Определение № 815 от 20.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2866/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител С. против въззивно решение № 86 от 29.05.2024г. по в.гр.д. № 123 по описа за 2024г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 17 от 15.02.2024г. по гр.д. № 287/2021г. на ОС Силистра като е отхвърлен като неоснователен предявения иск за отнемане в полза на държавата на л.а.“Фолксваген Шаран“, с рег. [рег.номер на МПС], с датата на първоначална регистрация 12.06.1998г., придобит на 27.12.2016г. с пазарна стойност от 3 000лв. и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Било е образувано наказателно производство срещу Л. М. Н., по която тя е осъдена с влязла в сила присъда като е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.255, ал.1, т.1, вр.чл.26, ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗОНПИ. /Осъдена е за това, че за периода от 15.07.2010г. до 1.08.2018г., в [населено място], в условията на продължавано престъпление е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 4 740.76лв., като не е подала в Дирекция МДТ изискуемите се данъчни декларации, в нито един случай на получени в периода 101броя дарения на парични суми на обща стойност от 123 450.37лв./ След получено уведомление, Комисията е започнала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като предмет на проверка е периода от 10.02.2010г.- 10.02.2020г. /За проверявания период тя е била във фактическо съжителство с Д. А., който също е ответник в образуваното производство/. Извършени са справки относно проверяваните лица, съпоставени са приходи и разходи и след като Комисията е приела, че е налице значително несъответствие в имуществото на лицата, е внесла искане за отнемане на конкретно посоченото от нея имущество. Пред вид обстоятелството, че е установено получаването – чрез парични преводи на парични суми, който не са налични в края на проверявания период – Комисията е направила отказ от иска в частта, касаеща искането й за отнемането на същите суми и в тази част производството е било прекратено. Същото е останало висящо само досежно искането за отнемане на стойността от 3 000лв. на придобития и отчужден през проверявания период недвижим имот, съставляващ дворно място в [населено място] с площ от 1 010кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда с площ от 76кв.м. и на наличния л.а.“Фолксваген Шаран“. Въззивният съд, позовавайки се на ТР по т.д.№ 4/2021г.на ОСГК на ВКС е приел, че не могат да участват при формиране на несъответствието, съобразно §1, т.3 ДР на Закона тези парични суми, които са преминали през патримониума на проверяваното лице, разходвани са от него, но не са трансформирани в реални активи и не са налични в края на периода /вкл. суми, постъпили по банкови сметки или чрез системите за бързи разплащания/. При съпоставка на наличното имущество в началото и в края на проверявания период, съдът е приел за наличен само л.а. л.а.“Фолксваген Шаран“, с пазарна стойност от 3 000лв. Пред вид обстоятелството, че неговата стойност е значително под установеният законов праг от 150 000лв., е приел искането за отнемане на посоченото имущество за неоснователен. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът оспорва изложените изводи на въззивния съд, позовавайки се на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и поставяйки следните въпроси: 1. Как следва да се определи размера на „значителното несъответствие“, по смисъла на §1, т.3 ДР ЗОНПИ?, 2. Следва ли в случаите на установено налично имущество в края на проверявания период под 150 000лв., да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се определи нетния доход и установи наличието на „значителното несъответствие“, за да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито и да са налице изискуемите се предпоставки за гражданска конфискация?, 3. Следва ли при отрицателна разлика между доходите, приходите или източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, същата да се приравнява на нула? и 4. Следва ли изтеглените суми и сумите от продажби на имущество, за които не е установено да са преобразувани в придобито имущество, да се считат за разход? Доколкото – в изложението касаторът посочва само ТР № 4 от 18.05.2023г. по т.д.№ 4/2021г.на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че с него обосновава посоченото специално основание по чл.280,ал.1, т.1 ГПК. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване по поставените въпроси не следва да се допуска, защото част от въпросите /тези с №№ 3 и 4/не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, а за всички – не са налице посочените от касатора специални основания за допустимост. Съображенията: Релевантни – съобразно мотивите на въззивния съд – към предмета на спора са само въпроси с №№1 и 2, касаещи начина на определяне на размера на „значителното несъответствие“. По тях противоречие с установената с ТР № 4 от 18.05.2023г. по т.д.№ 4/2021г.на ОСГК на ВКС, съдебна практика няма. В Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗОНПИ/, приложим съгласно препращането на §5 от ПЗР на Закона са уредени „условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество“. Съгласно чл.5 от същия – в полза на държавата се отнема имуществото, „за придобиването на което не е установен законен източник“. За да образува Комисията производство за отнемане следва да са налице данни, въз основа на които да „може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито“. Съгласно чл.107, ал.2 ЗНПИ – „обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице“. Понятието „значително несъответствие“ е обяснено в §1 т.3 и то е :“онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000лв. за целия проверяван период.“ Затова в практиката се прие, че преди да извърши преценка за законността на доходите, с които ответниците са придобивали имущество в 10-годишния период на проверката, първо следва да се изясни – дали е налице „значително несъответствие“, по смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ, сега ЗОНПИ и едва /и ако/се установи такова превишение, е необходимо съдът да изследва: 1) дали е законен доходът, с който имуществото е придобито, и 2) дали конкретното имущество или паричната му равностойност, подлежи на отнемане в полза на държавата/ вж. напр.решение по гр.д.№ 1900/2023г.на ІV г.о./ Съгласно ТР № 4 от 18.05.2023г. по т.д.№ 4/2021г.на ОСГК на ВКС: „ Не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“. Внесените през проверявания период и впоследствие изтеглени парични средства от банкови сметки, които не са налични, включително и когато не е установено те да са преобразувани в друго имущество, също не представляват „имущество“, защото законовото изискване е да е налице предмет на отнемане. Изрично е посочено в мотивите, че „паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, съответно по чл.63, чл.64, чл.65, чл.66 и чл.67 от ЗОПДНПИ /отм./, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142 ал.2 ЗПКОНПИ, съответно чл.62 и чл.63 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието “. Посочено е и че ако се приеме, че преминалите суми по банкови сметки участват в несъответствието, то тогава ще следва те да се отнемат, а те са имущество, което не съществува в края на проверката, т.е. няма предмет на отнемане. В случай като настоящия, при който наличното имущество в края на проверявания период е на стойност от 3 000лв., не е възможно съществуване на несъответствие между имуществото и нетен доход, надвишаващо 150 000лв. за целия период. Поставените от касатора въпрос с №№ 3 и 4, касаещи начинът на процедиране при отрицателна разлика между доходи, приходи или източници на финансиране и обичайните и извънредни разходи и дали са разход изтеглените суми и сумите от продажби на имущество, за които не е установено да са преобразувани в придобито имущество, не са били предмет на решаващите мотиви на въззивния съд и в този смисъл са без значение за изхода на спора /поради което и не съставляват надлежно общо основание за допустимост, съгласно дадените с т.1 от ТР № 1/2010г.по т.д.№1/2009г.на ОСГТК на ВКС/. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд