Решение № 300 от 07.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 208/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 286, ал. 2 ГПК и е образувано по частната жалба на И. Б. Я. и С. Т. Я., чрез пълномощника им адвокат Л. Я., против разпореждането от 16.01.2009 год. по гр. д. № 675/2008 год. на Софийски окръжен съд. С него въззивният съд е върнал подадената от настоящите жалбоподатели касационна жалба против въззивното решение, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – неотстраняване в срок нередовността й относно представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и липса на обосноваване на обжалваемия интерес по чл. 280, ал. 2 ГПК. Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като считат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, като прилагат и съдебна практика. Молят за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по него. Ответниците не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, като обсъди изложените в частната касационна жалба, респ. допълнителното уточнение в нея съгласно указанията на въззивния съд, доводи във връзка с данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК /видно от пощенското клеймо на изпратената до ВКС частна жалба от 10.02.2009 год./ и е насочена против акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Поради това и настоящето производство е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: За да върне подадената от жалбоподателите касационна жалба против въззивното решение, окръжният съд приел, че същите не са отстранили в дадения срок нередовностите в нея, констатирани с разпореждането от 10.12.2008 год., за което са уведомени, а именно – не е налице приложение с изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, с преписи и подробни указания за обосноваването им, както и не е посочен обжалваемия интерес, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, с преписи за ответниците. Направените изводи на въззивния съд са правилни. Действително, в изпълнение на дадените от съда указания за констатираните нередовности в касационната жалба, касаторите са подали в срок писмена молба, в която като основание за допускане на касационно обжалване отново цитират разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да са обосновали приложението му, което е достатъчно основание за нередовност на жалбата. Останалите указания за представяне на отделно приложение за това, както и за посочване на обжалваемия интерес, също не са изпълнени. Посочването на разпоредбата на закона, без обосноваване на възможните хипотези за приложението на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и то по материалноправния или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който не е формулиран конкретно от касаторите, не представлява изпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовностите в касационната жалба. При това положение жалбата е останала нередовна, тъй като касационната инстанция не би могла да прецени наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване в производството по чл. 288 ГПК с оглед предмета на същото, както правилно е приел и въззивният съд. Развитите както в касационната жалба, така и в допълнителната молба оплаквания касаят неправилността на решението по съществото на спора, които не могат да бъдат обсъждани при проверката на редовността на жалбата, с оглед чл. 285 ГПК. Недопустимо е и позоваването на друго основание за допускане на касационно обжалване, а именно това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на което сочи представената едва с настоящата частна касационна жалба съдебна практика. Поради това правилно въззивният съд в съответствие с чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е върнал нередовната касационната жалба и обжалваното разпореждане следва да се остави в сила, водим от което съдът