

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна следното:

Доколкото ищцата е собственик на първия (партерен) етаж от процесната сграда, а ответниците общо на втория (надпартерен), дяловете им в общите части на сградата следва да са равни. Ответниците, чиято е била тежестта на доказване, са установили, че са собственици поне на толкова идеални части от общите части на сградата, на колкото е собственик и ищцата. Следователно ако ищцата има установени безспорно права на 50 % от общите части, толкова следва да са и правата на ответниците, тъй като общият процент на дяловете в общите части на всички съсобственици в сграда ЕС следва да образува 100 %.

Прието е, че таванският етаж е бил придобит по давност от ответниците.

Прието е, че относно статута на този етаж като подпокривно пространство намира приложение ТР № 34/15.08.1983 г. по гр. дело № 11/1983 г. на ОСГК на ВКС.

Прието е, че в настоящия случай подпокривното пространство има статут на обща част по предназначение. Като се е позовал на практика на ВКС въззивният съд е приел, че когато подпокривното пространство е обща част по предназначение, т. е. има нужната височина, обем и в него могат да се изградят спомагателни помещения на всеки един от собствениците на отделни обекти в етажната собственост, или има изградени такива, те могат да преминат в самостоятелна собственост на някои от собствениците или трети лица или да се придобият по давност. Тъй като до влизане в сила на ЗУТ няма законово изискване за форма на съгласието за промяна на предназначението на подпокривното пространство, от факта на непротивопоставяне на установеното владение от етажен собственик може да се направи извод за недвусмислено изразено тяхно съгласие - решение № 159 от 02.01.2019 г. по гр. д. № 4622/2017 г., състав на I ГО на ВКС. В настоящия случай според приетата без възражения СТЕ таванският етаж по архитектурен проект на сградата от 1921 г. съставлява едно голямо помещение с необходимата височина, с прозорци и самостоятелен достъп до него от общата стълбищна клетка, снабден е с ВиК, електроинсталация и тераса. Вещото лице изяснява, че съгласно приложеното копие от одобрен архитектурен проект от 20.03.1921 г. процесната сграда е предвидена като двуетажна със сутерен и тавански етаж. Предвидено е достъпът до таванския етаж да се осъществява от стълбищната клетка на сградата. Покривът е четирискатен, със светла височина от 3, 50 до 2, 60 м., с предвидени и изградени на място 4 броя капандури, като таванският етаж е с квадратурата на долните етажи. Вещото лице е дало заключение, че още при построяването на сградата е предвиден използваем тавански етаж с голяма (достатъчна) височина, множество капандури, осветеност и достъп от стълбището. Според нотариалния акт от 1960 г. в таванския етаж към този момент са изградени две самостоятелни стаички – едната собствена на Д. З., а другата – на „Софжилфонд“. Вещото лице е констатирало, че към момента таванският етаж е обособен като самостоятелно жилище, което се състои от Г-образна дневна с трапезария, кабинет, две стаи с кухня, баня с тоалетна и самостоятелна тоалетна и тераса. Преградните стени са изпълнени от гипсокартон. На покрива на сградата е направено ново покритие, сменени са дограмите с РVC стъклопакет и е извършено измазване на комините. Изпълнени са подови настилки, инсталации, облицовки и жилището е напълно завършено. Основният ремонт на покрива е извършен в изпълнение на дадено предписание от СО - Район Средец от 19.07.2017 г., с което е разпоредено на собствениците да извършат незабавен ремонт на покрива на жилищната сграда и да предприемат действия по обезопасяването й.

Направен е извод, че от всички писмени доказателства, планове и строителна документация, включително заключението на СТЕ, се установява, че процесното подпокривното пространство е съществувало като отделен тавански етаж още към момента на построяването на сградата през 1921 г., както и към момента на придобиване на апартамента на втория (надпартерен) етаж през 1960 г. от праводателката на ответниците Д. З. и от родителите й, т. е. много преди придобиване на апартамента от ищцата на партерния етаж през 1995 г. Това подпокривно пространство представлява помещение с големината на долните етажи и има достатъчна височина и осветеност, за да се ползва като самостоятелен жилищен етаж. С факта на изграждането му в този вид на тавана е придаден характер на обща част по предназначение, която би могла да бъде придобита по давност от лице, което има собствено жилище в същата сграда - арг. от ТР № 34/83 г. на ОСГК на ВС.

Съдът се е позовал на показанията на свидетелката К. В., според които при закупуването на имота на втория надпартерен етаж от ответника А. Д. през 1995 г. от Д. З. таванският етаж е съществувал. Зетят на З. го е ползвал като студио (ателие), като от голяма стъклена врата се е излизало на балкон, имало е две стаи с легло и багаж, както и струпана техника. Когато зетят на З. е използвал помещението за ателие е имало ток и вода. С нотариалния акт № 7/1995 г. Д. З. е продала на ответника А. Д. жилището на ет. ІІ в процесната сграда, заедно с 1/2 ид. ч. от общото таванско помещение и една таванска стаичка. Доколкото няма данни към този момент другият собственик на апартамент на първия етаж на сградата след 1968 г. (праводателят на ищцата Н. Ш.) да се е противопоставял, то промяната в предназначението на таванския етаж е станало със съгласието на двамата собственици на обекти в жилищната сграда към този момент. В полза на ответниците са се осъществили необходимите предпоставки за придобиване на процесното таванско помещение по давност – по чл.79 ЗС. Единствено праводателката на ответниците Д. З., а в последствие - след 1995 г. и ответниците А. Д. и С. П., са имали достъп до процесния тавански етаж и са го използвали явно и непрекъснато, без противопоставяне от останалите съсобственици, като действията им са доведени до знанието на ищцата, за период по - дълъг от 10 години, много преди завеждане на исковата молба на 22.01.2019 г. Като владелци, те са манифестирали собственическо поведение, че упражняват фактическа власт за себе си. Данни за противопоставяне на ищцата има едва след 2017 г., когато са започнали проблеми с покрива на сградата и са дадени задължителни предписания на собствениците по административен ред за предприемане на действия по ремонта на покрива, който се е рушал. Преди този момент няма непосредствени доказателства за противопоставяне на владението на ответниците върху таванския етаж. Към настоящия момент таванският етаж не представлява обща част на сградата и не е съсобствен между страните съобразно дяловете им в общите части на сградата. Последващото му преустройство в самостоятелно жилище не влияе върху възникналото преди това право на собственост, поради което законността му не е предмет на обсъждане.

По иска с правно основание чл.109 ЗС съдът е приел, че след като ищцата не притежава право на собственост върху процесния таван, то тя няма активна материална легитимация по този иск.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата М. Н. Ш.-К..

Жалбоподателката поддържа, че по отрицателния установителен иск за собственост върху 57,68/100 идеални части от общите части на сградата въззивният съд не е преценил дали първата инстанция се е произнесла в рамките на предявения иск или по непредявен иск. Спорът не обхващал притежаваните от ответниците 50 % идеални части от общите части на сградата, а само разликата от 7,68% ид. части.

В нарушение на процесуалния закон въззивният съд отказал да допусне експертиза за установяване на обстоятелството дали новообособеният обект в таванския етаж отговаря на изискванията за самостоятелно жилище според действащите строителни правила и норми. Експертизата, приета в първата инстанция, не давала отговор на този въпрос, а и вещото лице не било архитект. Въззивният съд нямал специални знания по този въпрос. С отказа си да допусне нова експертиза съдът формирал решаващия си извод за статута на процесното таванско помещение на база собствени разсъждения, които не почивали на доказателствата по делото и на закона. По въпроса за това дали на тавана има санитарен възел съдът основал решението си на превратно тълкуване на свидетелските показания. Съдът бил длъжен да процедира според т.3 на ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и да допусне експертиза. Съдът не обосновал убедително защо не намира приложение ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС, според което таванското подпокривно пространство е винаги обща част и за да придобие друг статут е необходимо преустройство по решение и съгласие на етажната собственост, при това въз основа на одобрен архитектурен проект. По делото нямало данни това да се е случило. Таванският етаж имал статут на обща част и не би могъл да бъде придобит по давност. Не било взето предвид „разпределението“, изготвено от вещото лице по гр. д. № 4440/1994 г. на СГС, което съставлява констатация на съществуващото в онзи момент състояние и вид на процесното таванско помещение и от което е видно, че няма санитарен възел. Не било взето предвид това, че за да се промени предназначението на тавана от обща част в друг вид обект е необходимо съгласие на всички етажни собственици, а такова в случая нямало.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Изложени са мотиви, че експертизата, допусната в първата инстанция, е изготвена от вещо лице, което не е архитект, и при задачи, които не включват въпроса дали в тавана е обособен самостоятелен обект – жилище, при спазване на строителните правила и норми и неприлагането на т.3 на ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи вещо лице, при наличие на оплаквания във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, вследствие на което делото е останало неизяснено от фактическа страна и при необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, когато за изясняване на тези обстоятелства са необходими специални знания;

