Определение № 2142 от 29.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3877/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М. срещу решение № 618 от 11.05.2023 г. по в.гр.д.№ 1912 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав, с което е потвърдено решение от 05.04.2022 г по гр.д.№ 15058 от 2016 г. на Софийския градски съд, I ГО, 22 състав за отхвърляне на предявения от Е. Д. М. против Столична дирекция на вътрешните работи иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от непозволено увреждане на Е. М. от неправомерно действие на служител на ответника С. М. по ДП № ЗМ 2085/2012 г. по описа на 05 РУП- СДВР, изразяващо се в изготвянето по горепосочената преписка на предложение за внасяне на искане пред СРС за одобрение на претърсване и изземване на основание чл.161, ал.2 НПК, изготвено на 25.11.2013 г., в което неколкократно ищецът е споменат с прякор „Крокодила“.

В жалбата се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.2 ГПК и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Правно допустима ли е индивидуализация на едно лице, чрез посочване на прякора му, при извършване на оперативно-издирвателски мероприятия от страна на разследващ орган ?

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, оплаквания, доводи и възражения по делото, като изложи собствени мотиви за това ?

3. В кои случаи въззивният съд се произнася по правилността на установената в първоинстанционното решение фактическа обстановка и какви са правомощията и задълженията му ?

Освен това се твърди, че решението е очевидно неправилно-основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В писмен отговор от 17.08.2023 г. пълномощникът на ответника СДВР оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да се присъди в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение за делото пред ВКС на основание чл.78, ал.8 ГПК.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение с цена на иска 50 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск по чл.49 ЗЗД, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства /писмени, свидетелски показания на св.М. Ц. и заключение на съдебно-психиатрична експертиза/ и въз основа на тях е приел за установено, че действително в посочения документ от 25.11.2013 г., изготвен от разследващ полицай при 05 РУП- СДВР С. М., на два пъти ищецът бил споменат с прякор „Крокодила“. Според съда обаче, посочването на прякора на ищеца в този документ не представлявало неправомерно деяние, тъй като не било направено с цел да уязви и унижи ищеца, като го обиди и накърни честта и достойнството му. Дали даден прякор се използвал в обиден контекст било въпрос на конкретна преценка. Според съда, в случая прякорът на ищеца бил употребен само за индивидуализиране на лицето, за което се е отнасяло предложението за внасяне на искане по реда на НПК, поради което употребата му не е противоправна. Отделно от това е прието, че не е доказано от ищеца, че именно употребеният в конкретния документ прякор е причинил негативни преживявания на ищеца, като описаните в свидетелските показания.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице посочените от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по поставените въпроси, поради следното:

Отговорът на първия поставен от касатора въпрос /Правно допустима ли е индивидуализация на едно лице, чрез посочване на прякора му, при извършване на оперативно-издирвателски мероприятия от страна на разследващ орган ?/ по същество е свързан с отговор на въпроса: представлява ли обида индивидуализацията на едно лице в документ, издаден по повод извършване на оперативно-издирвателски мероприятия по НПК, чрез посочване на прякора на това лице. Принципен отговор на този въпрос обаче не може да бъде даден, тъй като дали това действие /в случая действие на разследващия полицай М./ представлява обида зависи от целта на употребата на прякора и от обстоятелствата, при които е употребен този прякор, които обстоятелства са конкретни във всеки един отделен случай. В този смисъл поставеният въпрос не е правен въпрос, по който би могло да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК- не е въпрос, свързан с прилагането и тълкуването на приложима към конкретния спор правна норма, а е въпрос, отговорът на който налага преценка на установените по всяко конкретно дело факти.

Касационното обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато и тъй като въпросът е свързан само с единия от мотивите на съда за отхвърляне на иска /че посочването на прякора на ищеца в процесния документ от 23.11.2013 г. не представлява противоправно деяние/, но не и с втория мотив за отхвърляне на иска /че ищецът не е доказал, че употребата в документа от 23.11.2013 г. на прякора му е причинил негативните преживявания/.

Независимо от горното, не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по този въпрос, тъй като не е посочена практика на ВКС или на ВС, на която решението да противоречи.

Във връзка с втория и третия поставени въпроси /Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, оплаквания, доводи и възражения по делото, като изложи собствени мотиви за това ? и В кои случаи въззивният съд се произнася по правилността на установената в първоинстанционното решение фактическа обстановка и какви са правомощията и задълженията му ?/ в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил практика на ВКС или ВС, на която обжалваното решение да противоречи по тези въпроси, нито е конкретизирал кои доказателства, оплаквания, доводи или възражения на касатора не са били обсъдени от въззивния съд в решението му и кои конкретни свои задължения не е изпълнил въззивния съд по въззивното дело. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по тези въпроси. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по втория и третия въпрос, тъй като по тези въпроси е налице практика на ВКС по приложението на чл.269, изр.2 ГПК, включително и задължителна такава /Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.

Не е налице и соченото основание на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението- очевидна неправилност на решението. За да е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ЗЗД и ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не са налице и другите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на С. апелативен не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК касаторът дължи на ответника по касационната жалба юрисконсултско възнаграждение за защитата по делото пред ВКС в размер на 200 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение