Определение № 234 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3663/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 03.12.2012г. по гр.д. № 1612/2012г. на Софийски градски съд, II-д състав, с което е потвърдено решение от 21.09.2011г. по гр.д. №32203/2008г. на Софийски районен съд, 63 състав. С последното е намалено дарението, извършено от С. Ф. И., обективирано в нотариален акт № */*г., т.*, рег. № *, д.№ */*г., относно * ид.ч. от апартамент № * в [населено място], [жк], ул.Драгалевска, [жилищен адрес] със сумата 11 877,78лв., необходима за възстановяване запазената част на С. С. Б. и със същата сума 11877,78лв., необходима за възстановяване запазената част на Д. С. Т., като е постановено на основание чл. 36,ал.2 ЗН дареният имот да остане изцяло в наследството на С. И., а С. С. Б. и Д. С. Т. да заплатят на Д. К. М. сумата 10 955,56 лв. всеки от тях, представляваща стойността на разполагаемата част към момента на намаляването. С решението е допусната делба на описания по-горе апартамент при квоти: по * ид.ч. за С. Б. и Д. Т. и * ид.ч. за Д. М.. Касационната жалба е подадена от Д. С. Т.. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се поддържа, че съдът е разрешил два материалноправни въпроса от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1/ налице ли са предпоставките за прилагане на чл. 36, ал.1 ЗН когато един от сънаследниците е придобил с дарение от наследодателя идеална част от единствения сънаследствен имот, надвишаваща запазената част на останалите сънаследници; 2/от какво се поражда неудобството за отделяне на част от имота, необходима за възстановяване на запазена част по смисъла на чл. 36, ал.1 ЗН, когато недвижимият имот, част от който е обект на дарението, е съсобствен на сънаследниците, а не е изключителна собственост на надарения. Ответникът Д. К. М. в писмения си отговор поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск по чл.30,ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на С. Ф. И. чрез намаляване на дарствено разпореждане, съединен с иск за делба на недвижим имот - апартамент в [населено място]. Жилището е придобито от К. И., починал 2003г., по време на брака му със С. И., починала 2007г., в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на К. И. С. И. е дарила на сина си Д. М. своите * ид.ч. от имота. Именно това дарение е обект на претенцията по чл. 30 ЗН, предявена от Д. Т. и С. Б., които се явяват наследници по чл. 10, ал.1 ЗН - деца на починалата преди наследодателката нейна дъщеря Е. Б.. Не се спори, че дарените *ид.ч. от имот изчерпват имуществото, притежавано от наследодателката. Съдът е формирал наследствената маса, включвайки дарения имот на стойност 71 266,67лв.; определил е размера на запазената част на всеки от ищците на 11877,78лв. и е посочил, че именно с тази сума е накърнена запазената част на всеки от тях. При определяне начина на възстановяване на запазената част съдът е приложил чл.36, ал.1 ЗН като е постановил връщане на дарения имот в наследството. Изтъкнал е, че реалното отделяне на част от имота е невъзможно предвид предмета на дарението - идеална част от жилище. Обосновал е неприложимост на хипотезата на чл.36, ал.2 ЗН за задържане имота от надарения, тъй като стойността на даренето надвишава разполагаемата част и запазената част на надарения, взети заедно. Поради това е постановил ищците да заплатят на ответника разполагаемата част и е допуснал делба на имота при квоти, произтичащи от наследяването по закон. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, следното: К. поставя правни въпроси, свързани с начина на възстановяване на запазената част при дарение на идеална част от недвижим имот, изчерпваща наследството и с приложението на чл. 36, ал.1 ЗН, а именно: 1/ прилага ли се чл. 36, ал.1 ЗН когато един от сънаследниците е придобил с дарение от наследодателя идеална част от единствения наследствен имот, надвишаваща запазената част на останалите сънаследници и 2/ налице ли е неудобство за отделяне на част от имота, необходима за възстановяване на запазена част по смисъла на чл. 36, ал.1 ЗН, когато недвижимият имот, идеална част от който е обект на дарението, е съсобствен на сънаследниците, а не е изключителна собственост на надарения. Позовава се на основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, което предполага наличие на неясни или непълни правни норми, подлежащи на тълкуване, липса на съдебна практика по даден въпрос или необходимост от промяна на създадената съдебна практика поради изменение на обществено-икономическите условия. Настоящият състав намира, че въпросите са определящи за изхода на спора и не са намерили изричен отговор в съдебната практика. В Решение № 1279 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5702/2007 г., II г. о. на ВКС, постановено по чл. 218а ГПК/отм./, се приема, че при дарения на идеални части от недвижим имот, текстът на чл. 36, ал.2 от ЗН не намира приложение. Доколкото в настоящия случай съдът е приложил чл.36, ал.1 ЗН, то отговорът не обхваща конкретната хипотеза. Поради това касационното обжалване следва да се допусне на соченото от касатора основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.