2. При преценката дали таванското помещение отговаря на изискванията за самостоятелен обект, съответно на тези за жилищни помещения, следва ли съдът да основе изводите си на заключение на вещо лице, което да изследва характеристиките на таванските помещения, изобщо подпокривното пространство, и следва ли тази преценка да се направи към момента на построяването на сградата, респ. законно извършено преустройство, съобразно приложимите по време строителни правила и норми;

3. Въззивният съд длъжен ли е да обсъди и да даде отговор на всички относими доводи, аргументи и оплаквания, наведени във въззивната жалба;

4. Следва ли изводите на съда да са резултат от формално валидни заключения и логически обусловени следствие от дадените условия /предпоставки/, съставляващи доказателствата и доводите на страните и следва ли съдът да обсъди процесуалните искания на страните и доводите им, които имат значение за решаване на делото.

По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с т.3 на ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 80 от 9.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3088/2021 г., IV г. о., решение № 346 от 19.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 619/2017 г., IV г. о., решение № 160 от 3.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2634/2019 г., II т. о.; по втория въпрос – ТР № 34/15.08.1983 г. ОСГК; по третия въпрос – т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК, решение № 283 от 14.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о., решение № 373 от 23.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3003/2013 г., IV г. о., решение № 68 от 24.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 78/2012 г., II т. о. и решение № 261 от 10.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 758/2019 г., III г. о., а по четвъртия въпрос - решение № 346 от 19.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 619/2017 г., IV г. о.

Ответниците в производството А. А. Д., А. Д. Д. и С. Х. П. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество от ВКС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по установителни искове за собственост и по негаторен иск, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса в изложението към жалбата, свързани с отказа на въззивния съд да допусне повторна експертиза. По делото е приета единична експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Д. М., която е описала състоянието на процесния тавански етаж към момента на изграждане на сградата и към настоящия момент. Вещото лице е извършило оглед на място и е описало наличното жилище и помещенията, от които то се състои. Във въззивното производство е поискана нова експертиза със задача вещото лице, след съответни справки в съответните общински органи за одобрени строителни книжа, да даде заключение това изисквало ли се е съобразно строителните правила и норми процедура по одобрение на преустройство на таванско помещение в жилищно такова и отговаря ли фактическото преустройство на приложимите по време законови изисквания и отговаря ли на строителните правила и норми. Този въпрос в едната си част е правен, а в другата част поставя задачи, на които вещото лице е дало отговор. Затова отказът на въззивния съд да допусне повторна експертиза не противоречи на практиката на ВКС.

Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК с цел извършване на преценка дали изводът на въззивния съд, че придобивната давност върху процесния тавански етаж е започнала да тече от 1995 г., когато зетят на Д. З. го е ползвал като студио (ателие), съответства на ТР № 34/15.08.1983 г. ОСГК. По-конкретно следва да се прецени от кой момент може да започне да тече придобивна давност върху подпокривно пространство, което притежава нужната височина, пространство, обем, до който има нормален достъп от стълба и от което могат да се обособят самостоятелни обекти при спазване на съответните законни изисквания.

Тъй като основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК касае онази част от въззивното решение, с която се потвърждава първоинстанционното решение, поправено по реда на чл.247 ГПК, относно исковете по чл.124, ал.1 и чл.109 ЗС за таванския етаж, то касационното обжалване следва да се допусте само в тази част.

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,